Климатична класификация на Алисов
Климатичната класификация на Алисов е система за класифициране на климата, която се основава на глобалното движение на въздушните маси. Предложена е от съветския климатолог Борис Павлович Алисов през 1936 г. и детайлно доработена през 1950-те години. Прилага се в Русия и в териториите на бившия СССР. В останалия свят широко е разпространена класификацията на климатите, предложена от немско-руския учен Владимир Кьопен (1846 – 1940). В основата ѝ лежат температурният режим и валежите.
При класификацията на Алисов Земята е разделена на климатични пояси, в които климатичните особености са еднакви или сходни за разлика от тези в други части на планетата. Климатичните пояси са широчинно зонирани, в израз на добре изразената закономерност в изменението на климата според географската ширина, независимо от голямото разнообразие на климата в отделните части на земята. Климатичните пояси са най-голямата таксономична единица в климатичното райониране по Алисов.
От екватора към всеки от двата полюса се очертават седем различни по ширина ивици със специфичен климат. Това са климатичните пояси на земята, а именно: един екваториален пояс и по два за съответните полукълба – субекваториален, тропичен, субтропичен, умерен, субполярен и полярен климатичен пояс.
Основните климатични пояси са екваториалният, тропичният, умереният и полярният, а между тях се различават преходни климатични пояси: субекваториален, субтропичен и субполярен.[1]
Екваториален пояс Редактиране
Обхваща части от сушата и от водата от двете страни на екватора, с обща ширина около 15°. Разликата в климата над континентите и над океаните е незначителна. Този климатичен пояс обхваща части от Южна Америка, Африка, както и Малайския архипелаг (островите Суматра, Борнео и Нова Гвинея). В Африка екваториалният пояс включва териториите около басейна на река Конго (между 5° с.ш. и 2° ю.ш.) и крайбрежието на Гвинейски залив (до 7 – 8° с.ш.).[1]
Екваториалният климат се характеризира с постоянно високи температури (25 – 27 °C) и малки денонощни (8 – 10°С) и годишни (1 – 4°С) амплитуди. Валежите са почти всекидневни, годишната им сума е около 2000 mm. В Южна Америка този климатичен пояс заема по-голямата част от Амазонската низина до подножието на Андите, както и тясна ивица от тихоокеанското крайбрежие. В много отношения климатът тук е сходен с този в Африка. Средно годишните температури са около 25 – 27 °C, а минималните много рядко слизат под 16°С. Валежите достигат около 3000 mm годишно. Там растителността е буйна и почвите са червеноземни. Влажността на въздуха е много голяма. Средната абсолютна влажност надминава 30 g/m³. Благодарение на голяма влажност а въздуха и интензивното изпарение от почвата, максималните температури рядко достигат 40°С. В екваториалния пояс не се наблюдават циклонални смущения. Благодарение на това и на малките хоризонтални барометрични градиенти тук през цялата година съществува почти пълно затишие. Валежите имат вътрешномасов характер и се дължат на силните възходящи движения в приземния въздух, които възникват в резултат на прегряването му. Обикновено валежите, придружени от гръмотевици, падат между 14 и 16 часа и имат пороен характер. След изваляването облачността започва бързо да намалява и през нощта настъпва пълно изясняване. Месечните количества на валежите се отличават малко едни от други. Въпреки това се наблюдават два максимума (по време на пролетното и есенното равноденствие) и два минимума (по време на лятното и зимното слънцестоене).[1]
| Станция | Средна годишна температура (в °С) | Годишна амплитуда (в °С) | Годишна сума на валежите (mm) |
|---|---|---|---|
| Икитос (Южна Америка) | 24,8° | 2,4° | 2623 |
| Кисангани (Африка) | 24,7° | 0,5° | 1550 |
| Паданг (о. Суматра) | 26,2° | 1,1° | 4423 |
Субекваториални пояси Редактиране
