Деветоюнски преврат

(пренасочване от Преврат в България (1923))

Деветоюнски преврат или Превратът от 9 юни 1923 г. е държавен преврат в Царство България, извършен през нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г. от армейски части под ръководството на Военния съюз, с който е отстранено правителството на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) начело с Александър Стамболийски. В подготовката на преврата участва и Народният сговор, а впоследствие той получава подкрепата на повечето опозиционни сили, като се изключи втората по големина парламентарна партия – Българската комунистическа партия (тесни социалисти) (БКП т. с.).

Ръководителите на Деветоюнския преврат в дома на Иван Русев (по-късна възстановка).
От ляво надясно: Димо Казасов, Кимон Георгиев, Никола Рачев, Янаки Моллов, Иван Вълков, Александър Цанков, Христо Калфов, Иван Русев, Петър Тодоров, Цвятко Бобошевски.

Подготовка

редактиране

Още на конгреса си в края на 1922 г. Военният съюз взима решение за отстраняване с преврат на правителството на Стамболийски. През януари се появяват слухове за това, които достигат до правителството. През април 1923 година БЗНС печели предсрочните парламентарни избори, получавайки 52% от гласовете и 212 от 245 места в парламента. В същото време партията изпада във все по-тежка политическа изолация, конфронтирайки се с традиционните партии от Конституционния блок, много от водачите на които са в затвора, с БКП, която смята правителството за свой главен враг и го определя като „фашистко“, с Военния съюз, който официално е забранен, но обединява много действащи и запасни офицери, и с Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), която правителството се ангажира да унищожи с Нишкото споразумение.[1]

След съставянето на новия парламент през май, Военният съюз активизира своите организации и провежда събрания на офицерите в различни гарнизони, подготвяйки се за военен преврат, като сведения за това изтичат в печата. Установени са контакти с ВМРО (секретарят на Военния съюз Никола Рачев се среща в Пиринско с Тодор Александров). На 25 май е определена датата на преврат, изготвени са подробни планове на операцията с разпределение на целите и задачите на отделните подразделения.[2] Цар Борис III осъжда това деяние.[3]

Провеждане на преврата

редактиране

Превратът е проведен съгласно предварителните планове – действията в София започват в 3 часа сутринта на 9 юни, а половин час по-късно, след телеграфно потвърждение, започват да действат организациите в гарнизоните в провинцията. За действията в София отговарят Велизар Лазаров и Дамян Велчев – те, както и много други запасни офицери, обличат униформите си и поемат командването на военни части. Лазаров е обявен за началник на Софийския гарнизон и ръководи обезоръжаването на полицията и Оранжевата гвардия в столицата.[4]

В резултат на преврата е свалено правителството на Александър Стамболийски и е образувано ново – начело с Александър Цанков и включващо представители на всички опозиционни партии, с изключение на комунистите. Министрите се събират в 10 часа предишната вечер в дома на Иван Русев. Тук в четири и половина през нощта Лазаров и Велчев им докладват за успеха на преврата. Цар Борис III, след като изчаква потвърждение от гарнизоните в страната и реакцията на чуждите посолства, утвърждава с указ новото правителство по обяд на 9 юни.[5]

В преврата активно участват и автономистите от ВМРО. Дейци на ВМРО убиват Райко Даскалов и други земеделски водачи и сътрудничат на Цанков срещу левицата.

Опити за съпротива

редактиране
 
Пощенска картичка от 30 юни 1923, изобразяваща лидера на ВМРО Тодор Александров

На отделни места има опити за съпротива от страна на земеделски активисти и отделни групи доброволно присъединили се към тях комунисти, останали в историята като Юнско въстание. Най-мащабна е дейността на въстаниците в Плевенско и Шуменско. Почти цял Плевен е завзет. Въстанието обаче няма организиран характер, единно ръководство и повсеместен обхват, което спомага за смазването му от правителствените гарнизони.

Ръководството на БКП се отказва да се намеси в защита на сваленото земеделско правителство, заемайки „позиция на неутралитет“. ЦК на БКП преценява, че става дума за уреждане на сметки между „селската и градската буржоазия“. Ръководството ѝ оказва активен натиск върху местни структури да не подкрепят съпротивата на земеделците.[6]

В Славовица, където се намира и Стамболийски, се събират към 3 хиляди зле въоръжени селяни от околните села и под негово ръководство на 10 юни се разполагат в околностите на Пазарджик, където са разпръснати от армията.[7] Александър Стамболийски отива в село Голак, откъдето е родом жена му и е заловен там от общинските власти на 14 юни. Предаден е на коменданта на Пазарджик Славейко Василев и е отведен в града.[7] По нареждане от новото правителство, той е убит от група на ВМРО, водена от Величко Велянов.[7][8]

Под натиска на Коминтерна в БКП се засилва мнението, че трябва да се противопостави на превратаджиите и комунистическата партия е принудена да обяви курс към въоръжено въстание, което е планирано за септември 1923 г. (Септемврийското въстание).[9]

  1. Недев 2007, с. 125 – 126, 129.
  2. Недев 2007, с. 126 – 129.
  3. Николаев, Н. П. Трагичната съдба на един цар.
  4. Недев 2007, с. 131.
  5. Недев 2007, с. 131 – 132.
  6. Недев 2007, с. 132.
  7. а б в Недев 2007, с. 139 – 141.
  8. Фол 1981.
  9. Недев 2007, с. 142.
Цитирани източници

Външни препратки

редактиране