Прилагателно име

Прилагателното име, наричано понякога за краткост само прилагателно, е част на речта, която означава признак, качество или свойство на предметите и обикновено функционира като определение на някое съществително име. В някои езици, включително българския, прилагателните се съгласуват със съществителните, които определят. В тези случаи те получават някои или всички от граматическите категории на съществителните. По този начин в българския език прилагателните се изменят по род, число и определеност.

Семантика

Има 2 вида прилагателни имена – качествени и относителни.

• Качествени прилагателни – показват признака на предмета. Тези прилагателни имена имат форми за предаване на различни степени на качеството. Както в българския език, така и в латинския език прилагателните имена имат три степени за сравнение: положителна, сравнителна и превъзходна степен (голям, по-голям, най-голям). Качествени прилагателни са голям, висок, сладък, полезен и др.
• Относителни прилагателни – показват от какво са направени предметите. Тези прилагателни имена не могат да се степенуват. Относителни прилагателни са дървен, горски, детски, глинен и др.

В българския език

Правопис

• Двойно Н (НН)

Прилагателно име, което в мъжки род ед.ч. завършва на – НЕН, във формите за ж.р.ед.ч., ср.р. ед.ч. и множествено число се пише с двойно Н:

1. Странен: странна, странно, странни
2. Старинен: старинна, старинно, старинни
3. Съвременен: съвременна, съвременно, съвременни (съвременник, съвременници)

Правилото за двойното Н важи само за качествените прилагателни имена. Относителни прилагателни, които в м.р. ед.ч. завършват на НЕН приемат окончания за съответния род и число, в което се преобразуват:

1. Глинен: глинена, глинено, глинени
2. Платинен: платинена, платинено, платинени
3. Маслинен: маслинена, маслинено, маслинени

Вижте също

• Части на речта