Прикаспийска низина

Ниско-разположен равнинен район,обхващащ северната част на Каспийско море

Прикаспийската низина (на руски: Прикаспийская низменность), позната и като Каспийска депресия, е обширна низина в югоизточната част на Източноевропейската равнина, простираща се на територията на Русия (Дагестан, Калмикия, Астраханска и Волгоградска област) и Казахстан (Атърауска, Мангистауска и Западноказахстанска област).[1]

Прикаспийска низина
Kazkh
European Russia laea relief location map.jpg
47.5333° с. ш. 49° и. д.
Местоположение на картата на Европейска Русия
Общи данни
МестоположениеFlag of Russia.svg Русия
Дагестан
Калмикия
Астраханска област
Волгоградска област
Flag of Kazakhstan.svg Казахстан
Атърауска област
Мангистауска област
Западноказахстанска област
Надм. височинадо 100 m
Площ200 хил. km2
Lagekarte Kaspische Senke.png
Прикаспийска низина в Общомедия

На запад е ограничена от възвишенията Ставрополско и Ергени и долното течение на Волга, на север – от възвишението Общ Сърт, на североизток и изток – от Предуралското плато, на югоизток – от стръмните склонове на платото Устюрт и полуостров Мангиншлак и на юг – от бреговете на Каспийско море. В тези си граници заема площ около 200 хил.km2. Ниската и равна повърхност във вътрешните приморски части се намира под морското равнище (от 0 до –28 m), а крайните части се издигат до 100 m относителна височина. В западната си част се пресича от Волго-Ахтубинската заливна тераса. В нея са разположени делтите на реките Волга, Терек, Сулак, долните течения на реките Урал и Емба. Основната част от низината съответства на дълбоката тектонска падина в югоизточния край на Източноевропейската платформа – Прикаспийската синеклиза. Равнинният релеф е усложнен от малки височини – солени куполи (връх Голямо Богдо 149 m и др.). През антропогена тя е била залята от древнокаспийската трансгресия и по дъното ѝ са се отложили глини и пясъци в северните ѝ части и само пясъци – в южните. Характерни елементи на релефа на низината са ниските и дълги валове (беровски бугри) в делтата на Волга, малките безотточни падини и блюда заети от временни езера на запад от нея.[1]

Климатът в низината е сух, континентален, с относително студена и безснежна зима. Средната януарска температура е от –14 °C на север до –8 °C на брега на Каспийско море и е по-ниска за дадената географска ширина. Лятото е сухо и горещо със средна юлска температура от 22 °C на север до 24 °C на юг. Годишната сума на валежите е около 200 mm, а на юг и изток и по-малка. Във вътрешните приморски части на изток господстват пустинните ландшафти, а на север, запад и северозапад – полупустинните. Основната растителност е тревистата.[1]

Във Волго-Ахтубинската заливна тераса е развито градинарството и овощарството. Разработват се големи находища на нефт и газ (Урало-Ембинския нефтогазаносен район), а в езерата Елтон и Баскунчак се добива готварска сол.[1]

Национален атлас на РусияРедактиране

  • Южната част на Европейска Русия[2]
  • Каспийско море[3]

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране