Природна лирика
Природна лирика (на немски: Naturlyrik) е поезия в Германия, Австрия и немскоезична Швейцария, имаща за обект природата.
Определение на понятиетоРедактиране
Според немския писател и литературовед Геро фон Вилперт природна лирика е общо наименование за всички форми на лириката, чийто централен мотив са природните явления (пейзаж, атмосферното време, животинския и растителния свят) и са изградени върху изживяването на природата.
ИсторияРедактиране
Още първите значими поети се отнасят към природата като към живо същество и нерядко ѝ придават човешки свойства. В епохата на Барока природата е религиозно натоварена и се тълкува в смисъла на Светото писание, докато самата тя често остава на заден план. В немската поезия и през XVIII в. природата се разбира като посредник между Човек и Бог.
Своето най-голямо значение за литературата природата добива през периода на Бурни устреми и Романтизъм. Тя вече се възприема като противоположност на незадоволителната социална действителност, схваща се като идилия.
В съвременната немска поезия природната лирика е застъпена най-вече в творчеството на Петер Хухел, Волфганг Вайраух, Гюнтер Айх, Карл Кролов, Йоханес Бобровски, Вулф Кирстен и Сара Кирш.
Примери[1]Редактиране
- Из „Алпите“, Албрехт фон Халер
- „Лятна нощ“, Фридрих Готлиб Клопщок
- „На изгряващия месец“, Йохан Волфганг Гьоте
- „Залязвай, прелестно слънце“, Фридрих Хьолдерлин
- „Чуй потока под звездите...“, Клеменс Брентано
- „Вечерни облаци“, Лудвиг Уланд
- „Лунна нощ“, Йозеф фон Айхендорф
- „Небесна печал“, Николаус Ленау
- „Песен на ловеца“, Едуард Мьорике
- „Мартенски ден“, Детлев фон Лилиенкрон
- „Гласът на вечерта“, Рихард Демел
- „Цветя“, Стефан Георге
- „Лято“, Георг Тракл
- „Зимен псалом“, Петер Хухел
- „Лято“, Волфганг Вайраух
- „В края на август“, Гюнтер Айх
- „Лятно синьо“, Карл Кролов
- „Равнина“, Йоханес Бобровски
- „Езерна картина“, Вулф Кирстен
- „През лятото“, Сара Кирш
ИзточнициРедактиране
- ↑ Преводът на стиховете е на Венцеслав Константинов.