Прилагателно име

Прилагателното име, наричано понякога за краткост само прилагателно, е част на речта, която означава признак, качество или свойство на предметите и обикновено функционира като определение на някое съществително име. В някои езици, включително българския, прилагателните се съгласуват със съществителните, които определят. В тези случаи те получават някои или всички от граматическите категории на съществителните. По този начин в българския език прилагателните се изменят по род, число и определеност. Като основна форма на прилагателните имена се дава формата за м.р. ед.ч.

Семантика

Има 2 вида прилагателни имена – качествени и относителни.

• Качествени прилагателни – показват признака на предмета, който му е вътрешно присъщ и характеризира предмета сам по себе си, без отношение към други предмети. Тези прилагателни означават: размер (голям, дебел), цвят (син, червен), вкус (кисел, солен), физически свойства (твърд, горещ), качества на личност (смел, умен). Както в българския език, така и в латинския език прилагателните имена имат три степени за сравнение: положителна, сравнителна и превъзходна степен (голям, по-голям, най-голям). Не се степенуват качествени прилагателни, означаващи цветове, като се допускат изключения, но в разговорната реч (Чантата на Ивана е по-бяла от моята).
• Относителни прилагателни – означават признак на предмет, който не е вътрешно присъщ, а бива придобит само благодарение на отношението си с други предмети. Такива признаци могат да бъдат: място на предмета (планински орел), вещество, от което е направен предмета (златни обици, желязна врата), предназначение на предмета (готварска печка, превозно средство), принадлежност на предмета (бащино огнище, руски език), пространствено разположение на предмета (заден двор, среден апартамент, десен волан), време, свързано с предмета (годишен договор, пролетен ден, нощен режим). Относителните прилагателни не се степенуват.

Степенуване

Тази граматическа категория притежава три члена: положителна степен (добър), сравнителна степен (по-добър), превъзходна степен (най-добър). Освен прилагателни в българския език могат да се степенуват и наречия (по-добре, най-добре), съществителни (Бъди по човек), глаголи (Най обичам шоколад).

Не се степенуват относителните прилагателни.

Частиците по и най са самостойни думи и имат собствено ударение (по́-добъ́р).

В българския език

Правопис

• Относителните прилагателни имена, които означават принадлежност и се образуват от съществителни собствени имена с наставка -ов се пишат с главна буква (Омиров герой, Вазови стихотворения).
• Прилагателни имена, които са образувани с наставка -ски от съществителни собствени имена се използват като качествени прилагателни и се пишат с малка буква (елинпелиновски разкази, алекоконстантиновски фейлетон). Относителни прилагателни имена, които са имена на континенти и държави, образуващи се с наставка -ски също се пишат с малка буква (европейски, френски)
• Чертица (-) след по и най е прието да се пише само в случаите, когато степенуваме прилагателни или наречия.
• Двойно Н (НН)

Прилагателно име, което в мъжки род ед.ч. завършва на – НЕН, във формите за ж.р.ед.ч., ср.р. ед.ч. и множествено число се пише с двойно Н:

1. Странен: странна, странно, странни
2. Старинен: старинна, старинно, старинни
3. Съвременен: съвременна, съвременно, съвременни (съвременник, съвременници)

Правилото за двойното Н важи само за качествените прилагателни имена. Относителни прилагателни, които в м.р. ед.ч. завършват на НЕН приемат окончания за съответния род и число, в което се преобразуват:

1. Глинен: глинена, глинено, глинени
2. Платинен: платинена, платинено, платинени
3. Маслинен: маслинена, маслинено, маслинени

Вижте също

• Части на речта

Литература

• Петър Пашов, „Българска граматика“, издателска къща „Хермес“ 2015 г.
• Руселина Ницолова, „Българска граматика. Морфология“, София 2008 г., Университетско издателство „Св. Климент Охридски“

Тази статия, свързана с лингвистика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.