Примера Дивисион (Перу)

Примера Дивисион дел Перу, официални названия Торнео Десцентралисадо де Футбол Професионал Перуано (на испански: Primera División del Perú, Torneo Descentralizado de Fútbol Profesional Peruano), или просто Примера Дивисион и Десцентралисадо, е най-високата дивизия в перуанския професионален футбол. По силата на договора за спонсорство с испанския телекомуникационен оператор Мовистар тя е известна и като Торнео Десцентралисадо Копа Мовистар (Torneo Descentralizado Copa Movistar) или просто Копа Мовистар. В организираното от Асосиасион Депортива де Футбол Професионал първенство участват 17 отбора. В историята има общо 20 различни шампиона, като с най-много титли е Университарио де Депортес – 26.

Примера Дивисион
Създадена
27 февруари 1912
Държава
Перу
Организатор
АДФП
Конфедерация
КОНМЕБОЛ
Отбори
17
Изпадане в:
Сегунда Дивисион
Национални купи:
Торнео дел Инка
Копа Федерасион
Международни турнири:
Копа Либертадорес
Копа Судамерикана
Настоящ шампион
Спортинг Кристал (17)
Най-много титли:
Университарио де Депортес (26)
Уебсайт
adfp.org.pe
Настоящ сезон
Настоящ сезон 2015

История редактиране

Началото редактиране

В края на 19 век по време на престоя си в пристанищния град Каляо британските моряци играят футбол заедно с местното население и по този начин „внасят“ този спорт в Перу.[1] Въпреки че той бързо добива популярност и в други градове благодарение на британските преселници в страната и перуанците, връщащи се от престой в Англия (в голямата си част студенти),[1][2] футболът се практикува неформално и неорганизирано - в страната още няма футболни отбори. Първият документиран мач е между жители на Лима и Каляо на 7 август 1982 г.[3], а първият документиран „международен“ - между перуанци и англичани на 24 юни 1894.[2] В последните години на 19 век много спортни клубове организират свои футболни отбори - като например Унион Крикет и Лима Крикет енд Лоун Тенис Клуб (1894 г.) и Унион Сиклиста Лима (1896 г.), а Асосиасион Футбол Клуб е първият създаден чисто футболен отбор (20 май 1897 г.).[1] В Лима множество учебни заведения също освовават свои футболни отбори, а постепенно такива се появяват и извън тези институции, какъвто е например случаят с един от най-популярните тимове Алианса Лима, който е създаден от италиански имигранти от работническия клас. В първите години на 20 век футболни отбори се създават и във вътрешността на страната - Сиенсано в Куско (1901 г.), Виктория Фут бол Клуб в Серо де Паско (1903 г.), Спорт Виктория дел Уайко в Арекипа (1904 г.), Унион Каролина в Пуно (1905 г.), Хосе Пардо в Икитос (1906 г.) и др. Въпреки това центърът на организирания футбол в страната дълго време остава в отстоящите на 11 км един от друг крайбрежни градове Лима и Каляо, където през 1912 г. започва да се провежда аматьорското първенство Лига Перуана де Футбол.[4]

Лига Перуана де Футбол редактиране

 
Съставът на Лима Крикет и Футбол Клуб, който печели първата шампионска титла през 1912 г.

На 27 февруари 1912 г. няколко клуба от Лима и Калао приемат поканата на Спортинг Мирафлорес за създаване на футболно първенство.[5] За първия сезон отборите са разделени на две дивизии. В първа са Асосиасион Футбол Клуб, Ескуела Милитар де Чорийос, Лима Крикет енд Футбол Клуб, Спорт Алианса, Спорт Витарте, Спорт Инка, Спортинг Мирафлорес и Хорхе Чавес №1, а във втора - Атлетико Грау №1, Атлетико Перуано, Карлос Тено №1, Карлос Тено №2, Мирафлорес Футбол Клуб, Спорт Индепенденсия Спорт Либертад, Спорт Лима, Спорт Магдалена, Спрот Прогресо, Унион Мирафлорес, Хорхе Чавес №2.[5] Ескуела Милитар прекратява участието си по средата на турнира, а Лима Крикет става шампион, след като завършва с равни точки с Асиасион Футбол Клуб, но с по-добри показатели в преките двубои.[5] Две години по-късно печели и втората си титла. Спорт Хосе Галвес, който отказва участие в първия сезон заради несъгласие с формата на провеждане,[6] става първият тим със спечелени две поредни титли през 1915 и 1916 г., а Спорт Алианса повтаря това постижение през 1918 и 1919 г. След десет проведени сезона различия относно начина на провеждане водят до преустановяване на първенството през 1922 г.

