Препозит за молбите
Препозитът за молбите[1] (на средногръцки: ὁ ἐπὶ τῶν δεήσεων, епи тон деисеон, буквално този, който отговаря за молбите) е дворцов сановник във Византийската империя, който събира молбите и оплакванията на поданиците до императора и понякога им отговаря от негово име. Предполага се, че препозитът за молбите е наследник на римския magister memoriae.[2][3]
За първи път длъжността препозит за молбите е засвидетелствана върху печат на Теодор, датиран от VII век.[4] До XI век длъжността се заема от лица със среден ранг, не по-висок от протоспатарий[3] – според „Тактика на Успенски“ препозитът за молбите е с ранг спатарий[5], а според „Клиторологиона на Филотей“ от края на IX век, който нарежда длъжността на препозита за молбите сред съдебните длъжности в империята (т.нар. критии), той може да е антипат, патрикий или протоспатарий.[5] От „За управлението на империята“ на Константин Багренородни става ясно, че задължение на препозита за молбите било и да придружава императора по време на разходките му по море из околностите на Константинопол.[5] През втората половина на XI век и през XII век значението на препозита за молбите нараства и на тази длъжност започват да се назначават лица с по-високи рангове, като обикновено това са представители на знатни семейства като Комнините, Склирите, Каматирите и Кастамонитите. Последният известен препозит за молбите е Георги Хадзики, засвидетелстван през 1321 г., но длъжността продължава да се споменава като активна десетилетия по-късно в „Тактиката за офикиите“ на Псевдо-Кодин.[3]
Освен в императорския дворец препозити за молбите е имало и в провинциалното управление – в Сицилия, в Пелопонес и т.н., които са известни по намерени техни печати. С препозит за молбите е разполагал и константинополският патриарх – като препозит за молбите на патриарха е служил например Евстатий Солунски.[3][6]
Бележки редактиране
- ↑ Според превода на длъжността в: ГИБИ, IX, 1992, 85, http://macedonia.kroraina.com/gibi/9_2/gal/9_2_085.html
- ↑ Тъпкова-Заимова, Василка; Димитров, Димитър; Павлов, Пламен (2013). Византийският ред – йерархия на длъжностите и титлите. . – Хронологична енциклопедия на света, Том IV. София, https://electronic-library.org/books/Book_0023.html
- ↑ а б в г ODB , с. 724.
- ↑ Giulland 1965, с. 100.
- ↑ а б в Bury 1911, с. 77.
- ↑ Bury 1911, с. 78.
Източници редактиране
- Тъпкова-Заимова, Василка; Димитров, Димитър; Павлов, Пламен (2013). Хронологична енциклопедия на света (online), Том IV. София, https://electronic-library.org/books/Book_0023.html
- ((en)) Bury, J. B. (1911). The Imperial Administrative System of the Ninth Century – With a Revised Text of the Kletorologion of Philotheos. London: Oxford University Press, OCLC 1046639111, https://archive.org/details/imperialadminist00buryrich
- ((fr)) Guilland, Rodolphe (1965). ÉTUDES SUR L'HISTOIRE ADMINISTRATIVE DE L'EMPIRE BYZANTIN: Le Maître des Requêtes. Ὁ έπὶ τῶν δϵήσϵων. – Byzantion, 35(1), 97-118, JSTOR 44169151, https://www.jstor.org/stable/44169151, посетен на 24 юли 2022
- ((en)) Kazhdan, Alexander (1991). EPI TON DEESEON. – In: Kazhdan, Alexander (ed), Oxford Dictionary of Byzantium, 1. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, http://www.staropomor.ru/Bogoslovie(4)/odb/ea-ez.pdf