Превратът от Гуди (на гръцки: κίνημα στο Γουδί), или Атинско въстание, е военен преврат в Гърция, извършен в нощта на 28 август (15 август стар стил) 1909 г., който започва от казармите в Гуди, източно предградие на Атина.[1]

Полковник Николаос Зорбас е начело на преврата

Той е ключово събитие в съвременната гръцка история, довело идването на видния политик Елефтериос Венизелос и участието му в последващите политически събития по време на Балканските войни, Първата световна война и Втората гръцко-турска война. Превратът слага край на старата политическа система и поставя началото на нов период в най-новата гръцка история. От преврата насетне гръцкия политически живот ще бъде доминиран от 2 противоположни сили: либерално-републикански венизелизъм и консервативен роялизъм.[1]

Самият преврат е резултат от последиците от катастрофалната гръцко-турска война (1897), финансови проблеми и липса на необходимите реформи. Натрупаните проблеми преливат в открито недоволство от политическата система. Начело на преврата е полковник Николаос Зорбас от Военната лига, който оглавява преврата с искания за незабавни промени в политическата система под заплахата на излизането на въоръжените сили от казармата в Гуди по улиците на Атина и блокирането на държавните институции.[1]

Превратът води до политически промени и през август и ноември 1910 г. в резултат от новите избори Венизелос става премиер и провежда реформи, последвани от национална схизма и малоазийска катастрофа.

ИзточнициРедактиране

  1. а б в M. Terrades, p. 238-239