Перуанска Футболна Федерация и Асосиасион Но Аматьор редактиране

 
Шампионският трофей

Основаната на 23 август 1922 г. Перуанска Футболна Федерация (ПФФ) се заема с провеждането на първенството и то е подновено през 1926 г. с 11 отбора.[7] Сезонът обаче се превръща във фарс, тъй като няколко отбори се оттеглят от първенството и се стига до това Спорт Прогресо да стане шампион след шест изиграни мача, докато Унион Буенос Айрес например изиграва само два.[4] През 1927 г. отборите са намалени на осем, но отново много от мачовете не се изиграват, а Спорт Алианса е обявен за шампион след три победи от три мача.[4] За следващата година форматът на провеждане е променен - първа дивизия вече е с 19 отбора, разделени в две групи, като общо пет от тях се класират за финалната фаза, спечелена от Алианса Лима (новото име на Спорт Алианса) след допълнителни мачове срещу завършилият с равни точки Федерасион Университарио (днешно име Университарио де Депортес) (1:1, 2:0). Малко по-рано, на 23 септември, тези два тима изиграват първия мач помежду си в историята, поставяйки началото на най-голямото дерби в перуанския футбол - Перуанското класико. Този мач е прекратен в 81-вата минута при резултат 1:0 за Университарио след като пет играчи на Алианса са изгонени за оспорване на съдийско решение, а привържениците на Университарио замерват играчите на Алианска с пръчки.[8]

През 1929 г. Алианса е на път отново да спечели шампионската титла след като в седем мача има пет победи и две равенства (шампион става Федерасион Университарио със седем победи и три равенства), но ПФФ изважда отбора от първенството след като Алианса не пуска свои играчи да играят за националния отбор; забраната е вдигната в началото на 1930 г.[9] Сезон 1930 е с експериментален формат - 12 отбора в три групи, като победителите играят всеки срещу всеки за определяне на шампиона, а завършилите на последно място - за определяне на изпадащия. Атлетико Чалако от Калао става първият шампион, който не е базиран в столицата Лима. Експерименталният формат обаче не се налага и до края на 50-те години, когато първенеството става професионално, мачовете се играят по познатата шампионатна система всеки срещу всеки. Промени има обаче в броя на мачовете - от 1931 до 1938 и през 1942 г. отборите играят по веднъж помежду си, в периода 1939-1941 и през 1950 г. - по два пъти, а в останалите сезони - по три пъти.[4] Непостоянен е броят на отборите в първенството, а с това и броят на изпадащите и печелещите промоция. Най-често тимовете в първенството са осем (1932, 1939-1941, 1943-1947, 1949 г.), но има и сезони, когато те са девет или десет, а през 1935 г. в първенството участват едва пет отбора (дори не се изиграват всички мачове, тъй като Спорт Бойс печели и четирите си срещи, а останалите отбори губят точки най-късно във вторите си мачове и няма как да го изместят от върха[4]), докато през 1931 тимовете са 12.[4] Системата на точкуване също е променена за известно време. Между 1931 и 1942 г. за победа се дават три, за равенство - две, за загуба - 1, а за загуба без игра - 0 точки. Преди и след това за победа се присъждат две точки, а за равенство - 1. Също така между 1931 и 1934 г. на тимовете се дават бонус точки - 1/4 от точките, спечелени от дублиращите им отбори.[10] През 1936 г. официален шампионат не се провежда заради участието на олимпийския отбор по футбол на Перу на олимпийските игри в Берлин.[4] От 1941 г. първенството започва да се организира от Асосиасион Но Аматьор (АНА) под името Кампеонато Селесион и Компетенсия. До началото на 50-те години много от отборите-съоснователи на първенството вече са в долните лиги, а като най-силни се налагат Алианса Лима, Университарио де Депортес, Спорт Бойс, Депортиво Мунисипал и Атлетико Чалако.

