Отваря главното меню

Преминаване на Троянския отряд през Стара планина

Преминаването на Троянския отряд през Стара планина е част от заключителните действия на Действуващата Руската армия в Руско-турската война (1877-1878).

Преминаване на Троянския отряд през Стара планина
Руско-турска война (1877-1878)
Beklemeto memorial.JPG
Мемориал на „Беклемето“ в памет на преминаването на отряда на генерал-лейтенант Павел Карцов
Информация
Период 23 – 26 декември / 4 – 7 януари 1878 г.
Място Троянски проход
Резултат Победа за Русия
Територия Стара планина
Страни в конфликта
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Руска империя Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенант Павел Карцов
Сили
Троянски отряд Централна армия
Жертви и загуби
58 убити и ранени, 48 измръзнали неизвестни

Съдържание

Разположение на силитеРедактиране

На 19/31 декември 1877 г. Троянския отряд (6 139 войника, командир генерал-лейтенант Павел Карцов) получава заповед да премине Стара планина през Троянския проход на 24 декември/5 януари 1878 г. При невъзможност да предприеме енергична демонстрация.

В състава на отряда влизат: IX Староингерманландски Пехотен полк, X Новоингерманландски Пехотен полк (два батальона и три роти), рота от VI Сапьорен батальон, XXX Донски Казашки полк (6 сотни), XXIV Донски Казашки полк (4,5 сотни), III батарея от III Артилерийска бригада.

Османското командване изнася главните сили на Централната армия на Шипченския проход. За охрана на Троянски проход са съсредоточени 6 табура, рота от султанската гвардия и две оръдия.

Предвид изключителна трудния терен и сурови зимни условия, руските сили имат незначително превъзходство в жива сили и въоръжение.

ПодготовкаРедактиране

Преминаването е предшествано от едномесечно разузнаване и старателна подготовка. Установени са пътеки достъпни за движение на войскови части, противниковия състав и въоръжение. Българското население осигурява прехраната на частите, приграждане за движение на пътя с. Кнежа (дн. Балканец) – Превала на прохода, теглителна сила за тежките товари. Главен тилов център на подготовката е Троянския манастир (игумен е архимандрит Макарий). В състава на Троянския Руски отряд са включени българските доброволчески чети на Цеко Петков и Георги Пулевски. Състава им е до 1000 бойци.

Руските сили са разделени на две колони. Главна (генерал-лейтенант Карцов), движи се по направлението Троян – с. Кнежа – с. Кърнаре. Предна, (полковник Сухомлинов), по направлението с. Шипково – с. Рахманли (дн. Розино). Началото на преминаването е определено за 23 декември/4 януари.

Боеве на 4 – 7 януариРедактиране

Колоните излизат от изходните пунктове призори на 4 януари. Предната колона се натъква на големи снежни преспи и застигната е от снежна буря. Връща се и се присъединава към главната колона, която е формирана в три ешелона. Разстоянието до Превала на прохода е изминато от първия ешелон за 12 часа, при температура на въздуха – 20 градуса, стръмен наклон и с разчистване на снежни преспи.

Привечер пристига и четата на Цеко Петков. Опита с фронтална атака да се превземе вражеската позиция е отбит. Частите нощуват в гората. На 5 и 6 януари пристига втория и третия ешелон. Разкрита е пътека в обход на противниковата позиция. Частите са прегрупирани в две колони. Лява, за обход на противника и дясна, която нанася главният удар. Османските сили са раздвоени.

Около 9:00 часа на 7 януари независимо, че попада под артилерийски обстрел от м. Орлово гнездо, лявата колона атакува тила на османските укрепления. Дясната колона преминава незабавно в обща атака, противника побягва и изоставя позициите, като отстъпва към долината на р. Стряма. Частите на Троянски Руски отряд, влизат след спускане по южния склон на прохода в с. Теке (дн. Христо Даново) и с. Кърнаре.

РезултатиРедактиране

Руски загуби: 58 убити и ранени, 48 измръзнали. Османски загуби: неизвестни.

ИзточнициРедактиране

  • Известия на РИМ – Ловеч, т. III, Лч., 1996; Пейковски И., Превземането на Троянски проход от отряда на ген. Карцов през Руско-турската война 1877 – 1878 г., с. 83 – 92.