Преработваща промишленост

стопански отрасъл

Преработващата промишленост е отрасъл на икономиката, обхващащ най-общо механичното или химическо преобразуване на материали, вещества или елементи в нови продукти. Изходните материали могат да бъдат както суровини, създавани от селското, горско и рибно стопанство и добивната промишленост, така и продукти на други производства от преработващата промишленост. Получените продукти могат да служат за производството на други, по-сложни продукти като самолети, бяла техника или автомобили, или да бъдат продавани чрез търговската система, за да достигнат до крайните потребители.[1]

Преработваща промишленост
КИД-2008
→C. Преработваща промишленост
10. Производство на хранителни продукти
11. Производство на напитки
12. Производство на тютюневи изделия
13. Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло
14. Производство на облекло
15. Обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм
16. Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк, без мебели; производство на изделия от слама и материали за плетене
17. Производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон
18. Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители
19. Производство на кокс и рафинирани нефтопродукти
20. Производство на химични продукти
21. Производство на лекарствени вещества и продукти
22. Производство на изделия от каучук и пластмаси
23. Производство на изделия от други неметални минерални суровини
24. Производство на основни метали
25. Производство на метални изделия, без машини и оборудване
26. Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти
27. Производство на електрически съоръжения
28. Производство на машини и оборудване, с общо и специално предназначение
29. Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета
30. Производство на превозни средства, без автомобили
31. Производство на мебели
32. Производство, некласифицирано другаде
33. Ремонт и инсталиране на машини и оборудване
Преработваща промишленост в Общомедия
Производство на автомобил

Преработващата промишленост е един от трите дяла на промишлеността, заедно с добивната промишленост и енергетиката.

Производството е основен фактор при определянето на типа на икономическата система. При свободната пазарна икономика то се насочва обикновено към масово производство на стандартизирани продукти с цел реализиране на печалба. В общества, основани на колективизъм, производството по-често се ръководи от държавата под формата на планова икономика. При смесените икономики производството обикновено подлежи до известна степена на регулация от страна на правителството. Съвременното производство включва всички междинни процеси и операции, необходими за производството на краен продукт от съставните му компоненти.

Производственият сектор е тясно свързан с инженерните науки и индустриалния дизайн. Големи производители в САЩ са компании като Дженеръл Мотърс, Дженерал Илектрик, Проктър и Гембъл, Боинг и др. В Европа такива са Фолксваген, Сименс и Мишлен. В Азия такива са Сони, Хуауей, Lenovo, Тойота, Самсунг и Бриджстоун.

В България преработващата промишленост е основен сектор на икономиката, като към 2017 година в него са заети около 556 000 души, а произведената продукция е на стойност 62,6 милиарда лева.[2]

Най-големи производителиРедактиране

Топ 5 страни производители (към 2016 г.)
Ранг Страна[3]
1 Китай
2 Съединени щати
3 Япония
4 Германия
5 Южна Корея

Промени в производственият сектор носят нови възможности и трудности на пионерите в бизнеса. Нации с най-голямо производство в света имат предимства и недостатъци, що се отнася до капацитета си да поемат производство в глобалната мрежа. Deloitte Global и Комитета по конкурентоспособност на САЩ прогнозират че САЩ ще изместят Китай като най-конкурентоспособна промишлена нация през 2020 г.(и Германия, Япония и Индия след тях). Глобалният индекс на конкурентност на производството за 2016 г. прогнозира, че най-добрите промишлени нации ще останат стабилни между до 2020 г..[4] [3]

История и развитиеРедактиране

Праистория и древна историяРедактиране

 
Кремък за изработка на остриета, ок. 40 000 пр. Хр.

Хората в праисторически времена са произвеждали предмети с помощта на камък и други оръдия на труда много преди появата на хомо сапиенс преди около 200 000 години.[5] Най-ранните методи за изработка на каменни инструменти, известни като „индустрия“ на Олдоуан, са от преди поне 2,3 милиона години[6], като най-ранните преки доказателства за използване на оръдия на труда са в Етиопия в Голямата рифтова долина, от преди 2,5 милиони години.[7]

За да се направи каменно оръдие на труда „ядро“ от твърд камък със специфични свойства на лющене (като кремък ) се удря с камък чук. Това лющене оставя остри ръбове, които могат да се използват като инструменти, предимно под формата на „чопъри“ или „скрепери“неясно? ].[8] Тези инструменти помагат на праисторическите хора в начина им на живот като ловци и събирачи, включително като създават други инструменти от по-меки материали като кост и дърво.[9] През средния палеолит, преди 300 000 г., се въвежда техника с подготвено ядро, при която множество остриета се формират бързо от едно каменно ядро.[8] Лющенето под налягане, при което се удря с дърво, кост или рога, позволява фино оформяне на камъка; тази техника се вижда в горния палеолит, преди 40 000 г.[10]