Казусът чия е титлата през 1934 г. редактиране

Шампионатът през 1934 г. е свързан със спор относно това дали шампион е Алианса Лима или Университарио де Депортес, защото дълги години за такъв се смята Алианса, но в днешни дни в статистиката фигурира Университарио. Трябва да се отбележи, че по това време както в първа, така и в по-долните дивизии, се определят по три шампиона - при „А“ отборите, при дублиращите отбори и шампионът на Перу, като последният се определя след сбор на точките на дадения „А“ отбор и 1/4 от точките на неговия дублиращ отбор. Кръг преди края лидер в първенството е Университарио с 20 точки пред Алианса Лима с 18. При дублиращите отбори положението е същото, като точките са 21 срещу 20. С добавяне на бонус точките при „А“ отборите Университарио води с 25,25 срещу 23 за Алианса. По стечение на обстоятелствата в последния кръг именно тези два тима трябва да играят един срещу друг. На теория единствената възможност Алианса да изпревари Университарио е да спечели и при „А“, и при дублиращите отбори (тогава би събрал 26,75 точки срещу 26,5 за Университарио - заради правилото за даване на една точка при загуба), а всяка друга комбинация от резултати прави Университарио шампион.[10] На 18 ноември на националния стадион първо се играе срещата на дублиращите отбори, в която Алианса печели с 2:0. По-късно вечерта Алианса печели с 2:1 и при „А“ отборите и така успява да изпревари Университарио с 0,25 точки заради бонус точките (без тях и двата клуба имат по 21). В следващите дни вестниците отбелязват тези резултати и обявяват Алианса за шампион.[10][11] На 22 ноември Университарио обявява, че ще подаде контестация защото според него начинът на определяне на шампиона е нечестен.[10] Тя обаче остава на заден план, защото през декември и януари федерацията и функционерите са заети с подготовката и провеждането на Южноамериканското първенство и Футболната Лига на Лима (ФЛЛ) дава официален отговор на въпроса чак на 20 февруари 1935 г. в своя бюлетин №164, в който заявява, че в първенството на "А" отборите Алианса и Университарио трябва да изиграят допълнителен мач, защото са завършили с равен брой точки; по този начин ПФФ явно иска да угоди и на двата отбора - не слага под въпрос титлата на Алианса в Примера Дивисион (в противен случай би действала в разрез със собствения си формат на провеждане) и в същото време дава възможност на Университарио да спечели нещо през този сезон, макар и само в надпреварата на "А" отборите и не с такава тежест като титлата "Шампион на Перу".[10] Допълнителният мач е насрочен за 20 март, но впоследствие е отложен за 19 май. Тъй като и двата отбора заявяват, че поради ангажименти няма да могат да изиграят срещата, на 17 май ФЛЛ обявява титлата в първенството на "А" отборите за вакантна, което е потвърдено и в следващия бюлетин №169 от 18 юни, в който е обявено, че 1. Алианса е шампион на Примера Дивисион; 2. Първенството на "А" отборите завършва без победител, тъй като Алианса и Университарио отказват да решат спора в определения срок; 3. Алианса е шампион в първенството на дублиращите отбори.[10] По този начин, точно седем месеца след изиграването на последния кръг, Алианса официално е обявен за шампион на Перу за сезон 1934. С това ситуацията обаче не се изчерпва, защото въпросният мач в крайна сметка се играе. В своя бюлетин №655 ПФФ, която е по-висша инстанция от ФЛЛ, обявява, че въпросният мач ще се играе на 7 юли. При това молбата до ПФФ идва не от Университарио, а от Алианса, което навежда на мисълта, че няма логика шефовете на Алианса да са искали да заложат принадлежащата им шампионска титла на Перу, а това просто е продиктувано от желанието им тимът да се опита да спечели една вакантна титла (при "А" отборите).[10] Това се подкрепя и от необикновено високите цени на билетите за мача, което говори, че мотивацията на отборите да изиграят тази среща е по-скоро финансова и едва ли са очаквали последвалото развитие на историята с течение на годините.[10] Университарио печели мача с 2:1 и така взима титлата при "А" отборите. В бюлетин №174 на ФЛЛ е подчертано, че Университарио е шампион само при "А" отборите и работата на комисията, занимаваща се с казуса, е приключила. Затова и не е ясно защо десетилетия по-късно за шампион на Перу през 1934 г. започва да се счита не Алианса, а Университарио. Вероятно начало на объркването дават някои от местните всекидневници, които след мача излизат със заглавия, в които пише само "шампион за 1934 г.", макар и по-надолу в текстовете да се споменава, че става въпрос само за "А" отборите; от друга страна обаче до 60-те години спортните вестници в страната, водейки статистика на шампионските титли в края на всеки сезон, неизменно отчитат тази от 1934 г. в актива на Алианса, това може да се срещне дори и в испанската футболна енциклопедия Enciclopedia Mundial del Fútbol издадена по повод Световното първенство по футбол през 1982 г.[10] Не е ясно как и защо през 70-те години всекидневници от Лима започват да приписват титлата на Университарио, факт е обаче че дори ПФФ в книга от 1997 г. по случай 75-годишнината си я слага в актива на Университарио,[10] същото е положението на сайтовете на ПФФ и АДФП и ФИФА.[12][13]

