Прилепско българско девическо класно училище

Прилепското българско девическо класно училище е българско девическо класно училище, съществувало в XIX и началото на XX век в македонския български град Прилеп, тогава в Османската империя. Училището е основано в есента на 1865 година и съществува до 1913 година, когато е затворено от новите сръбски власти. Училището се поддържа от Българската екзархия и от Прилепската българска община.

Прилепско българско девическо класно училище
Ученички от българското девическо класно училище в Прилеп, 1908 - 1910 година
Ученички от българското девическо класно училище в Прилеп, 1908 - 1910 година
Информация
СедалищеПрилепОсманска империя
Основаване1865 г.
ОснователБългарска екзархия
Закриване1913 г.
Видпрогимназия

В 1865 година девическото училище стартира с една учителка - Неделя Петкова и отваря врати в къщата на Тошовци до черквата.[1]

В 1870 година Сава Палашева е назначена за главна учителка в тогава още първоначалното девическо училище в Прилеп.[2][3][4][5] В учебната 1874/1875 година за помощница на Палашева е назначена Захария Манасиева, тъй като ученичките стават към 300 и е трудно за сама учителка да ги ръководи. Училището е разделено на две отделения - горно и долно, като горното е с около 100 ученички и го ръководи Палашева, а долното - Манасиева.[5][6]

До 1881 година училището е само първоначално. В учебната 1881/1882 година е отворен I клас, а за директорка е назначена Тима Икономова, а за учителка - Марийка Георгиева от Одрин,[6] по-късно женена за учителя Георги Колищърков.[5]

Вижте също

редактиране

Външни препратки

редактиране
  1. Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 136-137.
  2. Шалдевъ, Хр. Градъ Прилепъ за своитѣ училища. - В: Сто години ново българско училище въ гр. Прилепъ 1843 - 1943. Скопие, Печатница „Българско дѣло“, 1943. с. 17.
  3. Паскалева, Виржиния. Българката през възраждането. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 145.
  4. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 493.
  5. а б в Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 138.
  6. а б Ивановъ, Ил. Учебното дѣло въ гр. Прилепъ и Прилепско // „Илюстрация Илиндень“ XI (9 (109). София, ноемврий 1939. с. 11.