По време на неолита, полирани каменни оръдия на труда се произвеждат от различни твърди камъни, като кремък, нефрит, жадеит и зелен камък. Тогава се ползват полирани брадви, както и други каменни инструменти като ножове, скрепери и инструменти от органични материали като дърво, кости и рога.[11]

 
Меч или острие на кинжал от късната бронзова епоха

Топенето на мед вероятно възниква, когато технологията на керамичните пещи позволява достатъчно високи температури.[12]

Концентрацията на различни елементи като арсен се увеличава с дълбочината в находищата на медна руда и топенето на тези руди дава арсенов бронз, който може да бъде достатъчно закален, за да бъде подходящ за направата на оръдия на труда.[12] Бронзът е сплав на мед с калай; понеже има сравнително малко находища на калай в световен мащаб, минава дълго време преди бронзът с калай да стане широко разпространен. През бронзовата епоха бронзът се оказва много по-добър материал за изработка на оръдия на труда, както поради неговите механични свойства като здравина и пластичност, така и поради възможността да бъде отлят в калъпи със сложна форма. Бронзът значително усъвършенства корабостроенето с по-добри инструменти и бронзови пирони, които заменят стария метод за закрепване на дъските на корпуса с корда през пробити дупки.[13]

Желязната епоха идва с широкото разпространение на производство на оръжия и инструменти от желязо и стомана, а не от бронз.[14] Топенето на желязо е по-трудно от топенето на калай и мед, тъй като топеното желязо изисква гореща обработка и може да се топи само в специални пещи. Не е известно кога и къде е открито топенето на желязото, отчасти поради трудността при разграничаването на метал, извлечен от руди с никел, от горещо обработено метеоритно желязо.[15]

С растежа на древните цивилизации, напредъка в промишлените процеси води до откриване на много нови технологии. Няколко от шестте класически прости машини (лост, колело и ос, макара, наклонена равнина, клин, винт) са изобретени в Месопотамия.[16] Механизмът на колелото с ос се появява за първи път с грънчарското колело в Месопотамия (съвременен Ирак) към 5 000 - 4 000 г. пр.н.е.[17] Египетската хартия от папирус, както и керамиката, са били масово произвеждани и изнасяни в цялото Средиземноморие. Ранните строителни техники на древните египтяни включват тухли, направени главно от глина, пясък, тиня и други минерали.[18]

СредновековиеРедактиране

Средновековието носи много нови изобретения и подходи в управлението на традиционните средства за производство и икономическия растеж. Производството на хартия, китайска технология от 2-ри век, пристига в Близкия изток с група заловени китайски майстори през 8-ми век.[19] Тази технология идва в Европа чрез завладяването на Испания от Омаядите.[20] През 12-ти век в Сицилия се създава фабрика за хартия. В Европа влакното за целулозата за направата на хартия се получава от ленени и памучни парцали. Според Лин Таунсенд Уайт-младши, въртящото се колело води до по-голямо предлагане на парцали, което води до по-евтина хартия, която от своя страна улеснява развитието на печатарството.[21]

Поради леенето на оръдия, доменната пещ се използва широко във Франция в средата на 15 век; тази технология се ползва в Китай от 4 век пр.н.е.[22] Тъкачната машина за чорапи, изобретена през 1598 г., увеличава постигнатите от плетача възли в минута десетократно - от 100 на 1000.[23]

Първа и Втора индустриални революцииРедактиране

Индустриалната революция е преходът към нови производствени процеси в Европа и Съединените щати от 1760 до 1830-те.[24] Този преход включва преминаване от ръчни производствени методи към машини, нова химическа промишленост и желязна металургия, нарастващо използване на парната и водната енергия, развитие на машинни инструменти и възход на механизираната фабрична система. Индустриалната революция също води до безпрецедентно покачване на темпа на растеж на населението.