Професионална ера и Десцентралисадо редактиране

През 1951 г. първенството се сдобива с професионален статут и започва да се организира от Асосиасион Сентрал де Футбол (АСФ). Първият шампион в професионалната ера е Спорт Бойс. През 1956 г. в първенството дебютира основаният няколко месеца по-рано от най-голямата перуанска пивоварна тим на Спортинг Кристал. Той не само печели титлата още същата година, но и сравнително бързо заема третото място по брой шампионски титли след Университарио де Депортес и Алианса Лима, като дори печели повече титли от Алианса в професионалната ера. До 1965 г. в първенството участват десет отбора, които играят по два пъти един срещу друг, с изключение на сезоните през 1956, 1957, 1958, 1964 и 1965 г., когато след изиграването на 18-те кръга отборите се разделят на две групи от по пет, в които, запазвайки точките от първата фаза, играят по още един мач всеки срещу всеки за определяне съответно на шампиона и изпадащия отбор.[4] От 1960 г. шампионът на Перу печели право на участие в турнира Копа Либертадорес, а от 1965 г. това важи и за вицешампиона. От 1962 г. АДФП замества АСФ като организатор на първенството.

Една от най-големите промени в Примера Дивисион идва през 1966 г., когато за първи път в нея са поканени за участие тимове извън Лима и Калао - това са отбори от градовете Арекипа, Ика, Пиура и Трухильо, а първенството вече започва да се нарича Торнео Десцентралисадо (Децентрализиран турнир). От 14-те отбора накрая на сезона изпадат четири - най-ниско класираният отбор от Лима или Калао, който изпада във втора дивизия и бива заменен от шампиона на втора дивизия, и трите най-ниско класирани отбори извън Лима и Калао, които отиват да играят в новосформираната Копа Перу. Въпреки името си, това не е турнирът за Купата на Перу, а турнир за отбори извън Лима и Калао, състоящ се от няколко групови фази и финална (групова или елиминационна) фаза, провеждан всяка година преди Торнео Десцентралисадо, чийто шампион (в някои случаи и завършилите на второ и трето място отбори) заема мястото на изпадналия (или изпадналите) от елита провинциален(и) отбор(и) (от 2011 г. останалият на второ място тим печели промоция за втора дивизия). По този начин е възможно провинциален отбор да изпадне от Примера дивисион, но – спечелвайки Копа Перу – да се върне там още в следващото ѝ издание.