Те са разположени симетрично на север и на юг от екваториалния пояс, носят още названието пояси на екваториалните мусони и достигат до около 20° северна и южна ширина. Обхващат районите на Судан, Етиопия, Индия, Индокитай, югоизточните провинции на Китай, басейнът на река Ориноко, северната част на Бразилската планинска земя, Зимбабве и северната част на Мозамбик, Северна Австралия и др. С други думи те обхващат местата между лятното и зимното положение на тропичния фронт в Северното и Южното полукълбо. За този климат е характерна сезонната смяна между екваториалния и тропичния въздух. През лятното полугодие тук преобладава влиянието на влажния неустойчив екваториален въздух, който нахлува откъм екватора. Благодарение на това се установява същият тип време както в екваториалния пояс – влажността на въздуха нараства, денонощните амплитуди намаляват, валежите падат след пладне и имат пороен характер. Във вътрешността на континентите тези валежи рядко надминават 1000 – 1500 mm, обаче по планинските склонове, обърнати срещу мусонните ветрове, те понякога достигат 5000 и дори 10 000 mm. зимният период в саваните се отличава с голяма сухост. Това се дължи на тропичния въздух, който нахлува с пасатните ветрове. Сухият период в северния саванен пояс продължава от ноември до април, а дъждовният – от май до октомври. В южното полукълбо те имат обратно разположение.[1]
| Станция | Средна годишна температура (в °С) | Годишна амплитуда (в °С) | Годишна сума на валежите (mm) |
|---|---|---|---|
| Зунгеру (Африка) | 27,1° | 5,3° | 1130 |
| Мумбай (Азия) | 26,3° | 5,6° | 1880 |
| Порт Даруин (Австралия) | 28,1° | 4,7° | 1545 |
Тропични пояси Редактиране
Тропичните пояси се състоят от две ивици разположени в съседство със субекваториалните пояси. Откъм екватора се ограничават с лятното положение на тропичния фронт, а от към умерените ширини на двете полукълбо – със зимното положение на полярния фронт. Тропичният въздух се формира за сметка на трансформацията на въздух от умерените ширини и на екваториален въздух, пренесен във височина от антипасатите. Тропичният въздух преобладава през цялата година. В пояса на тропичния въздух се наблюдават три подобласти: тропичен климат на западните крайбрежия, тропичен климат на източните крайбрежия на континентите и континентален тропичен климат.[1]
Тропичен климат на западните крайбрежия на континентите Редактиране
Климатът на западните крайбрежия се характеризира с постоянни инверсии. В ниските слоеве на атмосферата се разполагат хладни въздушни маси, които нахлуват откъм север (съответно откъм юг), а във височина съществува по-топъл въздух. Благодарение на това, въпреки голямата влажност на приземния въздух, не може да се развие дъждовна облачност. ето защо валежите в тази подобласт са много оскъдни (около 20 mm). Средната годишна температура е около 19°С, а годишната амплитуда е само около 5°С. Ветровете са умерени – около 5 – 8 m/s. В крайбрежните райони пада роса, а често се образуват мъгли. Този тип климат се среща по западните крайбрежия на Северна (Сенегал, Мавритания) и Южна Африка (Ангола, Намибия), Австралия и Южна Америка (Перу, Северно Чили).[1]
Тропичен климат на източните крайбрежия на континентите Редактиране
Тропичния климат на източните крайбрежия на континентите се отличава с твърде обилни валежи. Причината за увеличаването на валежите се дължи на пасатните ветрове, които духат от океана към сушата и се явяват носители на влажни въздушни маси. При среща с високи брегове или с крайбрежни планини в резултат на зараждащите се динамични конвекции се образува мощна облачност и падат обилни валежи. В някои райони тези валежи надминават по количество екваториалните. През т.н. зимен период валежите отслабват. За разлика от екваториалния климат този е по-свеж и по-леко поносим от човека. Средната годишна температура е около 24°С, а годишната амплитуда – около 6°С. Рязгледаният подтип на тропичния климат е характерен главно за източните крайбрежия на Африка (Танзания, Мозамбик, Мадагаскар), Австралия и за голяма част от атлантическото крайбрежие на Бразилия.[1]
Тропичен континентален климат Редактиране
Най-типичен представител на тропичния климат се явява този от вътрешността на континентите и е известен като тропичен континентален климат или тропичен климат на континенталните пустини. Отличава се с голяма сухост, дневни горещини, силно понижение на температурите през нощта и големи денонощни амплитуди (до 40°С). Годишната температурна амплитуда нараства до 18°С. Летните горещини чувствително надминават тези от екваториалния пояс. Благодарение на това и средната годишна температура е доста висока: между 24° и 27°С. Валежите имат случаен характер. На много места минават години, без да падне капка дъжд. Континенталният тропичен климат обхваща повечето от пустините на Земята: Сахара, пустините на Арабския полуостров, Калахари, Австралийските пустини, Атакама и др.[1]
