Предикацията е свързването на подлога и сказуемото в едно изречение. Глаголът е центърът, ядрото и неговата синтактична функция е да изразява предикация.[1] Това е функцията му да бъде сказуемо в изречението.

От тази гледна точка действието или състоянието могат да бъдат наречени и с термина предикативен признак, защото връзката между глаголното лице и действието или състоянието е предикативна[2]. Чрез такъв тип връзка действието или състоянието се приписва на своя носител, производител (глаголното лице).

Предикативността[3] се изразява чрез формите на личния глагол. Предикативната връзка е динамична и в тази връзка субектът и признакът[4] не могат да образуват едно общо понятие, както е при атрибутивния[5] тип връзка.

Източници

редактиране
  1. Предикация в РБЕ
  2. „Предикативен“ в РБЕ
  3. Пашов, Петър. Практическа българска граматика. Второ допълнено издание. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0339-8. с. 240.
  4. Предикат в РБЕ
  5. РБЕ (атрибутивен)