Президентски и местни избори в България (2011)

Местните и президентските избори в България през 2011 г. се провеждат едновременно с първи тур на 23 октомври и втори тур на 30 октомври (на някои места при местните избори не се стига до втори кръг).

Президентски избори редактиране

Основна статия: Президентски избори в България (2011)

Местни избори редактиране

Основна статия: Местни избори в България (2011)

Нарушения и критики редактиране

В разрез със закона на практика застъпниците пребивават в секциите през целия ден и в определени случаи когато процентно са съизмерими с броя на гласуващите, те влияят съществено върху изборните резултати. На практика в България те са форма за закупуване на гласове, което е в разрез с изборния закон на страната. Отделно създаваните от тях изкуствени опашки пред изборните урни отказват много неориентирани избиратели, които се отказват да стоят на двучасово чакане. Тези и много други нарушения по време на изборите дадоха повод на политически партии да оспорват честността на изборите. Например в писмо на „Зелените“ до ЦИК се казва: „В цялата страна сме свидетели на множество нарушения на Изборния кодекс и разпоредбите на ЦИК, което допълва и без това лошата организация на изборите. Някои от тях са фрапантни".“ Те ще сигнализират Венецианската комисия, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) и Европейския парламент за нарушенията на изборите.^[1] Сериозен проблем е, че поради лошата организация и големите опашки много от избирателите са били възпрепятствани да упражнят правото си на глас. Избирателите масово са били връщани без да гласуват след края на изборния ден. ^[2]

Двама депутати от ГЕРБ – Станислав Иванов и Иван Божилов присъстват в Общинската избирателна комисия в София при преброяване на бюлетините в нарушение на закона. Станислав Иванов е заснет и да носи заедно с друг мъж чувал с бюлетини извън сградата. Според него той е помагал на бременна жена да внесе бюлетините в общинската избирателна комисия (ОИК).^[3] Централната избирателна комисия (ЦИК) се самосезира по случая но отказва да се произнесе по него (за произнасяне са необходими гласовете на 2/3 от членовете му).^[4]

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която наблюдава изборите, критикува неспособността на ЦИК да взима решения, навременно или изобщо. Според организацията ЦИК не е имала правно основание да удължи с един час гласуването на първия тур, а закъснялото обявяване на резултатите е повлияло негативно върху прозрачността на изборния процес. Други проблеми са били точността на информацията за настоящ адрес в чужбина според която гласоподаватели са премахвани от списъците, присъствие на много упълномощени представители от една партия в някои секции, използване на някои места на бюлетини които прозират, непридържане към процедурите по време на броене на гласовете. По въпроса за купуване на гласове и оказване на натиск, организацията заключва, че има много обвинения, но те не могат да бъдат доказани.^[5]

ОССЕ критикува и предизборния период – основно платеното отразяване на кампаниите, както е предвидено по закон, води до липса на независимо отразяване и ниско ниво на информираност сред гласоподавателите. Освен това забраните за използване на малцинствени езици в кампаниите е в неизгода на малцинствените групи и е в противоречие със задълженията на/към ОССЕ.^[6]

Разходи редактиране

За разходи за едновременното провеждане на президентски и местни избори през 2011 година са предвидени 35 милиона лева от държавния бюджет, включително за балотаж, който е доста вероятен ^[7]. 18,5 милиона лева са предвидени за възнагражденията на членовете на общинските и секционните избирателни комисии; за логистичното осигуряване на изборния процес от централната, областните и общинските администрации са предвидени 6,896 милиона лева; за охраняването на изборите са предвидени 4 милиона лева. ^[8]

Според Министерството на финансите разходите за изборите са изчислени на 39 263 417 лв., 618 000 от които са похарчени за изборите в чужбина.^[9]