Прилепски конгрес на ВМОРО

Прилепският подвижен конгрес е окръжен конгрес на Битолския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, който се провежда от 2 май до 5 юни 1904 година с цел консолидирането на организацията след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през предходната 1903 година.[1]

Прилепски конгрес
— конгрес —
Място Прилепско, Османска империя
Дата 2 май – 5 юни 1904 г.

ОрганизацияРедактиране

Конгресът е организиран от прилепския ръководител Никола Каранджулов и прилепския войвода Петър Ацев. Решено е Прилепският революционен комитет да осигури домакинството, тъй като околията е най-малко пострадалата от окръга. Каранджулов поддържа връзки с околиите и в резултат на дейността му се отзовават значителен брой дейци на Организацията.[1]

ДелегатиРедактиране

Име Представител
Даме Груев председател
Христо Узунов Охрид, секретар
Пере Тошев Прилеп
Гьорче Петров Прилеп
Никола Каранджулов Прилеп
Петър Ацев Прилеп
Йордан Тренков Прилеп
Георги Пешков Поречие
Георги Сугарев Битоля
Георги Попрхистов Битоля и Леринско
Добри Даскалов Тиквеш
Петър Самарджиев Тиквеш
Стефан Димитров Велес[2][3]

ЗаседанияРедактиране

Конгресът е в постоянно движение, чета от около 30 души делегати и четници се движи от село в село из Пекуридските села, за по-голяма сигурност и за да не се стоварва на гърба на селяните само от едно село. Заседанията започват в село Беловодица, продължават в Дрен, Смолани, Царевик, Топлица, Трояци, Плетвар, Ореовец, Кърстец и завършват в Никодинската планина на връх Козяк.[3]

РешенияРедактиране

По най-важния въпрос за уреждането на организацията се оформят две крайни становища: Пере Тошев и Гьорче Петров са за краен демократизъм, а Даме Груев е за пълен централизъм. Още в началото Груев, който заедно с двамата тиквешки войводи закъснява, влиза в личен конфликт с Георги Пешков, който го обвинява за лошите резултати на въстанието. Груев дори се кани да напусне конгреса, преди Каранджулов и Узунов да ги помирят.[3] Тошев избработва един проект, а Даме – друг. На Груев е възложено да направи от двата проекта един, което той прави заедно с Гьорче и други децентралисти. Конгресът избира третия проект-статут да се приложи като експеримент в окръга, а двата основни проекта да се изпратят за проучване в другите окръзи. Избработва се също така и правилник за четите.

Вторият важен въпрос, който се разглежда на конгреса е становището на организацията по повод сръбската и гръцката въоръжена пропаганда. Тук Пере Тошев и Гьорче Петров се изправят един срещу друг. Гьорче Петров предлага да се убиват българските, сръбските и гръцките консули и митрополити като прeки виновници за разразилите се национални разпри в Македония.[4] Крайното решение е да се вземат строги мерки против двете пропаганди, но не и срещу българските деятели, каквото е и мнението на Пере Тошев.

Третият важен въпрос, който се разрешава е разпределянето по райони на ръководните сили. Новоизбработеният правилник за четите предвижда и длъжност инструктор-ревизор на четите в окръга. За такива се назначават: Петър Ацев и Никола Каранджулов (Прилепско и Мориовско), Христо Узунов (Охридско, Стружко и Кичевско), Георги Сугарев (Битолско, Демирхисарско и Ресенско), Георги Попристов (Леринско и Костурско).[5]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б Църнушанов, Коста, Ради Каранджулов. Никола Каранджулов. София, Златовръх, 1993. с. 22.
  2. Окръжно писмо на Битолския революционен окръг за работата и решенията на Прилепския конгрес, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - 1919 г.) - Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.375-410
  3. а б в Църнушанов, Коста, Ради Каранджулов. Никола Каранджулов. София, Златовръх, 1993. с. 23.
  4. Писмо изложение от Йордан Тренков до Борис Стрезов за хода на Прилепския конгрес, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.371-375
  5. Спомени на Георги Попхристов