През следващите години форматът на първенството се променя – понякога е типичният за повечето шампионати с по два мача всеки срещу всеки, понякога след изитраването на тези мачове отборите се разделят на две групи, които играят по един или два мача всеки срещу всеки за определяне на шампиона и изпадащите, а през 1977 г. за първи път е въведен трифазовият шампионат - в първата фаза отборите са разделени на две групи на случаен или регионален принцип, във втората всичките отбори играят един срещу друг при разменено гостуване, а в третата - определяща шампиона - участват победителите в групите от първата фаза и четирите най-предно класирани отбора от втората фаза. Следващата голяма промяна във формата се случва през 1984 г., когато броят на отборите нараства от 17 на 25, а първенството е разделено на две фази - регионална, от своя страна разделена на четири групи на регионален принцип, и децентрализирана, в която класиралите се за нея отбори от регионалната фаза играят по два мача всеки срещу всеки. Шампионите на регионалната и децентрализираната фаза играят един срещу друг за определяне на шампиона на Перу. По този формат първенството се провежда до 1991 г. включително, като броят на отборите в регионалната фаза нараства до 44 през 1990 г.; в следващите няколко години шампионатът се връща към формата с мачове всеки срещу всеки, със или без разделение на две групи след това. През 1997 г., подобно на някои първенства в Южна Америка, шампионатът на Перу преминава към системата на два турнира Апертура и Клаусура, чиито победители играят два мача за определяне на шампиона. От 2009 г. (с изключение на 2011 г.) първенството се връща към формата с три фази – в първата отборите играят всеки срещу всеки при разменено гостуване, във втората фаза класираните на четни и нечетни места в първата са разделени на две групи, а в третата фаза победителите в двете групи играят два мача за титлата.

Настоящ формат редактиране

През 2015 г. шампионатът е разделен на четири фази. Първата се нарича Торнео дел Инка и в нея участват всички 17 първодивизионни отбори, разделени на три групи. Завършилите на първо място и най-добрият втори отбор отиват на полуфинал, а шампионът печели място в четвъртата, финална фаза на първенството. На двата отбора с най-слаби показатели се отнемат съответно две и една точка в общото класиране. Втората фаза е Апертура, в която 17-те тима играят по веднъж помежду си, а завършилият на първо място се класира за финалната фаза; подобен е форматът и на третата фаза – Клаусура. Във финалната фаза на първенството към тези три отбора се присъединява и отборът с най-добри показатели в общото класиране от Апертура и Клаусура (но различен от вече спечелилите си място там), като освен отнемането на точки за слабо класиране в Торнео дел Инка, шампионът и вецешампионът в първенството при дублиращите отбори получават по две и една бонус точка. Четирите отбора във финалната фаза играят полуфинали, мач за третото място и финал.

Шампионът и вецешампионът се класират за груповата фаза на Копа Либертадорес, а завършилият на трето място – за предварителния кръг на същия турнир. За Копа Судамерикана се класират четвъртият от финалната фаза и трите най-добри отбора от общото класиране, като не се броят тези, които вече имат място в Копа Либертадорес.

Последните три отбора в общото класиране изпадат във втора дивизия, а през 2016 г. в елита ще играят шампионите на втора дивизия и Копа Перу.

Отбори през сезон 2015 редактиране

Отбор Град Стадион Първи сезон Сезони Последна титла Титли
Алианса Атлетико Суяна Кампеонес дел 36 1988 25 0
Алианса Лима Лима Алехандро Виянуева 1912 97 2006 22
Аякучо Аякучо Суидад де Кумана 2009 7 0
Депортиво Мунисипал Лима Иван Елиас Морено 1937 65 1950 4
Леон де Уануко Уануко Ераклио Тапия 1972 27 0
Мелгар Арекипа Вирхен де Чапи 1966 46 1981 1
Реал Гарсиласо Куско Гарсиласо 2012 4 0
Сиенсиано Куско Гарсиласо 1973 37 0
Спорт Лорето Пукалпа Алиардо Сория Перес 2015 1 0
Спорт Уанкайо Уанкайо Уанкайо 2009 7 0
Спортинг Кристал Лима Алберто Гаярдо 1956 60 2014 17
Универсидад де Сан Мартин Лима Алберто Гаярдо 2004 12 2010 3
Универсидад Сесар Вайехо Трухильо Мансиче 2004 10 0
Универсидад Текника де Кахамарка Кахамарка Ероес де Сан Рамон 1982 15 0
Университарио де Депортес Лима Монументал 1928 87 2013 26
Унион Комерсио Нуева Кахамарка ИПД де Мойобамба 2011 5 0
Хуан Аурич Чиклайо Елиас Агире 1922 33 2011 1

