Природна география на Корея

Под природна (физическа) география на Корея се разбира природната география на Корейския полуостров, на чиято територия се разположени Корейската народно-демократична република (накратко: КНДР или Северна Корея) и Република Корея (накратко: Южна Корея). Названието Корея се използва тук като синоним за Корейски полуостров.

Географско положение

Корейският полуостров се намира в Североизточна Азия. На север полуостровът граничи с Китайската народна република и Русия, на изток – с Японско море (наричано в Корея Източно море), което го отделя от Япония, на запад – с Жълто море (наричано в Корея Западно море), на другия бряг на което се простира Китай, на юг – с Корейския пролив.

Сухопътната граница между КНДР и Китай преминава главно по течението на две големи реки: Амнокканг (압록강) (кит. – Ялу) и Туманганг (두만강) (кит. – Туман). Последните шестнадесет километра от река Туманганг (두만강) оформят общата граница между КНДР и Русия. Реката Амнокканг (압록강) тече на югозапад и се влива в Жълто море, докато река Туманганг (두만강) тече на североизток, а после – на югозапад и се влива в Японско море.

Територията заемана от Корейския полуостров е 222 154 км², като територията на КНДР съответно е 122 762 км², а на Южна Корея – 99 392 км².

Релеф

Планини

Почти целият Корейски полуостров е покрит с планински вериги, които са ориентирани в две посоки: от север на юг и от североизток на югозапад. Веригите, разположени географски в посока север – юг, а това са планините Наннимсан (낭림산) – в Северна Корея и Тхебексан (태백산) в Южна Корея. Те формират геологическата основа на полуострова и изпълняват ролята на своеобразен вододел на немалко корейски реки. Други планини като Наннимсан (낭림산) (2186 м), Къмгансан (금강산) (1638 м), Сораксан (설악산) (1708 м) и Тхебексан (태백산) (1567 м) са разположени на хребетите на тези две планински вериги. Корейците особено почитат планините Къмгансан (금강산) и Сораксан (설악산) за тяхната необикновена красота, а планината Тхебексан (태백산) е описана в мита за техния „прабаща Тангун“ (단군). На територията на Корейския полуостров са разположени и няколко угаснали вулкана, така например планината Пектусан (백두산) (2744 м) е известна благодарение на вълшебния си вид и голямото кратерно езеро, което корейците наричат Чхънджи (천지) или „Небесното езеро“.

Плата

В Корея има няколко обширни плата, като повечето от тях са разположени по западните брегове на големите реки. Те се характеризират със сравнително ниска надморска височина. В горните течения на повечето реки се срещат по-тесните полупланински плата.

Острови и морета

Над 3000 острова се намират главно в южната и югозападната част на полуострова. Общата брегова линия е 17 300 км, като бреговата линия на същинския полуостров е около 8700 км, а на островите – 8600 км.

Линията на източното крайбрежие е сравнително мека и гладка, защото планинските вериги са разположени успоредно с бреговата линия. При все това характерът на брега е различен: от пясъчни ивици – до скали. Нерядко извиращите наблизо ручеи и минерални извори оформят пясъчни лагуни. Като цяло източното крайбрежие е по-привлекателно за почиващите и туристите с естествените си възможности за летен отдих.

За разлика от източното крайбрежие, западното и южното е много нарязано. По него са разположени и повечето острови, малки полуострови и заливи. Западният бряг на Корейския полуостров, обърнат към Жълто море, има и сравнително дълга приливна вълна. Приливът, който донася със себе си много кал, се усеща най-вече в делтите на разположените в този район реки. По тази причина водата в Жълто море почти винаги е мътна.

Южният бряг е характерен със своите заливи и заливчета, където островите представляват остатъци от някогашните планини, а заливите – съответно долини и равнини. Дължината на бреговата линия тук е почти осем пъти по-голяма от пътя по суша, приливната вълна в южната част на полуострова не е толкова дълга, колкото в западната част: до 1,3 м в района на Пусан и 4,9 м близо до Йосу (여수). По брега има сравнително малко скали, въпреки че и в южната част на полуострова се срещат планини и хълмове.

Най-големият корейски остров се нарича Чеджудо (제주도) и е разположен на 140 км на юг от град Мокпхо (목포).

Дълбочината на Корейския пролив и Жълто море е по-малка от 100 м, затова районът се характеризира с плитък континентален шелф. Тези сравнително недълбоки морета са важни за местния риболов, а там се търси и петрол.

Води

Реки

Повечето реки в Корея се вливат в Жълто море и Корейския пролив. За мащабите си Корея има няколко дълги реки, дължината на шест от тях надвишава 400 км, в това число са: река Амноканг  – 790 км, река Туманганг  – 521 км, река Ханканг – 514 км, река Къмганг – 401 км и река Нактонгганг – 525 км. Вече казахме, че първите две реки оформят и естествената граница между КНДР и Китай, както и на КНДР с Русия и се вливат съответно в Жълто море и Японско море. Реката Нактонгганг се влива в Корейския пролив, а останалите реки – в Жълто море.

Извори

В Корея има немалко извори с топла и минерална вода, като в повечето случаи те са разположени край морския бряг.

