Приказка без край
Тази статия е за книгата. За филма от 1984 г. вижте Приказка без край (филм).
„Приказка без край“ (на немски: Die Unendliche Geschichte – „Безкрайна история“) е фантастичен роман от германския писател Михаел Енде, за първи път публикуван в Германия през 1979 г. По книгата са направени филмови и други адаптации. Романът е преведен на български от Николай Краев.
„Приказка без край“ | |
---|---|
Die Unendliche Geschichte | |
Автор | Михаел Енде |
Първо издание | 1979 г. |
Оригинален език | немски език |
Жанр | детска литература |
Вид | фантастичен роман |
Страници | 448 |
Преводач | Николай Краев |
Начало | „TAIЯAUϘITͶA. ɿɘbͷɒɘɿoꓘ bɒɿͷoꓘ lɿɒꓘ :ɿɘdɒʜͷI“ |
Край | „Aber das ist eine andere Geschichte und soll ein andermal erzählt werden.“ |
„Приказка без край“ в Общомедия |
ГероиРедактиране
- Бастиян Балтазар Букс: непривлекателно на външен вид момче с развито въображение, което страстно обича да чете. Той открадва вълшебната книга „Приказка без край“ от книжарницата на господин Кореандер.
- Атрею: смело момче, сирак, от народа на Зеленокожите. Изпратен е да търси лекарство за Детската царица, която е болна. Става приятел на Бастиян и му помага да се върне в света на хората.
- Детската царица: владетелката на Фантазия, наричана още Златооката повелителка на желанията. Смъртно болна, заради появата на Нищото. Бастиян я спасява като ѝ дава името Месечка.
- Нищото: тайнствена сила, която настъпва и разрушава Фантазия. Не може да се опише добре с думи, „то е сякаш си сляп, когато го гледаш“.
- Фухур – Драконът на щастието: бял и красив, творение „на небето и топлината,... на неукротимата радост“, с прекрасен глас като камбана. Приятел и спътник на Атрею, с когото се срещат за първи път при Играмул.
- Гморк: върколак, който преследва Атрею, за да му попречи да спре Нищото.
- Прастарата Морла: гигантска древна и мъдра костенурка, която обяснява на Атрею, че Детската царица може да бъде излекувана, само ако някой ѝ даде ново име. Упътва го към Уйуала от Южния оракул, която вероятно знае кой може да направи това.
- Играмул: чудовище, което се състои от малки стоманеносиви насекоми и постоянно мени облика си. Наричат го още „Мнозината“. Отровата му убива за един час, но и дава възможност на ухапания да се пренесе където пожелае във Фантазия. Играмул дава възможност на Атрею да стигне до Уйулала.
- Енгивук и Ургъл: семейство малки човечета, които живеят до Южния оракул. Излекуват Атрею и Фухур от отровата на Играмул. Енгивук, който е посветил живота си на изследване на Уйуала, дава съвети на Атрею как да стигне до нея.
- Уйулала: глас без тяло, говори и разбира единствено мерена реч. До нея се стига само след успешно преминаване на три вълшебни врати: Голямата врата на загадките, Вратата на вълшебното огледало и Вратата без ключ.
- Старецът от Странстващия хълм: записва всичко, което се случва във Фантазия. За да убеди Бастиян да се реши да дойде при нея, Детската царица поисква от Стареца да ѝ разкаже приказката без край.
- Граограман – Пъстрата смърт: гигантски лъв, който изпепелява всичко с погледа си. Сприятелява се с Бастиян, който е неуязвим, защото носи амулета на Детската царица.
- Иха: старо женско говорещо муле, което носи Бастиян в началото на пътешествията му в приказната страна и първо усеща, че той е спасителят на Фантазия.
- Хикрион, Хисбалд и Хидорн: рицари, придружаващи Бастиян по време на пътешествията му във Фантазия.
- Олелийците – Вечно хленчещите: измислени от Бастиян същества. Изключително грозни и нещастни, но създаващи най-изящния сребърен филигран. Когато ги вижда за първи път, Бастиян ги съжалява и с помощта на Златин ги превръща в Галиматийците – Вечно Засмените.
- Галиматийците – Вечно Засмените: измислени от Бастиян същества. Шарени, безразсъдни, шумни и разрушителни.
- Ксайде: користна амбициозна магьосница, която успява да скара Бастиян и Атрею и да тласне Бастиян към неразумни постъпки с трагични последствия.
- Ушту, майката на предчувствието: една от тримата големи мислители в Звездния манастир. С глава на бухал.
- Ширкрие, бащата на съзерцанието: един от тримата големи мислители в Звездния манастир. С глава на орел.
- Исипу, синът на разума: един от тримата големи мислители в Звездния манастир. С глава на лисица.
- Искалнарите: изключително задружен народ от Фантазия. Не познават думата „аз“, използват само „ние“.
- Дамата Аиуола: женствена фигура, цялата съставена от плодове, която дарява Бастиян с майчински грижи и нежност за известно време към края на неговото странство във Фантазия.
- Йор: сляп миньор в рудника „Минроуд“ – мина с картини, забравени сънища от човешкия свят. Бастиян трябва да открие някоя позната сред тях, за да може да се върне в своя свят.
- Карл Конрад Кореандер: собственик на книжарницата, откъдето Бастиян взема „Приказка без край“.
- Бащата на Бастиян: вдовец, отчужден от сина си. По професия е зъботехник.
- Илуан: синият арабски дух.
