Природна лирика

Природна лирика (на немски: Naturlyrik) е поезия в Германия, Австрия и немскоезична Швейцария, имаща за обект природата.

Определение на понятието

Според немския писател и литературовед Геро фон Вилперт природна лирика е общо наименование за всички форми на лириката, чийто централен мотив са природните явления (пейзаж, атмосферното време, животинския и растителния свят) и са изградени върху изживяването на природата.

История

Още първите значими поети се отнасят към природата като към живо същество и нерядко ѝ придават човешки свойства. В епохата на Барока природата е религиозно натоварена и се тълкува в смисъла на Светото писание, докато самата тя често остава на заден план. В немската поезия и през XVIII в. природата се разбира като посредник между Човек и Бог.

Своето най-голямо значение за литературата природата добива през периода на Бурни устреми и Романтизъм. Тя вече се възприема като противоположност на незадоволителната социална действителност, схваща се като идилия.

В съвременната немска поезия природната лирика е застъпена най-вече в творчеството на Петер Хухел, Волфганг Вайраух, Гюнтер Айх, Карл Кролов, Йоханес Бобровски, Вулф Кирстен и Сара Кирш.

Примери

• Из „Алпите“, Албрехт фон Халер
• „Лятна нощ“, Фридрих Готлиб Клопщок
• „На изгряващия месец“, Йохан Волфганг Гьоте
• „Залязвай, прелестно слънце“, Фридрих Хьолдерлин
• „Чуй потока под звездите...“, Клеменс Брентано
• „Вечерни облаци“, Лудвиг Уланд
• „Лунна нощ“, Йозеф фон Айхендорф
• „Небесна печал“, Николаус Ленау
• „Песен на ловеца“, Едуард Мьорике
• „Мартенски ден“, Детлев фон Лилиенкрон
• „Гласът на вечерта“, Рихард Демел
• „Цветя“, Стефан Георге
• „Лято“, Георг Тракл
• „Зимен псалом“, Петер Хухел
• „Лято“, Волфганг Вайраух
• „В края на август“, Гюнтер Айх
• „Лятно синьо“, Карл Кролов
• „Равнина“, Йоханес Бобровски
• „Езерна картина“, Вулф Кирстен
• „През лятото“, Сара Кирш