Рекорди редактиране

 
Рекордьорът по брой титли Университарио де Депортес
Отбори
  • Най-много шампионски титли: Университарио де Депортес – 26
  • Най-много поредни шампионски титли: Алианса Лима и Университарио де Депортес – 3
  • Отбор от провинцията с най-много шампионски титли: Спорт Бойс – 6
  • Най-много участия в първенството: Алианса Лима – 97
Футболисти
Топ 10
Място Играч Мачове
1   Серхио Ибара 261
2   Освалдо Рамирес 194
3   Валдир Саенс 172
4   Хорхе Сото 160
5   Емилио Салинас 159
6   Теодоро Фернандес 156
7   Теофило Кубияс 152
8   Валериано Лопес 150
"   Алберто Гаярдо 150
10   Херман Карти 140

Шампиони редактиране

По години редактиране

Година Шампион
Аматьорска лига
1912 Лима Крикет енд Футбол Клуб
1913 Хорхе Чавес №1
1914 Лима Крикет енд Футбол Клуб
1915 Спорт Хосе Галвес
1916 Спорт Хосе Галвес
1917 Спорт Хуан Биеловучич
1918 Спорт Алианса
1919 Спорт Алианса
1920 Спорт Инка
1921 Спорт Прогресо
1922 Не се провежда
1923 Не се провежда
1924 Не се провежда
1925 Не се провежда
1926 Спорт Прогресо
1927 Алианса Лима
1928 Алианса Лима
1929 Федерасион Университария
1930 Атлетико Чалако
1931 Алианса Лима
1932 Алианса Лима
1933 Алианса Лима
1934 Университарио де Депортес
1935 Спорт Бойс
1936 Не се провежда
1937 Спорт Бойс
Година Шампион
1938 Депортиво Мунисипал
1939 Университарио де Депортес
1940 Депортиво Мунисипал
1941 Университарио де Депортес
1942 Спорт Бойс
1943 Депортиво Мунисипал
1944 Сукре
1945 Университарио де Депортес
1946 Университарио де Депортес
1947 Атлетико Чалако
1948 Алианса Лима
1949 Университарио де Депортес
1950 Депортиво Мунисипал
Професионална лига
1951 Спорт Бойс
1952 Алианса Лима
1953 Марискал Сукре
1954 Алианса Лима
1955 Алианса Лима
1956 Спортинг Кристал
1957 Сентро Икеньо
1958 Спорт Бойс
1959 Университарио де Депортес
1960 Университарио де Депортес
1961 Спортинг Кристал
1962 Алианса Лима
1963 Алианса Лима
Година Шампион
1964 Университарио де Депортес
1965 Алианса Лима
1966 Университарио де Депортес
1967 Университарио де Депортес
1968 Спортинг Кристал
1969 Университарио де Депортес
1970 Спортинг Кристал
1971 Университарио де Депортес
1972 Спортинг Кристал
1973 Дефенсор Лима
1974 Университарио де Депортес
1975 Алианса Лима
1976 Унион Уарал
1977 Алианса Лима
1978 Алианса Лима
1979 Спортинг Кристал
1980 Спортинг Кристал
1981 Мелгар
1982 Университарио де Депортес
1983 Спортинг Кристал
1984 Спорт Бойс
1985 Университарио де Депортес
1986 Сан Агустин
1987 Университарио де Депортес
1988 Спортинг Кристал
1989 Унион Уарал
1990 Университарио де Депортес
Година Шампион
1991 Спортинг Кристал
1992 Университарио де Депортес
1993 Университарио де Депортес
1994 Спортинг Кристал
1995 Спортинг Кристал
1996 Спортинг Кристал
1997 Алианса Лима
1998 Университарио де Депортес
1999 Университарио де Депортес
2000 Университарио де Депортес
2001 Алианса Лима
2002 Спортинг Кристал
2003 Алианса Лима
2004 Алианса Лима
2005 Спортинг Кристал
2006 Алианса Лима
2007 Универсидад де Сан Мартин
2008 Универсидад де Сан Мартин
2009 Университарио де Депортес
2010 Универсидад де Сан Мартин
2011 Хуан Аурич
2012 Спортинг Кристал
2013 Университарио де Депортес
2014 Спортинг Кристал
2015
2016
2017

По брой титли редактиране

Титли Отбор
26 Университарио де Депортес[14]
22 Алианса Лима[15]
17 Спортинг Кристал
6 Спорт Бойс
4 Депортиво Мунисипал
3 Универсидад де Сан Мартин
2 Лима Крикет и Футбол Клуб, Спорт Хосе Галвес, Спорт Прогресо, Атлетико Чалако, Марискал Сукре[16], Унион Уарал
1 Хорхе Чавес №1, Спорт Хуан Биеловучич, Спорт Инка, Сентро Икеньо, Дефенсор Лима, Мелгар, Сан Агустин, Хуан Аурич

Голмайстори[17] редактиране

Преди 1928 г. няма водена статистика за голмайсторите.

Година Голмайстор Отбор Голове
1928   Алехандро Виянуева Алианса Лима 3
1929   Карлос Сийонис Университарио де Депортес 8
1930   Мануел Пуенте Атлетико Чалако 3
1931   Алехандро Виянуева Алианса Лима 16
1932   Теодоро Фернандес Университарио де Депортес 11
1933   Теодоро Фернандес Университарио де Депортес 9
1934   Теодоро Фернандес Университарио де Депортес 10
  Хорхе Алкалде Спорт Бойс
1935   Хорхе Алкалде Спорт Бойс 5
1936 Не се провежда
1937   Хуан Флорес Сукре 10
1938   Хорхе Алкалде Спорт Бойс 8
1939   Теодоро Фернандес Университарио де Депортес 15
1940   Теодоро Фернандес Университарио де Депортес 15
1941   Хорхе Кабрехос Депортиво Насионал 13
1942   Теодоро Фернандес Университарио де Депортес 11
1943   Херман Серо Университарио де Депортес 9
1944   Виктор Еспиноса Университарио де Депортес 16
1945   Теодоро Фернандес Университарио де Депортес 16
1946   Валериано Лопес Спорт Бойс 22
1947   Валериано Лопес Спорт Бойс 20
1948   Валериано Лопес Спорт Бойс 20
1949   Емилио Салинас Алианса Лима 18
1950   Алберто Тери Университарио де Депортес 16
1951   Валериано Лопес Спорт Бойс 31
1952   Емилио Салинас Алианса Лима 22
1953   Гуалберто Бианко Атлетико Чалако 17
1954   Висенте Виянуева Спортинг Табако 14
1955   Максимо Москера Алианса Лима 11
1956   Даниел Руис Университарио де Депортес 16
1957   Даниел Руис Университарио де Депортес 20
1958   Хуан Хоя Алианса Лима 17
1959   Даниел Руис Университарио де Депортес 28
1960   Фернандо Олаечеа Сентро Икеньо 18
1961   Алберто Гаярдо Спортинг Кристал 18
1962   Алберто Гаярдо Спортинг Кристал 22
1963   Педро Пабло Леон Алианса Лима 13
1964   Анхел Урибе Университарио де Депортес 15
1965   Карлос Урунага Дефенсор Лима 16
1966   Теофило Кубияс Алианса Лима 19
1967   Педро Пабло Леон Алианса Лима 14
1968   Освалдо Рамирес Спорт Бойс 26
1969   Хайме Москера Депортиво Мунисипал 15
1970   Теофило Кубияс Алианса Лима 22
1971   Мануел Меян Депортиво Мунисипал 25
1972   Франсиско Гонсалес Дефенсор Лима 20
1973   Франсиско Гонсалес Дефенсор Лима 25
1974   Пабло Мучотриго Сиенсано 32
Година Шампион Отбор Голове
1975   Хосе Лейва Алфонсо Угарте 25
1976   Алехандро Лусес Унион Уарал 17
1977   Фреди Равейо Алианса Лима 21
1978   Хуан Хосе Оре Университарио де Депортес 19
1979   Хосе Лейва Алфонсо Угарте 28
1980   Освалдо Рамирес Спортинг Кристал 18
1981   Хосе Каранса Алианса Лима 15
1982   Перси Рохас Университарио де Депортес 19
1983   Хуан Кабайеро Спортинг Кристал 29
1984   Хайме Драго Университарио де Депортес 13
  Франсиско Монтеро Атлетико Торино
1985   Генаро Нейра Мелгар 22
1986   Хуневал Брисеньо Мелгар 16
1987   Фидел Суарес Университарио де Депортес 20
1988   Алберто Мора Октавио Еспиноса 15
1989   Карлос Делгадо Карлос А. Менучи 14
1990   Клаудио Адао Спорт Бойс 31
1991   Орасио Балдесари Спортинг Кристал 25
1992   Маркиньо Спорт Бойс 24
1993   Валдир Саенс Алианса Лима 31
1994   Флавио Маестри Спортинг Кристал 25
1995   Жулиньо Спортинг Кристал 23
1996   Адриан Чорномас Университарио де Депортес 20
  Валдир Саенс Алианса Лима
1997   Рикардо Сегара Алианса Атлетико 17
1998   Нилсон Есидио Спортинг Кристал 25
1999   Исраел Сунига Мелгар 32
2000   Нилсон Есидио Университарио де Депортес 37
2001   Хорхе Рамирес Депортиво Ванка 21
2002   Луис Фабио Артиме Мелгар 24
2003   Луис Алберто Бонет Спортинг Кристал 20
2004   Габриел Гарсия Мелгар 35
2005   Мигел Мосто Сиенсано 18
2006   Мигел Мосто Сиенсано 22
2007   Йоан Фано Университарио де Депортес 19
2008   Мигел Хименес Спортинг Кристал 32
2009   Ричар Естегарибия Тотал Чалако 23
2010   Ебер Ариола Универсидад де Сан Мартин 24
2011   Луис Техада Хуан Аурич 17
2012   Анди Пандо Реал Гарсиласо 27
2013   Раул Руидиас Университарио де Депортес 21
  Виктор Росел Унион Комерсио
2014   Сантяго Силва Универсидад де Сан Мартин 23
2015
2016
2017
2018
2019