Флора и фауна

Корея се отличава с изключително богат животински и растителен свят, защото съчетава различни климатични условия. Поради тази причина на полуострова се срещат както алпийски растения от субарктичния пояс, така и вечнозелени видове, характерни за субтропическия пояс.

Полезни изкопаеми

Като цяла Корея е бедна на полезни изкопаеми, но при все това главно се срещат около 300 техни вида, в това число залежи на желязна руда, магнетит и лимонит, като техният добив се осъществява по наземен начин. В Корея има незначителни находища на рудите на цветни метали, такива като злато, сребро, мед, олово, цинк и др.

Климат

Климатът на Корейския полуостров е обусловен от географското разположение на Корея в близост до Централна Азия и Тихия океан, като доминиращо е континенталното влияние. Климатът в Корея е влажен и се отнася към източноазиатския мусонен тип. Средната температура през зимата обикновено е под нулата, като средната януарска температура в Сеул е 3.5 градуса под нулата. Лятото в Корея е горещо, като в по-голямата част от полуострова средната температура през горещите месеци е около 25 градуса над нулата, изключение правят само най-северните планински райони. Средната лятна температура в Сеул е 25.3 градуса над нулата.

Корея е разположена в зоната на Източноазиатския мусон. През зимните месеци високото налягане на въздушните маси над Сибир значително понижава температурните показатели, когато сухият студ нахлува на територията на Корея. Зимният мусон, който като правило е по-силен от летния, създава немалко трудности за жителите на Корейския полуостров, защото обикновено е съпроводен от ниски температури. През зимата количеството валежи не превишава 10% от годишния им обем.

Летният мусон носи със себе си много океанска влага, която се изсипва над полуострова във вид на поройни дъждове. Почти 70% от годишните валежи се проливат между юни и септември. Не са редки гръмотевиците и светкавиците, придружени от поройни дъждове. Почти всяка година полуостровът бива засегнат от преминаващи тихоокеански циклони, които на свой ред допринасят за увеличаването на общия обем на валежите. Общата сума на валежите варира от 500 мм в североизточната част на полуострова до 1400 мм на южното крайбрежие. Валежите нарастват от север на юг.

Като правило два вида циклони влияят върху климата на полуострова: първите се зараждат в басейна на река Яндзъ в Китай и връхлитат върху Корея през март или април, а понякога и в началото на летния сезон, като носят със себе си много валежи, което е изключително благоприятно за отглеждане на ориз. Другите се характеризират с тайфуни, които се зараждат в района на екватора, а след това се движат на север към Тайван и по-нататък към Япония, Китай или Корея. Най-често тайфуните достигат територията на Корея през юли и август, като един или два средни тайфуна достигат южната част на полуострова почти всяка година.

Корейците смятат, че пролетта пристига в тяхната страна заедно с първите лястовици и цъфтежа на вишневите дървета, което обикновено става през втората половина на март или в началото на април. В северната част на полуострова пролетта идва не по-рано от края на април. Постепенно, от март към май, нараства обемът на валежите, като дъждовете са меки, което е много благоприятно за селскостопанските работи. През пролетта розата на ветровете е разнообразна, като в началото ветрове духат от северозапад, а после – от юг. Пролетта като правило е кратка, продължителността ѝ е не повече от два месеца – април и май, особено в северната част на полуострова.

Лятото в Корея е горещо и дъждовно. То обикновено започва през юни, когато температурите надвишават 20 градуса. В повечето райони, с изключение на крайния север, лятото продължава почти четири месеца. Средният месечен обем на валежите често превишава 100 мм. Лятото носи със себе си циклонни бури и мусонни дъждове. Най-влажният месец е юли, когато дневният обем на валежите може да достигне 200 мм, а понякога даже 300 мм. По време на летните дъждове коритата на много корейски реки и водоеми се препълват, което нерядко води до наводнения и стихийни бедствия, от друга страна, честите и обилни валежи са изключително благоприятни за отглеждането на ориз по т.нар. влажни оризища. През лятото разликата в горните температурни граници в северната и южната част на полуострова е незначителна, най-високата температура – 40 градуса по Целзий е била отбелязана в град Тегу (대구) в Република Корея на 1 август 1942 г.

Есента е сравнително кратка – от октомври до ноември. През това време горещият и влажен летен мусон отстъпва място на студения и сух зимен мусон. През октомври над по-голямата част от полуострова се установява ясно и тихо време, нощите са студени, особено на север, където даже през деня по земята и дърветата се забелязва скреж, а през деня температурите са отново сравнително високи. Топлите есенни дни са много благоприятни и за корейските селяни, които тогава прибират есенната реколта и засяват зимните култури.

Зимите се различават значително в северната и южната част на Корейския полуостров: ако в крайните северни райони на КНДР температурата се понижава до 20 градуса под нулата, то в южната част тя е около 4 градуса над нулата. Зимното време в северната част на Корея се обуславя от сухия сибирски студ, когато реките замръзват за няколко месеца, докато на юг се усеща благоприятното въздействие на Тихия океан, което допринася за по-високите температури. Обикновено зимата в Корея продължава четири месеца.

Вижте също

• География на Северна Корея
• География на Южна Корея

Източници

• Федотов, Александър. История на класическата корейска литература, Издател: ИК „Климент Охридски“, 2006.