Отваря главното меню

Принц Ойген (на немски: Prinz Eugen) е тежък крайцер на Кригсмарине от времето на Втората световна война. Третият кораб от типа „Адмирал Хипер“ и единственият построен по модифицирания им проект. Участва в много от морските операции на Втората световна война, в т.ч. в сражението в Датския пролив, през май 1941 г., съвместно с линкора „Бисмарк“, преминаването на германските кораби през Ла Манша, през февруари 1942 г. и бойните действия против настъпващите съветски войски по Балтийското крайбрежие в периода 1944 – 1945 г. След края на войната кораба е предаден на САЩ и се използва при изпитанията на ядрено оръжие на атола Бикини през 1946 г.

„Принц Ойген“
Prinz Eugen
PE Atomtest 1.jpg
Тежкият крайцер „Принц Ойген“ преди атомните изпитания на атола Бикини. 1946 г. Оръдията на носовата кула на ГК са демонтирани.
Флаг Германия Германия
Клас и тип Тежък крайцер от типа „Адмирал Хипер“
Производител Germaniawerft в Кил, Германия
Живот
Заложен 23 април 1936 г.
Спуснат на вода 22 август 1938 г.
Влиза в строй 1 август 1940 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 22 декември 1946 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 199,5/207,7 m
Ширина 21,3 m
Газене 5,9 m
7,2 m (максимално)
Задвижване 3 парни турбини Brown-Boveri;
12 котела La Mont;
3 гребни винта;
132 800 к.с.
Скорост 32 възела
(59,26 km/h)
Водоизместимост 14 506 t (стандартна);
19 042 t (пълна)
Броня пояс: 40-80–70 mm;
траверси: 80 mm;
палуба: 30+30 mm;
(скосове: 50 mm)
кули: 160 – 50 mm;
барбети: 80 mm;
бойна рубка: 150 – 50 mm
Екипаж 1400 – 1600 души
Далечина на
плаване
6800 морски мили при 16 възела ход
Въоръжение
Артилерия 4x2 203 mm;
Зенитна артилерия:
6x2 105 mm;
6x2 37 mm;
10x1 20 mm
Самолети 3 – 4 хидросамолет;[1]
1 катапулт
Торпеда 4x3 533 mm ТА[2]
„Принц Ойген“
Prinz Eugen
в Общомедия

Съдържание

Проектиране и строежРедактиране

Третият германски тежък крайцер, получил литерното обозначение „J“, е поръчан на 16 ноември 1935 г.

Залагането на кила е на 23 април 1936 г. в завода на Круп Germaniawerft в Кил. На 22 август 1938 г. кораба е спуснат на вода и влиза в строй на 1 август 1940 г. Своето име крайцера получава в чест на Евгений Савойски, известен австрийски пълководец. До този момент това име носи линкора на ВМС на Австро-Унгария от типа „Тегетхоф“. Освен това, в чест на същия исторически персонаж е наречен и съвременника на „Принцу Ойген“ лек крайцер на Кралските ВМС на Италия. Името на германския кораб е присвоено от политически съображения: така се подчертава, че влязлата в състава на Третия Райх Австрия се явява пълноправен член на „империята на немците“[3].

Служба на корабаРедактиране

„Принц Ойген“ в операцията „Учения на Рейн“Редактиране

Тази операция е първия поход на кораба. На 18 май 1941 г. крайцера излиза в морете в съпровождане на два разрушителя и тралчици. На следващия ден „Принц Ойген“ се обединява с линкора „Бисмарк“ и отряда под командването на адмирал Гюнтер Лютиенс се насочва през датските проливи. Това става известно на британското разузнаване. Първият контакт с въздушното разузнаване става на 21 май в залива Калвенс, по време на дозареждането на крайцера. Тук той е пребоядисан в светлосив цвят.

Адмиралтейството изпраща отряд оглавен от вицеадмирал Ланселот Холанд в състав линейния крайцерХуд“ и най-новия линкорHMS Prince of Wales (1939)“. Главните сили на Флота на Метрополията, в състав линкора „HMS King George V (1939)“, линейния крайцер „HMS Repulse (1916)“ и самолетоносачаHMS Victorious (1939)“ под командването на адмирал Джон Тови също се насочват в северните води.

Хидрофоните и радара на „Принц Ойген“ засичат британския тежък крайцер „HMS Norfolk (1928)“, който вече определено време следи немската групировка. В 19:20 „Бисмарк“ го пропъжда със залп, но при това поврежда собствения си радар, след което наблюдението може да се продължи само от „Принц Ойген“. Обаче негласното наблюдение над немците е продължено от HMS Suffolk (1926). Сутринта на 24-ти адмирал Холанд, ръководейки се от съобщенията на „Съфолк“, извежда своята ескадра на атакуваща позиция.