Текстилът е доминиращата индустрия по отношение на заетостта, стойността на продукцията и инвестирания капитал. Текстилната индустрия също първа ползва съвременни производствени методи.[25] :с. 40 Бързата индустриализация тръгва от Великобритания, с механизираното предене през 1780-те,[26] с високи темпове на растеж на парната мощност и производството на желязо след 1800 г. Механизираното производство на текстил се разпространява от Великобритания до континентална Европа и Съединените щати в началото на 19 век, като важни центрове на текстил, желязо и въглища има в Белгия и Съединените щати, а по-късно и текстил във Франция.[25]

Икономическата рецесия от края на 1830-те до началото на 1840-те забавя приемането на ранните иновации на индустриалната революция, вкл. механизирано предене и тъкане. Иновациите от края на периода, като нарастващото внедряване на локомотиви и параходи, топене на желязо с горещо взривяване и новите технологии, като електрическият телеграф, се въвеждат широко през 1840-те и 1850-те години, но не са достатъчно мощни, за да вдигнат с много икономическия растеж. Бързият икономически растеж започва да се наблюдава след 1870 г., благодарение на нови иновации в така наречената Втора индустриална революция. Тези иновации включват нови процеси за производство на стомана, монтажни линии, електрически мрежови системи, широкомащабно производство на металорежещи машини и използването на все по-модерни машини във фабрики, задвижвани с пара.[27][28][29][30]

След подобрения във вакуумните помпи и изследванията на материалите, крушките с нажежаема жичка стават практични за обща употреба в края на 1870-те години. Това изобретение има дълбок ефект върху работните места, защото фабриките вече могат да имат работници на втора и трета смяна.[31] Производството на обувки се механизира в средата на 19 век.[32] Масовото производство на шевни машини и селскостопански машини, като жътварки, се случва в средата до края на 19 век.[33] Масовото производство на велосипеди започва през 1880-те години.[33] Задвижваните с пара фабрики се разпространяват широко, като преобразуването на водна енергия в пара се случва в Англия и след това в САЩ.[34]

Модерно промишлено производствоРедактиране

Електрификацията на фабриките, която започва постепенно през 1890-те години след въвеждането на практичния двигател с постоянен ток и променливотоков двигател, се забързва още повече между 1900 и 1930 г. За това помага създаването на електрически инсталации с централни станции и понижаването на цените на електроенергията от 1914 до 1917 г.[35] Електрическите двигатели позволяват повече гъвкавост в производството и изискват по-малко поддръжка от линейните валове и ремъци. Заради това, много фабрики постигат 30% по-голяма производителност. Електрификацията позволява модерно масово производство и най-голямото въздействие е в производството на ежедневни артикули.

Интересен пример е заводът за буркани „Ball Brothers Glass Manufacturing Company“. Новият автоматизиран процес използва машини за издухване на стъклото, които заменят 210 майстори стъклари и помощници. Малък електрически поема 150 пакета по 12 бутилки наведнъж, докато използваните преди това ръчни камиони превозват само 6 пакета по 12 бутилки. Електрическите миксери заменят мъжете с лопати, работещи с пясък и други съставки за подаване в стъклената пещ. Електрически мостов кран замени 36 почасови работници за преместване на тежки товари през фабриката.[36]

Форд Мотър Къмпани популяризира масовото производство в края на 1910-те и 1920-те години,[37] като добавя електродвигатели към добре познатите тогава технологии на верижно или последователно производство. Форд също купува или изгражда машинни инструменти и приспособления със специално предназначение, като бормашини с множество шпиндели, които могат да пробият всяка дупка от едната страна на блока на двигателя наведнъж, и фрезова машина с множество глави, която може едновременно да обработва 15 блока на двигателя заедно. Всички тези машини са подредени систематично в производствения поток, а някои имат специални пътеки за валцоване на тежки предмети в позиция за обработка. Производството на Ford Model T използва 32 000 инструментални машини.[38]

Стегнатото производство, което цели производство точно навреме, е разработено в Япония през 1930-те. Това е производствен метод, насочен основно към спестяване на времето в производствената система, както и времето за реакция от доставчици и клиенти.[39][40] Подобни методи навлизат в Австралия през 1950-те чрез завода Виктория Парк на Бритиш Мотор Корпорейшън в Сидни, откъдето по-късно идеята мигрира към Тойота.[41] Тези идеи достигат западните страни от Япония през 1977 г. в две англоезични статии: едната споменава методологията като „системата Оно“, по името на Тайичи Оно, който играе важна роля в нейното развитие в Тойота.[42] Другата статия, от автори на Тойота в международно списание, предоставя допълнителни подробности.[43] След това много други компании поемат подобни подходи от 1980 г. нататък.[44]

 
Заводът за сглобяване на Bell Aircraft Corporation през 1944 г

Списък на страните по стойност на производството от преработваща промишленостРедактиране

 
Използване на капацитета в производството в ФРГ и в САЩ

Това са първите 50 държави по обща стойност на производствената продукция в щатски долари за отбелязаната година според Световната банка.[45]

