Уикипедия

Приказка без край

Disambig.svg Тази статия е за книгата. За филма от 1984 г. вижте Приказка без край (филм).

„Приказка без край“ (на немски: Die Unendliche Geschichte – „Безкрайна история“) е фантастичен роман от германския писател Михаел Енде, за първи път публикуван в Германия през 1979 г. По книгата са направени филмови и други адаптации. Романът е преведен на български от Николай Краев.

„Приказка без край“
Die Unendliche Geschichte
АвторМихаел Енде
Първо издание1979 г.
Оригинален езикнемски език
Жанрдетска литература
Видфантастичен роман
Страници448
ПреводачНиколай Краев
Начало„TAIЯAUϘITͶA. ɿɘbͷɒɘɿoꓘ bɒɿͷoꓘ lɿɒꓘ :ɿɘdɒʜͷI“
Край„Aber das ist eine andere Geschichte und soll ein andermal erzählt werden.“
„Приказка без край“ в Общомедия

ГероиРедактиране

  • Бастиян Балтазар Букс: непривлекателно на външен вид момче с развито въображение, което страстно обича да чете. Той открадва вълшебната книга „Приказка без край“ от книжарницата на господин Кореандер.
  • Атрею: смело момче, сирак, от народа на Зеленокожите. Изпратен е да търси лекарство за Детската царица, която е болна. Става приятел на Бастиян и му помага да се върне в света на хората.
  • Детската царица: владетелката на Фантазия, наричана още Златооката повелителка на желанията. Смъртно болна, заради появата на Нищото. Бастиян я спасява като ѝ дава името Месечка.
  • Нищото: тайнствена сила, която настъпва и разрушава Фантазия. Не може да се опише добре с думи, „то е сякаш си сляп, когато го гледаш“.
  • Фухур – Драконът на щастието: бял и красив, творение „на небето и топлината,... на неукротимата радост“, с прекрасен глас като камбана. Приятел и спътник на Атрею, с когото се срещат за първи път при Играмул.
  • Гморк: върколак, който преследва Атрею, за да му попречи да спре Нищото.
  • Прастарата Морла: гигантска древна и мъдра костенурка, която обяснява на Атрею, че Детската царица може да бъде излекувана, само ако някой ѝ даде ново име. Упътва го към Уйуала от Южния оракул, която вероятно знае кой може да направи това.
  • Играмул: чудовище, което се състои от малки стоманеносиви насекоми и постоянно мени облика си. Наричат го още „Мнозината“. Отровата му убива за един час, но и дава възможност на ухапания да се пренесе където пожелае във Фантазия. Играмул дава възможност на Атрею да стигне до Уйулала.
  • Енгивук и Ургъл: семейство малки човечета, които живеят до Южния оракул. Излекуват Атрею и Фухур от отровата на Играмул. Енгивук, който е посветил живота си на изследване на Уйуала, дава съвети на Атрею как да стигне до нея.
  • Уйулала: глас без тяло, говори и разбира единствено мерена реч. До нея се стига само след успешно преминаване на три вълшебни врати: Голямата врата на загадките, Вратата на вълшебното огледало и Вратата без ключ.
  • Старецът от Странстващия хълм: записва всичко, което се случва във Фантазия. За да убеди Бастиян да се реши да дойде при нея, Детската царица поисква от Стареца да ѝ разкаже приказката без край.
  • Граограман – Пъстрата смърт: гигантски лъв, който изпепелява всичко с погледа си. Сприятелява се с Бастиян, който е неуязвим, защото носи амулета на Детската царица.
  • Иха: старо женско говорещо муле, което носи Бастиян в началото на пътешествията му в приказната страна и първо усеща, че той е спасителят на Фантазия.
  • Хикрион, Хисбалд и Хидорн: рицари, придружаващи Бастиян по време на пътешествията му във Фантазия.
  • Олелийците – Вечно хленчещите: измислени от Бастиян същества. Изключително грозни и нещастни, но създаващи най-изящния сребърен филигран. Когато ги вижда за първи път, Бастиян ги съжалява и с помощта на Златин ги превръща в Галиматийците – Вечно Засмените.
  • Галиматийците – Вечно Засмените: измислени от Бастиян същества. Шарени, безразсъдни, шумни и разрушителни.
  • Ксайде: користна амбициозна магьосница, която успява да скара Бастиян и Атрею и да тласне Бастиян към неразумни постъпки с трагични последствия.
  • Ушту, майката на предчувствието: една от тримата големи мислители в Звездния манастир. С глава на бухал.
  • Ширкрие, бащата на съзерцанието: един от тримата големи мислители в Звездния манастир. С глава на орел.
  • Исипу, синът на разума: един от тримата големи мислители в Звездния манастир. С глава на лисица.
  • Искалнарите: изключително задружен народ от Фантазия. Не познават думата „аз“, използват само „ние“.
  • Дамата Аиуола: женствена фигура, цялата съставена от плодове, която дарява Бастиян с майчински грижи и нежност за известно време към края на неговото странство във Фантазия.
  • Йор: сляп миньор в рудника „Минроуд“ – мина с картини, забравени сънища от човешкия свят. Бастиян трябва да открие някоя позната сред тях, за да може да се върне в своя свят.
  • Карл Конрад Кореандер: собственик на книжарницата, откъдето Бастиян взема „Приказка без край“.
  • Бащата на Бастиян: вдовец, отчужден от сина си. По професия е зъботехник.
  • Илуан: синият арабски дух.

