Предлог
Предлогът е неизменяема част на речта, която стои пред съществителното, прилагателното, числителното или местоимението и изразява неговата синтактична зависимост в изречението.[1] Предлозите са от тези думи, които са несамостойни части на изречението: такива са още съюзите и частиците.[1]
Например изразът „информационната част в статията“ и изреченията „Статия във вестник „Литературен форум“, „На една маса до широките прозорци срещу летището седеше нашият радиотелеграфист.“[2]., „Преди да се завърне [ген. Игнатиев] в Петербург, той пак мина през Париж, и после посети Виена.“[3] През, в (във) и на, срещу (като срещуположен) са предлози.
Когато при свързване на 2 думи, едната е пояснение към другата, говорим за подчинителна връзка. Главната и зависимата дума могат да се свържат чрез думи, наречени предлози. Предлозите показват отношенията на зависимост между думите в простото изречение.
Най-често употребяваните предлози в българския език са: в (във), на, от, до, с (със), за, над, под, пред, след, зад, към, през, при, край, върху, срещу, между и други.[4] Например:
- Николай предаде домашната си работа на учителя.
- Той не се обади на Калин, защото беше зает.
- Вървяхме през парка.
- Бяхме в училищния двор да играем футбол.
- Аз съм в училище от един и половина до седем и петнадесет.
- Днес ще ходя до магазинчето.
ИзточнициРедактиране
- ↑ а б Значения на думата в РБЕ, ИБЕ, БАН
- ↑ Г. Белев, КВА, 25
- ↑ НБ, 1877, бр. …, 277.
- ↑ Младенов, Стефан. Граматика на българския език. София, Книгоиздателство „Казанлъшка долина“, 1939. с. 316.