Ранг Страна или регион USD, милиони Година
 World 13 739 251 2019
1   Китай 3 853 808 2020
2   САЩ 2 341 847 2019
3   Япония 1 027 967 2018
4   Германия 678 292 2020
5   Южна Корея 406 756 2020
6   Индия 339 983 2020
7   Италия 280 436 2020
8   Франция 241 715 2020
9   Обединено кралство 227 144 2020
10   Индонезия 210 396 2020
11   Русия 196 649 2020
12   Мексико 185 080 2020
13   Канада 159 724 2017
14   Ирландия 153 311 2020
15   Испания 143 052 2020
16   Бразилия 141 149 2020
17   Турция 135 596 2020
18   Швейцария 133 766 2020
19   Тайланд 126 596 2020
20   Нидерландия 99 940 2020
21   Полша 99 146 2019
22   Саудитска Арабия 90 774 2020
23   Австралия 76 123 2020
24   Малайзия 75 101 2020
25   Сингапур 69 820 2020
26   Австрия 67 881 2020
27   Швеция 67 146 2020
28   Филипини 63 883 2020
29   Белгия 63 226 2020
30   Египет 58 790 2020
31   Венецуела 58 237 2014
32   Бангладеш 57 283 2019
33   Нигерия 54 760 2020
34   Чехия 53 189 2020
35   Аржентина 53 094 2020
36   Пуерто Рико 49 757 2020
37   Дания 47 762 2020
38   Виетнам 45 273 2020
39   Израел 42 906 2019
40   Алжир 40 796 2019
41   Румъния 38 404 2020
42   Иран 38 174 2019
43   Финландия 37 520 2020
44   ОАЕ 36 727 2019
45   ЮАР 34 804 2020
46   Пакистан 30 452 2020
47   Колумбия 29 894 2020
48   Перу 29 701 2019
49   Унгария 27 956 2020
50   Португалия 27 408 2020
 