Интересни фактиРедактиране

  • В основната сюжетна линия (особено във втората част на романа) се преплитат множество други истории, които авторът оставя с отворен край с фразата „Но това е друга приказка и ще бъде разказана друг път“. Това е и последното изречение в книгата на Михаел Енде.
  • Историята за мулето Иха, което носи Бастиян – Спасителят на Фантазия, е аналогия с библейската история за Христос – Спасителя, който влиза в Йерусалим на гърба на муле.
  • В XVIII глава авторът споменава „странник, посетил Фантазия твърде отдавна“ на име Шек Спир – двете срички образуват името на известния английски драматург Шекспир.
  • Сред описанията на картините от рудника „Минроуд“ писателят Енде е вмъкнал скрити препратки към картини на художници-сюрреалисти като Салвадор Дали, Рене Магрит, баща си Едгар Енде, а също и към повестта „Нос“ на Гогол.
  • Златин пресъздава символа уроборос.
  • В оригиналната книга на немски и в някои чуждоезични издания (не и в български) е използван цветен печат: червено за събитията, които се случват в реалния свят, зелено за събитията във Фантазия и синьо в края, когато границата между световете вече не е ясно определена.
  • Всяка от 26-те глави на романа започва с поредната буква от немската азбука, като изключение прави въведението, което започва с огледален образ на надписа върху витрината на антикварната книжарница на Карл-Конрад Кореандер [1]. Макар че в българския превод на книгата до голяма степен е спазена тази закономерност, тъй като в българската азбука има 30 букви, четири от тях са пропуснати (Й, Щ, Ъ, Ь). В изданието на Издателство Отечество от 1990 г. има още три несъответствия (виж таблицата по-долу и бележките към IX, XIX и XXIII глава), но те са отстранени в по-късните издания. В таблицата по-долу са представени отделните глави на романа, заедно с поредния им номер, буквата с която започват на български и буквата (в скоби), с която започват в оригинала.
Въведение
I Фантазия в беда А (A) XIV Гоаб, пустинята на цветовете О (N)
II Изборът на Атрею Б (B) XV Граограман, Пъстрата смърт П (O)
III Прастарата Морла В (C) XVI Сребърният град Амарга Р (P)
IV Играмул – Мнозината Г (D) XVII Един дракон за юнака Хинрек С (Q)
V Двамата заселници Д (E) XVIII Олелийците Т (R)
VI Трите вълшебни врати Е (F) XIX Спътниците У [2] (S)
VII Гласът на тишината Ж (G) XX Виждащата ръка Ф (T)
VIII Страната от кол и въже З (H) XXI Звездният манастир Х (U)
IX Призрачният град И [3] (I) XXII Битката за кулата от слонова кост Ц (V)
X Полетът към кулата от слонова кост К (J) XXIII Градът на бившите царе Ч [4] (W)
XI Детската царица Л (K) XXIV Дамата Аиуола Ш (X)
XII Стареца от странстващия хълм М (L) XXV Мината с картините Ю (Y)
XIII Перелин, нощната гора Н (M) XXVI Водата на живота Я (Z)

АдаптацииРедактиране

  • Първата и най-близка до оригинала адаптация – филмът Приказка без край на режисьора Волфганг Петерсен от 1984 г. покрива само половината от историята в книгата на Михаел Енде. Писателят смята, че филмовата адаптация драстично се различава от оригинала и поисква да се спре продукцията или да се промени заглавието. Това не става и той повежда съдебно дело, което губи [5]. Успява да се споразумее името му да не присъства в началните надписи, но то се появява във финалните.
  • Приказка без край II: Следващият епизод с режисьор Джордж Т. Милър, излиза през 1990 г. Използвани са доста елементи от втората част на книгата на Енде, но историята е като цяло различна.
  • Приказка без край III на режисьора Питър Макдоналд излиза през 1994 г. Използвани са герои на Енде, но историята е съвсем различна. Считан е от феновете за най-слабия филм от поредицата.
  • „Приказка без край“ е адаптирана и за малкия екран. Телевизионният сериал Истории от „Приказка без край“ пресъздава цялата история в 13 епизода. Анимационният сериал Приказка без край от 1996 г. разказва за приключенията на Бастиян във Фантазия (Фантастика), като силно се различава от оригинала, макар епизодично да използва елементи оттам.
  • Приказка без край е също така адаптирана за театралната сцена, за балет и за опера. Музиката за балета и операта е композирана от Зигфрид Матус.
  • През 2001 г. германското студио Attaction разработва адаптация за видео игра – Auryn Quest.[6]

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ В изданието на Издателство Отечество от 1990 г. елементът с огледалния образ не е спазен в началото, но е спазен в изданието на ПАН от 1999 г. и в по-късните издания. Преводът на всички български издания е на Николай Краев.
  2. ↑ В българското издание от 1990 г. XIX глава започва с буквата „К“, но в по-късните издания първата буква е „У“.
  3. ↑ В българското издание от 1990 г. IX глава започва с буквата „С“, но в по-късните издания първата буква е „И“.
  4. ↑ В българското издание от 1990 г. XXIII глава започва с буквата „Б“, но в по-късните издания първата буква е „Ч“.
  5. ↑ www3.plala.or.jp
  6. ↑ Auryn Quest for Windows. // MobyGames.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Приказка_без_край&oldid=11131151“.