Пресиян (село)

Вижте пояснителната страница за други значения на Пресиян.

---

Пресиян е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, област Търговище.

Пресиян
Пресиян 43.219534, 26.384849 Пресиян
Общи данни
Население	160 души (15 март 2024 г.) 9,97 души/km²
Землище	16,076 km²
Надм. височина	456 m
Пощ. код	7762
Тел. код	06006
МПС код	Т
ЕКАТТЕ	58219
Администрация
Държава	България
Област	Търговище
Община    – кмет	Търговище Дарин Димитров (ГЕРБ; 2015)

История

Историята на селото от най-древни времена е забулена до голяма степен в неизвестност. Едно старо предание говори, че селото е заселено на сегашното си място, за да се избяга от чумата, която тогава върлувала наоколо. Преди това то се е намирало (местило) на още три места – в местностите Горен Юртлук, Долен Юртлук и Ортакьой (средно село). Тогава мястото на днешното село Пресиян е било обрасло с буйни дъбови гори. За строежа на къщите на жителите са били използвани дърветата от горите наоколо и те постепенно са отстъпили място на заселниците. Последното вековно дъбово дърво от 15-ината останали от тези гори оцеляло на площада на селото до 1948 г.

До Освобождението на България селото е било почти изцяло турско. Наричало се е Салтъклар, име което носи до 7 декември 1934 г. Около 1883 г. в него е имало около 100 турски къщи. Стари предания говорят, че една част от най-ранните турските заселници дошли в селото от района на град Мека. Преди заселването на турците селото е било българско, но част от населението е било избито, а останалото постепенно се претопило. Единствен спомен от старите български жители са заварените от турците старинни имена на някои местности около селото – Марабунар, Гяурчаарсъ, Домусдиамент.

Първата по-голяма вълна от нови заселници в селото идва след Илинденско-Пребраженското въстание, основно от село Марулево, Горноджумайско през 1903 г. Повече български заселници в Пресиян идват 5 години след Освобождението – около 1883 г. Най-ранните преселници-българи остават там само няколко години и отново се изселват, защото мястото не им харесало. Един от най-първите заселници е Стоилко Димитров Петков, родом от село Хърсово, Благоевградско. Когато се изселва от родното си село е бил вече младеж на около 17 години. Неговите съселяни в движението си към свободна България първоначално са усядали в села на Плевенско, Ловчанско, Османпазарско, като са търсели освободени от черкезите земи, за да развият своя поминък и удобни места за заселване. Преди идването им в селото част от тях са престояли известно време в село Дербент (дн. Пролаз), Търговищко, но понеже това село било на главен път и е имало голямо движение и върлуващи разбойници, напускат селото и идват в Салтъклар (Пресиян). Един от тези заселници е бил Димитър Русев Тънгаров. От първите заселници е бил и Стойно Георгиев Стойнов от Марулево.

Около 1905 г. идва нова вълна заселници от Старозагорско. През 1929 г. идват заселници-българи и от Беломорието – от селата Малък Дервент и Голям Дервент.

Изселването на турците от селото започва още след Освобождението, но по масов характер придобива в изселническите вълни от 1929 г., 1935 г. и 1961 г.

Първото съвременно училище в селото е открито през 1892 г., а пръв учител е бил Цвятко Стойнов Парашканов от същото село.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 1090 1946 807 1956 712 1965 571 1975 436 1985 363 1992 308 2001 258 2011 200

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	200	100.00
Българи	42	21.00
Турци	123	61.50
Цигани	35	17.50
Други	0	0.00
Не се самоопределят	0	0.00
Не отговорили	0	0.00

Религии

• Мюсюлманска;
• Християнска (източноправославна);

Обществени институции

• Кметство;
• Народно читалище „Светлина-1929“;

Редовни събития

• 2 август – Илинден – празник на селото, свързан с Илинденско-Преображенското въстание и преселниците-бежаници в селото дошли от района на въстанието след неговия погром.

Известни личности

Родени в Пресиян

• Стоян Братоев (р. 1954), инженер,изпълнителен директор на Метрополитен ЕАД

Загинали в Балканските войни (1912-1913)

• р-к Ангел Славов Димитров – при Караагач (Източна Тракия);
• р-к Георги Ангелов Христов – при Чаталджа;
• р-к Геню Славов Димов – при Петра (Източна Тракия);
• р-к Троян Георгиев Милушев – при Синеклий;
• р-к Колю Петров Атанасов – при Чаталжда;
• р-к Слави Георгиев Димов – при Петра;
• р-к Милко Николов Стойчев – при Караагач;
• р-к Иван Славов Димов – при Китка;

Загинали в Първат световна война (1915-1918)

• мл. подоф. Кръстю Стойков Димитров (Чаушев) – при Кокарджа (Северна Добруджа);
• ефр. Желю Георгиев Димов – при Азаплар (Северна Добруджа);
• р-к Лечо Жеков Димов – София;
• р-к Жеко Желев Бакърджиев – при Кокарджа;
• р-к Петко Георгиев Милушев – при Жижила (Северна Добруджа);