Отваря главното меню

Прилепски конгрес на ВМОРО

Прилепският подвижен конгрес е окръжен конгрес на Битолския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, който се провежда от 2 май до 5 юни 1904 година с цел консолидирането на организацията след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през предходната 1903 година.[1]

Прилепски конгрес
— конгрес —
Място Прилепско, Османска империя
Датировка 2 май – 5 юни 1904 г.

ОрганизацияРедактиране

Конгресът е организиран от прилепския ръководител Никола Каранджулов и прилепския войвода Петър Ацев. Решено е Прилепският революционен комитет да осигури домакинството, тъй като околията е най-малко пострадалата от окръга. Каранджулов поддържа връзки с околиите и в резултат на дейността му се отзовават значителен брой дейци на Организацията.[1]

ДелегатиРедактиране

ЗаседанияРедактиране

Конгресът е в постоянно движение, чета от около 30 души делегати и четници се движи от село в село из Пекуридските села, за по-голяма сигурност и за да не се стоварва на гърба на селяните само от едно село. Заседанията започват в село Беловодица, продължават в Дрен, Смолани, Царевик, Топлица, Трояци, Плетвар, Ореовец, Кърстец и завършват в Никодинската планина на връх Козяк.[3]

РешенияРедактиране

По най-важния въпрос за уреждането на организацията се оформят две крайни становища: Пере Тошев и Гьорче Петров са за краен демократизъм, а Даме Груев е за пълен централизъм. Още в началото Груев, който заедно с двамата тиквешки войводи закъснява, влиза в личен конфликт с Георги Пешков, който го обвинява за лошите резултати на въстанието. Груев дори се кани да напусне конгреса, преди Каранджулов и Узунов да ги помирят.[3] Тошев избработва един проект, а Даме – друг. На Груев е възложено да направи от двата проекта един, което той прави заедно с Гьорче и други децентралисти. Конгресът избира третия проект-статут да се приложи като експеримент в окръга, а двата основни проекта да се изпратят за проучване в другите окръзи. Избработва се също така и правилник за четите.

Вторият важен въпрос, който се разглежда на конгреса е становището на организацията по повод сръбската и гръцката въоръжена пропаганда. Тук Пере Тошев и Гьорче Петров се изправят един срещу друг. Гьорче Петров предлага да се убиват българските, сръбските и гръцките консули и митрополити като прeки виновници за разразилите се национални разпри в Македония.[4] Крайното решение е да се вземат строги мерки против двете пропаганди, но не и срещу българските деятели, каквото е и мнението на Пере Тошев.

Третият важен въпрос, който се разрешава е разпределянето по райони на ръководните сили. Новоизбработеният правилник за четите предвижда и длъжност инструктор-ревизор на четите в окръга. За такива се назначават: Петър Ацев и Никола Каранджулов (Прилепско и Мориовско), Христо Узунов (Охридско, Стружко и Кичевско), Георги Сугарев (Битолско, Демирхисарско и Ресенско), Георги Попристов (Леринско и Костурско).[5]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б Църнушанов, Коста, Ради Каранджулов. Никола Каранджулов. София, Златовръх, 1993. с. 22.
  2. Окръжно писмо на Битолския революционен окръг за работата и решенията на Прилепския конгрес, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - 1919 г.) - Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.375-410
  3. а б в Църнушанов, Коста, Ради Каранджулов. Никола Каранджулов. София, Златовръх, 1993. с. 23.
  4. Писмо изложение от Йордан Тренков до Борис Стрезов за хода на Прилепския конгрес, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.371-375
  5. Спомени на Георги Попхристов