Източници редактиране

  1. а б в La difusión del fútbol en Lima, архив на оригинала от 5 септември 2004, https://web.archive.org/web/20040905005658/http://sisbib.unmsm.edu.pe/BibVirtual/Tesis/Human/Alvarez_E_T/Cap2.htm, посетен на 5 септември 2004 
  2. а б Уилям Бийзи, Линда Курсио-Наги: Latin American Popular Culture: An Introduction, стр. 160
  3. Джоузеф Арбена, Давид ЛаФранс: Sport in Latin America and the Caribbean, стр. 11
  4. а б в г д е ж з Peru - List of Final Tables
  5. а б в El génesis
  6. Peru 1912
  7. Historia de la Federación Peruana de Fútbol
  8. Así nació el clásico. A bastonazos.
  9. Cien años en el corazón del Pueblo, архив на оригинала от 16 февруари 2007, https://web.archive.org/web/20070216124921/http://deportes.terra.com.pe/futbol/f10215.shtml, посетен на 16 февруари 2007 
  10. а б в г д е ж з и к Tetra - pack
  11. i.imgur.com/zFKan.jpg
  12. Campeones del Fútbol Peruano
  13. Clubes/Universitario de Deportes, архив на оригинала от 29 ноември 2012, https://web.archive.org/web/20121129051327/http://www.adfp.org.pe/equipo.aspx?id_equipo=016, посетен на 2 декември 2015 
  14. Включително една титла под името Федерасион Университария
  15. Включително две титли под името Спорт Алианса
  16. Включително една титла под името Сукре
  17. Peru - List of First Division Topscorers