Първият залп дават британските канонири в 05:53. Холанд дава заповед да се стреля по главния кораб, който се явява, вследствие на счупените хидрофони не „Бисмарк“, а „Принц Ойген“ (излязъл начело на германската колона с цел наблюдаване на хоризонта с носовия му радар). Влошава се опознаването на немските кораби и от определената сходност в техните силуети. В ситуацията се ориентира само командира на „Принс оф Уелс“ Лич, веднага заповядал да се открие огън по втория кораб в колоната на противника, който е „Бисмарк“. Германските кораби съсредоточават огъня си над „Худ“. Не минават и 5 минути след първото попадение в „Худ“, и флагмана на Холанд се взривява и се скрива под водата. В 05:59 „Принц Ойген“ пренася огъня си към „Принс оф Уелс“. Един от британските снаряди поврежда горивните цистерни на „Бисмарк“. След боя немските кораби се разпръскват, германския крайцер вади късмет и британците забелязват липсата му в „свитата“ на „Бисмарк“ едва на следващия ден.

Ред неблагоприятни условия не позволяват на „Принц Ойген“ за извърши удачно от гледна точка на рейдерството по търговските маршрути плаване. След срещата с два кораба на снабдяването, от които крайцера попълва запасите си гориво и боеприпаси, идва съобщението от командването за това, че „пет линкора плават с голяма скорост на югозападен курс“. Това прави невъзможна атаката над конвоите от канадските маршрути. Командира на крайцера капитан цур зе Бринкман решава да се спусне още на юг, на линията Ню Йорк – Лисабон. След това е получено съобщението за гибелта на „Бисмарк“. Към всичко останало се добавят и проблеми с енергетичната установка, в резултат на което скоростта на кораба пада до 28 възела. Командира на кораба решава да завършва рейдерството и да се насочи към превзетия от немците френски порт Брест, където кораба и пристига на 1 юни 1941 г[3].

Ето как оценява резултатите от операцията „Учения на Рейн“ историка на флота В. Кофман:

„Крайните резултати от „Ученията на Рейн“ се оказват плачевни. Крайцера прекарва в морето 2 седмици, движейки се почти през цялото време с висока скорост; той изгаря 6500 кубометра гориво и изминава 7000 мили – и всичко това без някакъв особен резултат, ако не се броят 3 или 4 снаряда, уцелили тежките кораби на противника в боя в Датския пролив. Освен гибелта на „Бисмарк“, немците се лишават от 4 съда на снабдяването, подсигуряващи похода и потопени или пленени от англичаните. И на последно място, „Ойген“ попада в своеобразен „затвор“ във френския порт.[3]

„Принц Ойген“ в операция „Цербер“Редактиране

По време на престоя си в Брест крайцера (заедно с намиращите се в същото пристанище линкори „Шарнхорст“ и „Гнейзенау“) е подлаган на постоянни нападения на британската авиация и получава повреди, понякога и доста сериозни. Във връзка с това е разработен план на операция за преминаване на германската ескадра от Брест в Германия, получил названието Операция Цербер. На 11 февруари 1942 г., съблюдавайки най-строга секретност, съединението в състав „Принц Ойген“ и линкорите „Шарнхорст“ и „Гнейзенау“ излиза в морето. Тяхното излизане остава незабелязано за британската авиация и патрулните подводници. Немците са облагодетелствани и и от времето: ниска облачност, силен ветър и пориви дъжд. В хода на похода германските линкори и крайцера са подложени на атаки от британската авиация, разрушители и брегови батареи, но в крайна сметка „Принц Ойген“ пристига в Брунсбютел в устието на Елба около 8 сутринта на 13 февруари практически неповреден[3].

„Принц Ойген“ в БалтикаРедактиране

От средата на 1943 г. в Балтийско море под флага на учебна ескадра се събират болшинство германски крайцери и на крайцера „Принц Ойген“ като на най-боеготов сред тях, е отведена ролята на „най-голямата канонерка в Балтика“. За това време той провежда ред обстрели на крайбрежието и таранира германския лек крайцерЛайпциг“, едва що излязъл от дока. Към края на войната „Принц Ойген“ изразходва по-голямата част от своя боезапас (производството на осемдюймови снаряди е прекратено още през 1942 г.), а когато Съветската Армия се приближава към Хотенхафен, крайцера трябва да обстрелва околностите на собствената си база и Данциг. На 5 април 1945 г. от снарядите на главния калибър остават под 40, и „Принц Ойген“ заедно с последния лек крайцер на германския флот „Нюрнберг“ пристига на 20 април в Копенхаген[3].