Интересни фактиРедактиране
- В основната сюжетна линия (особено във втората част на романа) се преплитат множество други истории, които авторът оставя с отворен край с фразата „Но това е друга приказка и ще бъде разказана друг път“. Това е и последното изречение в книгата на Михаел Енде.
- Историята за мулето Иха, което носи Бастиян – Спасителят на Фантазия, е аналогия с библейската история за Христос – Спасителя, който влиза в Йерусалим на гърба на муле.
- В XVIII глава авторът споменава „странник, посетил Фантазия твърде отдавна“ на име Шек Спир – двете срички образуват името на известния английски драматург Шекспир.
- Сред описанията на картините от рудника „Минроуд“ писателят Енде е вмъкнал скрити препратки към картини на художници-сюрреалисти като Салвадор Дали, Рене Магрит, баща си Едгар Енде, а също и към повестта „Нос“ на Гогол.
- Златин пресъздава символа уроборос.
- В оригиналната книга на немски и в някои чуждоезични издания (не и в български) е използван цветен печат: червено за събитията, които се случват в реалния свят, зелено за събитията във Фантазия и синьо в края, когато границата между световете вече не е ясно определена.
- Всяка от 26-те глави на романа започва с поредната буква от немската азбука, като изключение прави въведението, което започва с огледален образ на надписа върху витрината на антикварната книжарница на Карл-Конрад Кореандер [1]. Макар че в българския превод на книгата до голяма степен е спазена тази закономерност, тъй като в българската азбука има 30 букви, четири от тях са пропуснати (Й, Щ, Ъ, Ь). В изданието на Издателство Отечество от 1990 г. има още три несъответствия (виж таблицата по-долу и бележките към IX, XIX и XXIII глава), но те са отстранени в по-късните издания. В таблицата по-долу са представени отделните глави на романа, заедно с поредния им номер, буквата с която започват на български и буквата (в скоби), с която започват в оригинала.
Въведение | ||||||||
I | Фантазия в беда | А | (A) | XIV | Гоаб, пустинята на цветовете | О | (N) | |
II | Изборът на Атрею | Б | (B) | XV | Граограман, Пъстрата смърт | П | (O) | |
III | Прастарата Морла | В | (C) | XVI | Сребърният град Амарга | Р | (P) | |
IV | Играмул – Мнозината | Г | (D) | XVII | Един дракон за юнака Хинрек | С | (Q) | |
V | Двамата заселници | Д | (E) | XVIII | Олелийците | Т | (R) | |
VI | Трите вълшебни врати | Е | (F) | XIX | Спътниците | У [2] | (S) | |
VII | Гласът на тишината | Ж | (G) | XX | Виждащата ръка | Ф | (T) | |
VIII | Страната от кол и въже | З | (H) | XXI | Звездният манастир | Х | (U) | |
IX | Призрачният град | И [3] | (I) | XXII | Битката за кулата от слонова кост | Ц | (V) | |
X | Полетът към кулата от слонова кост | К | (J) | XXIII | Градът на бившите царе | Ч [4] | (W) | |
XI | Детската царица | Л | (K) | XXIV | Дамата Аиуола | Ш | (X) | |
XII | Стареца от странстващия хълм | М | (L) | XXV | Мината с картините | Ю | (Y) | |
XIII | Перелин, нощната гора | Н | (M) | XXVI | Водата на живота | Я | (Z) |
АдаптацииРедактиране
- Първата и най-близка до оригинала адаптация – филмът Приказка без край на режисьора Волфганг Петерсен от 1984 г. покрива само половината от историята в книгата на Михаел Енде. Писателят смята, че филмовата адаптация драстично се различава от оригинала и поисква да се спре продукцията или да се промени заглавието. Това не става и той повежда съдебно дело, което губи [5]. Успява да се споразумее името му да не присъства в началните надписи, но то се появява във финалните.
- Приказка без край II: Следващият епизод с режисьор Джордж Т. Милър, излиза през 1990 г. Използвани са доста елементи от втората част на книгата на Енде, но историята е като цяло различна.
- Приказка без край III на режисьора Питър Макдоналд излиза през 1994 г. Използвани са герои на Енде, но историята е съвсем различна. Считан е от феновете за най-слабия филм от поредицата.
- „Приказка без край“ е адаптирана и за малкия екран. Телевизионният сериал Истории от „Приказка без край“ пресъздава цялата история в 13 епизода. Анимационният сериал Приказка без край от 1996 г. разказва за приключенията на Бастиян във Фантазия (Фантастика), като силно се различава от оригинала, макар епизодично да използва елементи оттам.
- Приказка без край е също така адаптирана за театралната сцена, за балет и за опера. Музиката за балета и операта е композирана от Зигфрид Матус.
- През 2001 г. германското студио Attaction разработва адаптация за видео игра – Auryn Quest.[6]
Външни препраткиРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ В изданието на Издателство Отечество от 1990 г. елементът с огледалния образ не е спазен в началото, но е спазен в изданието на ПАН от 1999 г. и в по-късните издания. Преводът на всички български издания е на Николай Краев.
- ↑ В българското издание от 1990 г. XIX глава започва с буквата „К“, но в по-късните издания първата буква е „У“.
- ↑ В българското издание от 1990 г. IX глава започва с буквата „С“, но в по-късните издания първата буква е „И“.
- ↑ В българското издание от 1990 г. XXIII глава започва с буквата „Б“, но в по-късните издания първата буква е „Ч“.
- ↑ www3.plala.or.jp
- ↑ Auryn Quest for Windows. // MobyGames.