Приключение означава неочаквана или странна случка, която е свързана с риск, с преодоляване на препятствия и трудности и премеждия.[1][2] В някои случаи е синоним на авантюра. Приключението е свързано с пътуване, изследване, скачане с парашут, планинско катерене, гмуркане, рафтинг по река, както и с други екстремни спортове, които се изпълняват от много добре подготвени хора. Приключенията често се предприемат, за да се създаде психологическа възбуда или за постигане на по-голяма цел като преследване на знания, които могат да бъдат получени само чрез такива дейности.

Приключение в пустинята

Цел и мотивацияРедактиране

Приключенските преживявания създават психологическа възбуда[3], която може да се тълкува или като отрицателна (напр. страх), или като положителна (напр. поток (психология)). За някои хора приключението се превръща в основно занимание само по себе си. Според авантюриста Андре Малро в „Човешко състояние“ ( La Condition Humaine, 1933): „Ако човек не е готов да рискува живота си, къде е неговото достойнство?“. По подобен начин Хелън Келър заявява, че „Животът е или дръзко приключение, или нищо.[4]“.

Приключенските дейности на открито обикновено се предприемат с цел отдих или забавление: примери са приключенските надпревари (adventure racing) и приключенският туризъм (Adventure travel). Приключенските дейности също могат да доведат до придобиване на знания, като тези, придобити от пътешественици-изследователи и пионери – британският авантюрист Джейсън Луис, например, използва приключенията, за да извлече уроци за глобална устойчивост на живота в ограничени екологични ограничения в експедиции, които да сподели с ученици. Приключенското образование (Adventure education) умишлено използва предизвикателства с цел обучение.

В културатаРедактиране

Художествени произведенияРедактиране

За приключенския жанр не са толкова присъщи драматичните конфликти или междуличностните проблеми, колкото рискованите ситуации, сблъсъкът с непознатото, предизвикателствата, опасните действия и неочакваните обрати. Героите от тези филми и романи са като правило склонни към авантюризъм, обсебени от новото и непознатото, любопитни, неудържими готови да приемат предизвикателствата на не една опасна ситуация, търсещи остри емоции и тайнствени загадки, в повечето случаи с широко сърце и добро чувство за хумор. Те много често сами се набъркват в несигурни начинания с непредвидим завършек и само нестандартна находчивост и неочакван шанс могат да ги измъкнат оттам.

В приключенския роман основно се описва главен герой, отправил се на приключенско пътешествие и търсене: героят тръгва в преследване на някаква награда, независимо дали е умение, съкровище или може би спасяването на някого. По пътя героят трябва да преодолее различни препятствия, за да получи своята награда. Някои от най-старите и широко разпространени предания са истории за приключения като Омировата Одисея[5][6][7]. През Късното средновековие персонажът прием формата на странстващ рицар.

приключенският филм често прилича на екшъна по своята динамика, остросюжетни моменти и конфликтни ситуации. За приключенския жанр обаче е характерно, че проблемите и пречките не се решават предимно с физическо усилие или ловкост както при екшъна, а най-вече с изобретателност, хитрост, наблюдателност, знания, включително и нахалство и задължително малко шанс. Почти задължителна черта в този жанр е благополучният край, хепиендът.

Съществуват много популярни игрални филми като Междузвездни войни[8] и поредицата за Индиана Джоунс[9].

ВидеоигриРедактиране

В културата на видеоигрите приключенската игра е видеоигра, в която играчът поема ролята на главния герой в интерактивна история, свързана с изследване и решаване на пъзели. Фокусът на жанра върху историята позволява тя черпи до голяма степен от други базирани на разказ медии, литература и филми, обхващащи голямо разнообразие от литературни жанрове. Много приключенски игри (текст и графика) са предназначени за един играч, тъй като този акцент върху историята и героя затруднява дизайна на мултиплейър.

Нехудожествени произведенияРедактиране

Пътешественици и откриватели описват своите преживявания от древни времена.[10] Дневниците на Марко Поло описват пътешествията му в Азия в края на XIII век. В Америка са популярни полубиографичната „В несгода“ Roughing It на Марк Твен. Много от дневниците са публикувани впоследствие, като дневниците от експедицията на Луис и Кларк или дневникът на капитан Кук.

Исторически личности с авантюристични наклонностиРедактиране

 
Питър О'Тул в ролята на Лорънс Арабски

Герои от приключенски филми и книгиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Приключение в РБЕ
  2. Премеждие в РБЕ
  3. Gomà-i-Freixanet, M (2004). „Sensation Seeking and Participation in Physical Risk Sports“. On the psychobiology of personality. Elsevier. p. 187. ISBN 978-0-08-044209-9.
  4. Keller, Helen (1957). The Open Door. Garden City, N.Y. Doubleday.
  5. Mansbach, Adam (12 February 2010). „Odysseus Remixed“. The New York Times.
  6. Jenkyns, Richard (22 December 1996). „Heroic Enterprise – (Book review: The Odyssey translated by Robert Fagles)“. nytimes.com.
  7. Zweig, Paul (1999). The adventurer. Akadine Press. ISBN 1-888173-72-6. OCLC 61858818.
  8. Canby, Vincent (26 May 1977). „A Trip to a Far Galaxy That's Fun and Funny“. The New York Times.
  9. Canby, Vincent (12 June 1981). „Movie Review: Raiders of the Lost Ark“. The New York Times.
  10. 16 Famous Explorers and Their Incredible Stories. // 2018-12-04. Посетен на 2021-12-19.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Adventure“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​