„Принц Ойген“ в американския флотРедактиране

 
Бившият „Принц Ойген“ пресича Панамския канал, 1946 г. Оръдията на носовата кула на ГК са демонтирани

След капитулацията на Германия тежкия крайцер се намира в столицата на Дания Копенхаген. По условията на Потсдамската конференция кораба става собственост на Съединените Щати. След превеждане на кораба в Бремен, на 5 януари 1946 г., той официално постъпва в състава на флота на САЩ (макар и не като боен кораб, а в качеството на „изпитателен съд IX-300“. В командване на „Ойген“ встъпва последният му командир, капитан 1-ви ранг от флота на САЩ А. Граубарт, по ирония на съдбата, произхождащ от семейство на немски емигранти[3].

Кораба е преведен в САЩ, в Бостън, в началото на 1946 г. Там в течение на месец и половина е изследван от флотски специалисти и инженери, направени са множество фотографии. Също по време на стоянката в Бостън на брега е свалено цялото артилерийско, радарно и хидроакустично оборудване, а също и двете оръдия на носовата кула на ГК, две сдвоени 105-мм установки и няколко леки зенитки. На 10 март „IX-300“ напуска Бостън и през Панамския канал достига Сан Диего. Бившия крайцер трябва да участва в изпитанията на ядрено оръжие на атола Бикини заедно с редица други трофейни кораби и отписани единици от състава на ВМС на САЩ. Преди прехода през Тихия океан кораба преминава докуване, а на 11 май достига главната база на американския Тихоокеански Флот Пърл Харбър. Там той заедно с американските тежки крайцери „Пенсакола“ и „Солт Лейк Сити“, също предназначени за изпитанията на ядреното оръжие, съставя 23-та дивизия крайцери. От 3 юни до 9 юни 1946 г. в съпровождане на океанския буксир „Сиу“ бившият „Принц Ойген“ достига до атола, преодолявайки 2100 мили в път[3].

Изпитанията на ядреното оръжие и гибел на корабаРедактиране

Подробно описание на последните мигове от живота на кораба, подложен на въздействието на ядрен взрив, дава историка В. Кофман в своята книга «Тяжёлые крейсера типа „Адмирал Хиппер“»:

По диспозиция при първото изпитание (надводен взрив на ядрена бомба, пусната от самолет; условно обозначение „Ейбъл“), състояло се на 1 юли 1946 г., германският тежък крайцер се намира на 8 – 10 кабелтови от епицентъра. Неговите повреди се оказват незначителни, само по борда, обърнат към взрива, ударната вълна напълно сваля боята. Вторият, подводен взрив („Байкер“), нанася по-съществен ущърб. Част от листовете на обшивката се оказват вдлъбнати, и кораба приема известно количество вода, но не потъва и няма никакъв крен. Удивените американци го отбуксират в Куаджалин, предполагайки да го използват за последващи изпитания. Обаче към това време стоманения корпус става толкова радиоактивен, че неговата дезактивация в течение на няколко месеца е невъзможна. Многострадалният крайцер отново е поставен в ролята на „момчето, което да яде шамарите“ при третия атомен взрив („Чарли“). Макар и този път той да остава на вода, липсата на екипаж и каквато и да е борба за живучест води до постепенно наводняване на едно помещение след друго. На 21 декември останалите помпи престават да се справят с постъпващата вода, корпуса се накренява, и илюминаторите се оказват под повърхността на морето. Американците се опитват да спасят кораба, изхвърляйки го на брега на остров Карлос, но на следващия ден последният от германските тежки крайцери се преобръща и потъва на рифовете на о-ва Куаджалин, където и остава и до днешен ден.[3]

Кила на крайцера може да се види тук: 8°45′08.22″ с. ш. 167°40′58.87″ и. д. / 8.752283° с. ш. 167.683019° и. д.

ИзточнициРедактиране

  1. С. В. Патянин Корабли Второй мировой войны. ВМС Германии. Часть 1
  2. Вооружение
  3. а б в г д е ж з "Принц Ойген "

ЛитератураРедактиране

  • Кофман В. Тяжелые крейсера типа „Адмирал Хиппер“ – Москва, 1996
  • Кофман В. Л. Принцы Кригсмарине. Тяжёлые крейсера Третьего рейха – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2008. – 128 с. ISBN 978-5-699-31051-7.
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. – Минск: Харвест, 2007. – ISBN 5-17-030194-4
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – ISBN 5-699-19130-5
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Prinz Eugen (1938)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.