| Станция | Средна годишна температура (в °С) | Годишна амплитуда (в °С) | Годишна сума на валежите (mm) |
|---|---|---|---|
| Абасия (Африка) | 20,1° | 15,7° | 32 |
| Фарина (Австралия) | 19,7° | 17,2° | 166 |
| Джеда (Азия) | 27,1° | 8,6° | 80 |
Субтропични пояси Редактиране
Разположени са между тропичните пояси и поясите с умерен климат. ограничават се от зимното и от лятното положение на полярния фронт. Климатът в тях има преходен характер. През лятото поради изнасянето на субтропичните антициклони на север (съответно на юг в Южното полукълбо) преобладава влиянието на тропичния въздух. През зимния период същите антициклони се оттеглят по посока на екватора. В резултата на това въздухът на умерените ширини обхваща субтропичните райони. В субтропичния също се различават три подобласти: субтропичен климат на западните крайбрежия на континентите, субтропичен климат на източните крайбрежия на континентите и континентален субтропичен климат.[1]
Субтропичен климат по западните крайбрежия на континентите Редактиране
Субтропичният климат на западните крайбрежия на континентите е характерен за Мароко, за по-голямата част от крайбрежието на Средиземно море, Калифорния, най-южната част на Африка, югозападното крайбрежие на Австралия и за средните части на Чили. През лятото времето обикновено е ясно, горещо и с оскъдни валежи, а зимата е мека и богата на валежи. Понякога вали и сняг, но снежна покривка не се задържа. Зимните валежи се дължат на циклоналната дейност, която се развива по полярния фронт. На 35° с.ш. средната годишна температура е около 16°С, а средната годишна амплитуда – между 8 и 10°С.[1]
| Станция | Средна годишна температура (в °С) | Годишна амплитуда (в °С) | Годишна сума на валежите (mm) |
|---|---|---|---|
| Атина (Европа) | 17,6° | 18,7° | 390 |
| Кейптаун (Африка) | 14,4° | 8,5° | 608 |
| Пърт (Австралия) | 17,9° | 10,3° | 878 |
Субтропичен климат по източните крайбрежия на континентите Редактиране
Субтропичният климат на източните крайбрежия на континентите обхваща част от югоизточното крайбрежие на Африка, източното крайбрежие на Китай, южната половина на Япония, Югоизточна Австралия, югоизточното крайбрежие на САЩ и др. Тук зимата е суха и хладна, а лятото влажно и дъждовно- Средната годишна температура е 15 и 17°С, а годишната амплитуда – между 15 и 19°С.[1]
Субтропичен континентален климат Редактиране
Субтропичният континентален климат обхваща високото плато на Южна Африка, част от Мала Азия, Иран, Западен и Източен Туркестан, южната част на пустинята Гоби, Северно Мексико, Аризона, Невада и др. Лятото е сухо и горещо, а зимата е хладна и влажна, с много променливо време, придружено с валежи. Тези особености на времето са свързани с преминаващите по полярния фронт циклони. Средната годишна температура е между 17 и 20°С, а годишната амплитуда достига 26°С.[1]
| Станция | Средна годишна температура (в °С) | Годишна амплитуда (в °С) | Годишна сума на валежите (mm) |
|---|---|---|---|
| Байрам Али (Азия) | 15,9° | 29,5° | 124 |
| Урумчи (Азия) | 4,8° | 37,9° | 98 |
| Юма (Северна Америка) | 22,2° | 20,3° | 87 |
Умерени пояси Редактиране
Към екватора поясите с умерен климат се ограничават от лятното положение на бореалния фронт, а към полюсите – от зимното положение на арктичния (съответно на антарктичния) фронт. В тези пояси (в Южното полукълбо поясът на умерения климат е представен съвсем слабо) става формирането на въздуха на умерените ширини, наричан още бореален въздух. Характерна за умерения климат е интензивната антициклонална дейност и добре представените преходни сезони (пролет и есен). освен това през зимата нахлуват често арктични въздушни маси, а през лятното полугодие – тропични въздушни маси. Понякога тропичен въздух може да нахлуе и през зимата, но това са по-редки случаи. Умереният климат в Южното полукълбо е представен слабо само в най-южните части на Южна Америка и Южния остров на Нова Зеландия. Валежите са най-обилни по тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка и значително по-оскъдни по атлантическото крайбрежие (Патагония).[1]
Поясите на умерения климат се дели на четири подобласти: подобласт с морски (океански) климат, подобласт с преходноконтинентален климат, подобласт с континентален климат и подобласт с мусонен климат.
