Природна лирика (на немски: Naturlyrik) е поезия в Германия, Австрия и немскоезична Швейцария, имаща за обект природата.

Определение на понятието редактиране

Според немския писател и литературовед Геро фон Вилперт природна лирика е общо наименование за всички форми на лириката, чийто централен мотив са природните явления (пейзаж, атмосферното време, животинския и растителния свят) и са изградени върху изживяването на природата.

История редактиране

Още първите значими поети се отнасят към природата като към живо същество и нерядко ѝ придават човешки свойства. В епохата на Барока природата е религиозно натоварена и се тълкува в смисъла на Светото писание, докато самата тя често остава на заден план. В немската поезия и през XVIII в. природата се разбира като посредник между Човек и Бог.

Своето най-голямо значение за литературата природата добива през периода на Бурни устреми и Романтизъм. Тя вече се възприема като противоположност на незадоволителната социална действителност, схваща се като идилия.

В съвременната немска поезия природната лирика е застъпена най-вече в творчеството на Петер Хухел, Волфганг Вайраух, Гюнтер Айх, Карл Кролов, Йоханес Бобровски, Вулф Кирстен и Сара Кирш.

Примери[1] редактиране

Източници редактиране

  1. Преводът на стиховете е на Венцеслав Константинов.