Стан Робъртс в навес за тъкане през 1835 г
 
Тъкачна машина за чорапи в Музея на плетачите в Ръдингтън

БележкиРедактиране

  1. ec.europa.eu
  2. www.nsi.bg
  3. а б Global Manufacturing Competitiveness Index | Deloitte | Manufacturing. //
  4. UNIDO Statistics Data Portal. //
  5. Human Ancestors Hall: Homo sapiens. // Smithsonian Institution. Посетен на July 15, 2021.
  6. Ancient 'tool factory' uncovered. // BBC News. May 6, 1999. Посетен на July 15, 2021.
  7. Heinzelin, Jean de и др. Environment and Behavior of 2.5-Million-Year-Old Bouri Hominids. // Science 284 (5414). April 1999. DOI:10.1126/science.284.5414.625. с. 625–629.
  8. а б Burke, Ariane. Archaeology. // Encyclopedia Americana. Посетен на July 15, 2021.
  9. Plummer, Thomas. Flaked Stones and Old Bones: Biological and Cultural Evolution at the Dawn of Technology. // American Journal of Physical Anthropology Suppl 39 (47). Yearbook of Physical Anthropology, 2004. DOI:10.1002/ajpa.20157. с. 118–64.
  10. Haviland, William A.. Cultural Anthropology: The Human Challenge. The Thomson Corporation, 2004. ISBN 978-0-534-62487-3. с. 77.
  11. Tóth, Zsuzsanna. The First Neolithic Sites in Central/South-East European Transect, Volume III: The Körös Culture in Eastern Hungary. // Bone, Antler, and Tusk tools of the Early Neolithic Körös Culture. Oxford, BAR International Series 2334, 2012.
  12. а б Merson, John. The Genius That Was China: East and West in the Making of the Modern World. Woodstock, NY, The Overlook Press, 1990. ISBN 978-0-87951-397-9. с. 69.
  13. Paine, Lincoln. The Sea and Civilization: A Maritime History of the World. New York, Random House, LLC, 2013.
  14. Waldbaum, Jane C. From Bronze to Iron. Göteburg: Paul Astöms Förlag (1978): 56–58.
  15. Photos, E.. The Question of Meteoritic versus Smelted Nickel-Rich Iron: Archaeological Evidence and Experimental Results. // World Archaeology 20 (3). 1989. DOI:10.1080/00438243.1989.9980081. с. 403–421.
  16. Moorey, Peter Roger Stuart. Ancient Mesopotamian Materials and Industries: The Archaeological Evidence. Eisenbrauns, 1999. ISBN 9781575060422.
  17. D.T. Potts. A Companion to the Archaeology of the Ancient Near East. 2012. с. 285.
  18. Jerzy Trzciñski, Malgorzata Zaremba, Sawomir Rzepka, Fabian Welc, and Tomasz Szczepañski. "Preliminary Report on Engineering Properties and Environmental Resistance of Ancient Mud Bricks from Tell El-retaba Archaeological Site in the Nile Delta", Studia Quarternaria 33, no. 1 (2016): 55.
  19. Timeline: 8th century. // {{{journal}}}. HistoryWorld.
  20. de Safita, Neathery. A Brief History Of Paper.. // Посетен на July 15, 2021.
  21. Marchetti, Cesare. A Postmortem Technology Assessment of the Spinning Wheel: The Last 1000 Years, Technological Forecasting and Social Change, 13; pp. 91–93. // {{{journal}}}. 1978.
  22. Merson, John. The Genius That Was China: East and West in the Making of the Modern World. Woodstock, NY, The Overlook Press, 1990. ISBN 978-0-87951-397-9. с. 69.
  23. Rosen, William. The Most Powerful Idea in the World: A Story of Steam, Industry and Invention. University Of Chicago Press, 2012. ISBN 978-0-226-72634-2. с. 237.
  24. Industrial History of European Countries. // European Route of Industrial Heritage. Council of Europe. Посетен на July 15, 2021.
  25. а б Landes, David S.. The Unbound Prometheus. Press Syndicate of the University of Cambridge, 1969. ISBN 978-0-521-09418-4.
  26. Gupta, Bishnupriya. Cotton Textiles and the Great Divergence: Lancashire, India and Shifting Competitive Advantage, 1600–1850. // International Institute of Social History. Department of Economics, University of Warwick. Посетен на July 15, 2021.
  27. Landes, David S.. The Unbound Prometheus. Press Syndicate of the University of Cambridge, 1969. ISBN 978-0-521-09418-4.
  28. Taylor, George Rogers. The Transportation Revolution, 1815–1860. 1951. ISBN 978-0-87332-101-3.
  29. . Reprinted by McGraw-Hill, New York and London, 1926 (Шаблон:LCCN); and by Lindsay Publications, Inc., Bradley, Illinois, (ISBN 978-0-917914-73-7)
  30. Hunter, Louis C.. A History of Industrial Power in the United States, 1730–1930, Vol. 2: Steam Power. Charlottesville, University Press of Virginia, 1985. с. 18.
  31. Nye, David E.. Electrifying America: Social Meanings of a New Technology. Cambridge, MA, USA and London, England, The MIT Press, 1990.
  32. Thomson, Ross. The Path to Mechanized Shoe Production in the United States. University of North Carolina Press, 1989. ISBN 978-0-8078-1867-1.
  33. а б Шаблон:Hounshell1984
  34. Hunter, Louis C.. A History of Industrial Power in the United States, 1730–1930, Vol. 2: Steam Power. Charlottesville, University Press of Virginia, 1985.
  35. Jerome, Harry. Mechanization in Industry, National Bureau of Economic Research. 1934. с. xxviii.
  36. Nye, David E.. Electrifying America: Social Meanings of a New Technology. Cambridge, Massachusetts and London, England, MIT Press, 1990. с. 14, 15.
  37. Hounshell 1984
  38. Hounshell 1984
  39. Ohno, Taiichi. Toyota Production System: Beyond Large-Scale Production. CRC Press, 1988. ISBN 978-0-915299-14-0.
  40. Shingo, Shigeo. 1985. A Revolution in Manufacturing: The SMED System. Stamford, Connecticut: Productivity Press
  41. Site of BMC/Leyland Australia Manufacturing Plant: Nomination as an Historic Engineering Marker. // The Institution of Engineers, Australia. Посетен на 30 July 2021.
  42. Ashburn, A., 1977. Toyota's "famous Ohno system", American Machinist, July, 120–123.
  43. Sugimori, Y. и др. Toyota Production System and Kanban System: Materialization of Just-in-time and Respect-for-human System. // 2016 Impact Factor 2.325 International Journal of Production Research 15 (6). 1977. DOI:10.1080/00207547708943149. с. 553–564.
  44. The Founding of the Association for Manufacturing Excellence: Summarized at a Meeting of its Founders, February 2, 2001. // Target 17 (3). Association for Manufacturing Excellence, 2001. с. 23–24.
  45. Manufacturing, value added (current US$). // World Bank. Посетен на July 14, 2021.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Manufacturing“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​