Предлогът е неизменяема част на речта, която стои пред съществително, прилагателно, числително или местоимение и изразява синтактичната му зависимост.[1]

Например в изречението „През март често валят дъждове, особено в средата на месеца.“ През, в и на са предлози.

Когато при свързване на 2 думи, едната е пояснение към другата, говорим за подчинителна връзка. Главната и зависимата дума могат да се свържат чрез думи, наречени предлози. Предлозите показват отношенията на зависимост между думите в простото изречение.

Най-често употребяваните предлози в българския език са: в (във), на, от, до, с (със), за, над, под, пред, зад, към, през, край, върху, срещу, между и други.[2] Например:

  • Петър говори с Мария за домашното.
  • Той не се обади на Калин, защото беше зает.
  • Вървяхме през парка.
  • Бяхме зад училището да играем на волейбол.
  • Аз съм в училище от един и половина до седем и петнадесет.
  • Днес ще ходя до магазинчето.

ИзточнициРедактиране

  1. Двете смислови значения на думата в РБЕ
  2. Младенов, Стефан. Граматика на българския език. София, Книгоиздателство „Казанлъшка долина“, 1939. с. 316.