Умерен океански (морски) климат Редактиране
Умереният океански (морски) климат се наблюдава в Западна Европа, западното крайбрежие на Северна Америка, югозападинете части на Южна Америка и Южния остров на Нова Зеландия. Климатът там е влажен, с голяма облачност и чести валежи. Зимата е мека и почти безснежна, а лятото прохладно. Средната годишна температура е между 7 и 10°С, но годишната амплитуда е малка и се колебае между 6 и 14°С. Голямо влияние върху образуването на климата в тези райони имат океанските течения.[1]
| Станция | Средна годишна температура (в °С) | Годишна амплитуда (в °С) | Годишна сума на валежите (mm) |
|---|---|---|---|
| Киларней (Европа) | 10,1° | 9,3° | 1390 |
| Еванхелистас (Южна Америка) | 6,3° | 4,5° | 3028 |
| Ситка (Северна Америка) | 6,4° | 13,3° | 2161 |
Умерен преходноконтинентален климат Редактиране
Обхваща главно Централна Европа, Швеция, северозападната част на Европейска Русия и част от Балканския полуостров. Характеризира се с относително увеличение на лятната сума на валежите, но годишните валежи са по-малки от тези в местата с океански климат. През зимата голяма част от валежите са от сняг и на много места се образува трайна снежна покривка. Годишните колебания на температурата са около 20°С, а средната годишна температура е около 9°С.[1]
Умерен континентален климат Редактиране
Умереният континентален климат се наблюдава на обширни територии във вътрешността на континентите Европа, централните части на Азия и Северна Америка. Тук се наблюдава известно отслабване на циклоналната дейност, намаление на относителната влажност на въздуха и постепенно отслабване на валежите с отдалечаване от брега и от океана. Средната годишна температура е ниска, като на много места е само 1°С, а годишната амплитуда е много голяма и достига около 40°С. Зимата е сурова и снежна, а лятото горещо.[1]
| Станция | Средна годишна температура (в °С) | Годишна амплитуда (в °С) | Годишна сума на валежите (mm) |
|---|---|---|---|
| Сарапул (Европа) | 2,3° | 35,4° | 433 |
| Верхоянск (Азия) | -16,1° | 65,2° | 128 |
| Уинипег (Северна Америка) | 1,6° | 38,7° | 514 |
Умерен мусонен климат Редактиране
Умереният мусонен климат обхваща източните крайбрежие на Азия и Северна Америка в обсега на умерените ширини. Това са предимно далекоизточните райони на Русия и атлантическото крайбрежие на Канада. През зимата там се формира студен континентален въздух. В резултат на това температурите са много ниски, а снеговалежите оскъдни. През лятото се развива активна циклонална дейност и падат обилни валежи. Средната годишна температура е от 0 до 2°С, а годишната амплитуда е между 25 и 34°С.[1]
| Станция | Средна годишна температура (в °С) | Годишна амплитуда (в °С) | Годишна сума на валежите (mm) |
|---|---|---|---|
| Харбин (Азия) | 2,9° | 42,6° | 491 |
| Йорк Фактори (Северна Америка) | -6,6° | 42° | 730 |
| Пунта Аренас (Южна Америка) | 6,7° | 13,5° | 492 |
Субполярни пояси Редактиране
Разположени са около северните и около южните полярни окръжности. За граница на субполярните пояси към умерените пояси служи зимното положение на арктичния (антарктичния) фронт, а към полюсите – лятното положение на същите фронтове. През лятото преобладава въздухът на умерените ширини, а през зимата – арктичен (антарктичен) въздух. Тази смяна настъпва между 65 – 70° с.ш. Субполярния климат в Северното полукълбо (субарктичен климат) се дели на морски (със засилено океанско влияние) и на континентален (със засилено континентално влияние). За развитието и характера на времето главна роля играят фронталните смущения. Средната годишна температура при морския субарктичен климат е около -3°С, а годишната амплитуда – около 20°С. При континенталния субарктичен климат средната годишна температура е още по-ниска (-16°С), а годишната амплитуда е 44 – 63°С. При все това, лятото е относително топло (средната юлска температура е над 10°С), а валежите са малки (100 – 300 mm).[1]
Полярни пояси Редактиране
Заемат областите около двата полюса. Това са най-студените места на земята с постоянна отрицателна температура през цялата година, която достига понякога до −55, −60 °C. Средногодишните температури са отрицателни, а през летните месеци са близки до нулата. Валежите са малко и изключително от сняг.
Значителна част от арктическите острови и гори в пределите на континенталната част на Арктика са покрити с дебели ледници, общата площ на които надхвърля 2 млн. km2. По-голямата част от водната повърхност зад Полярните кръгове през цялата година са покрити с лед, около 11 млн. km2 през зимата и около 8 млн. km2 през лятото. Средната дебелина на сезонния лед е около 1 – 2 m, а на многогодишния достига 3 – 4 m. Ледените могили достигат височина от 3 – 5 m до 10 – 15 m в редки случаи. Само в полярните области се срещат айсберги и ледени острови откъснати от шелфовите ледници.
Температурният баланс в южните райони на Арктика е положителен, приблизително 420 – 630 MJ/m2 за година (10 – 15 kcal/cm2 за година), което е 2 – 3 пъти по-малко, в сравнение с умерените ширини. В Арктическия басейн балансът е отрицателен, като загубата на топлина е 85 – 125 MJ/m2 за година (2 – 3 kcal/cm2 за година). Тази загуба се компенсира от притока на топлина от водните и въздушни маси.
| Станция | Средна годишна температура (в °С) | Годишна амплитуда (в °С) | Годишна сума на валежите (mm) |
|---|---|---|---|
| Нижнеколимск (Азия) | -13,2° | 49,4° | 172 |
| Бароу (Северна Америка) | -12,1° | 33,7° | 136 |