Преминаване на Троянския отряд през Стара планина

Преминаване на Троянския отряд през Стара планина е част от зимното преминаване на Стара планина и заключителните действия на Действуващата Руската армия в Руско-турската война (1877-1878).

Преминаване на Троянския отряд през Стара планина
Руско-турска война (1877-1878)
Мемориал на „Беклемето“ в памет на преминаването на отряда на генерал-лейтенант Павел Карцов
Мемориал на „Беклемето“ в памет на преминаването на отряда на генерал-лейтенант Павел Карцов
Информация
Период 23 – 26 декември / 4 – 7 януари 1878 г.
Място Троянски проход
Резултат Победа за Русия
Територия Стара планина
Страни в конфликта
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Руска империя Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенант Павел Карцов
Сили
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Троянски отряд Ottoman flag.svg Централна армия
Жертви и загуби
58 убити и ранени и 48 измръзнали офицери и войници неизвестни

Оперативна обстановкаРедактиране

На 19 декември 1877 г. Троянския отряд в състав от 6139 офицери и войници с командир генерал-лейтенант Павел Карцов получава заповед да премине Стара планина през Троянския проход на 24 декември 1878 г. При невъзможност да предприеме енергична демонстрация.

В състава на отряда влизат: 9-и Староингерманландски пехотен полк,10-и Новоингерманландски пехотен полк (два батальона и три роти), рота от 6-и сапьорен батальон, 30-и Донски казашки полк (6 сотни), 24-ти Донски казашки полк (4,5 сотни) 3-та батарея от 3-та Артилерийска бригада.

Османското командване изнася главните сили на Централната армия на Шипченския проход. За охрана на Троянски проход са съсредоточени 6 табора, рота от султанската гвардия и две оръдия.

Предвид изключителна трудния терен и сурови зимни условия, руските сили имат незначително превъзходство в жива сили и въоръжение.

Преминаването е предшествано от едномесечно разузнаване и старателна подготовка. Установени са пътеки достъпни за движение на войскови части, противниковия състав и въоръжение. Българското население осигурява прехраната на частите, приграждане за движение на пътя село Кнежа – Превала на прохода и теглителна сила за тежките товари. Главен тилов център на подготовката е Троянския манастир с игумен е архимандрит Макарий. В състава на Троянския руски отряд са включени българските доброволчески чети на Цеко Петков и Георги Пулевски. Състава им е до 1000 бойци.

Руските сили са разделени на две колони. Главната колона с командир генерал-лейтенант Павел Карцов се движи се по направлението Троян – с. Кнежа – с. Кърнаре. Предната колона с командир полковник Владимир Сухомлинов се движи по направлението на селата Шипково – Рахманли. Началото на преминаването е определено за 23 декември.

Бойни действияРедактиране

Колоните излизат от изходните пунктове призори на 23 декември. Предната колона се натъква на големи снежни преспи и е застигната от снежна буря. Връща се и се присъединава към главната колона, която е формирана в три ешелона. Разстоянието до превала на прохода е изминато от първия ешелон за 12 часа, при температура на въздуха – 20 градуса, стръмен наклон и с разчистване на снежни преспи.

Привечер пристига и четата на Цеко Петков. Опита с фронтална атака да се превземе вражеската позиция е отбит. Частите нощуват в гората. На 24 и 25 декември пристига втория и третия ешелон. Разкрита е пътека в обход на противниковата позиция. Частите са прегрупирани в две колони. Лява, за обход на противника и дясна, която нанася главният удар. Османските сили са раздвоени.

Около 9:00 часа на 26 декември независимо, че попада под артилерийски обстрел от местността Орлово гнездо, лявата колона атакува тила на османските укрепления. Дясната колона преминава незабавно в обща атака, противника побягва и изоставя позициите, като отстъпва към долината на река Стряма. Частите на Троянски руски отряд, след спускане по южния склон на прохода влизат в селата Теке и Кърнаре.

Руските загуби са 58 убити и ранени и 48 измръзнали офицери и войници. Османски загуби са неизвестни.

ИзточнициРедактиране

  • Известия на РИМ – Ловеч, т. III, Лч., 1996; Пейковски И., Превземането на Троянски проход от отряда на ген. Карцов през Руско-турската война 1877 – 1878 г., с. 83 – 92.