Прицкер (награда)

(пренасочване от Прицкер)

Прицкер (на английски: Pritzker) е годишна архитектурна награда, връчвана от фондация „Hyatt“. Присъжда се на действащи архитекти, чиито работи демонстрират притежанието на качества като талант, широк кръгозор и отговорност. Архитекти, които имат значителни постижения в изграждането на естетическа заобикаляща ни среда посредством изкуството на архитектурата и в съгласие с принципите за хуманност.[1] Наградата е основана от Джей А. Прицкер и съпругата му Синди и се финансира от фамилията Прицкер. Смятана е за един от най-престижните световни призове за архитектура. Често е определяна като еквивалент на Нобелова награда в архитектурата,[2] а също може да бъде сравнена и с филмовите награди „Оскар“. Призът се присъжда независимо от националност, раса, вероизповедание или идеология.[3] Лауреатите получават почетна грамота и парична сума в размер на $100 000 долара. До 1987 г. ограничен тираж от пластика на Хенри Мур се връчва заедно с наградата. След тази година се изработва бронзов медальон, който замества пластиката.[1] На гърба му на латински е изписано: firmitas, utilitas, venustas (на български: устойчивост, утилитарност, наслада). Надписът е вдъхновен от римския архитект от античносттаВитрувий.[1]

Прицкер
Pritzker Prize
Домакин фондация „Hyatt
Дата ежегодно
Парично
възнаграждение
$ 100 000
Връчена за първи път 1979
Официален
уебсайт
www.pritzkerprize.com
Прицкер
Pritzker Prize
в Общомедия

Изпълняващият длъжността изпълнителен директор на наградата всяка година отправя молба за издигане на номинации към хора от академичните среди, критици и експерти с интереси в сферата на архитектурата. Поканват се да направят номинации и носителите на приза. Всеки лицензиран архитект също може да изпрати персонално предложение преди 1 ноември всяка година. Журито се състои от между 5 и 9 членове, всеки един е експерт и признат професионалист в своята област – архитектура, образование, култура, бизнес и издателска дейност. Дебатирането се извършва в началото на годината върху получените номинации от предходната година. През пролетта се обявяват резултатите.

Заха Хадид (2004), Кадзуо Седжима (2010), Ивон Фарел (2020), Шели Макнамара (2020) и Ан Лакатон (2021) са жените, печелили наградата. Най-младият лауреат е французинът Кристиан де Портзампарк, 50-годишен в годината на награждаването му.

Лауреати[4]Редактиране

 
Филип Джонсън, първият носител на наградата.
 
Алваро Сиза
 
Фумихико Маки
 
Тадао Андо
 
Жан Нувел
 
Едуарду Соуто де Моура
Година Лауреат Националност Примерна творба (година на реализация) Място на церемонията
1979 Филип Джонсън   САЩ   Стъклената къща (1949) Дъмбартън Оукс
1980 Луис Бараган   Мексико   Torres de Satélite (1957) Дъмбартън Оукс
1981 Сър Джеймс Стърлинг   Великобритания   Seeley Historical Library (1968) Строителен музей, Вашингтон
1982 Кевин Рош   САЩ   Сграда на Рицарите на Колумб, Ню Хейвън (1969) Институт за изкуства, Чикаго
1983 Йау Минг Пей   САЩ   Източно крило на Националната художествена галерия, Вашингтон (1978) Метрополитън музей, Ню Йорк
1984 Ричард Майер   САЩ   High Museum of Art, Атланта (1983) Национална художествена галерия, Вашингтон
1985 Ханс Холайн   Австрия   Abteiberg Museum, Мьонхенгладбах (1982) Библиотека Хънтингтън
1986 Готфрид Бьом   Германия   Църква „Възкресение Христово“, Кьолн (1968) Worshipful Company of Goldsmiths
1987 Кензо Танге   Япония   Катедрала „Непорочно зачатие на света Богородица“, Токио (1964) Музей за изобразително изкуство „Кимбъл“
1988 Гордън Бъншафт   САЩ   Библиотека Бейнике за редки книги и ръкописи (1963) Art Institute of Chicago
1988 Оскар Нимайер   Бразилия   Катедрала на Бразилия, Бразилия (1958) Art Institute of Chicago
1989 Франк Гери   Канада
  САЩ
  Концертна зала „Уолт Дисни“, Лос Анджелис (1999 – 2003) Tōdai-ji
1990 Алдо Роси   Италия   Bonnefanten Museum (1990) Палацо Граси, Венеция
1991 Робърт Вентури   САЩ   Национална галерия в Лондон, крило „Сейнсбъри“ (1991) Palacio de Iturbide, Мексико
1992 Алваро Сиза   Португалия   Pavilion of Portugal in Expo'98 (1998) Библиотека „Харолд Уошингтън“
1993 Фумихико Маки   Япония   Tokyo Metropolitan Gymnasium (1991) Пражки град
1994 Кристиан де Портзампарк   Франция   Посолство на Франция в Берлин (2003) The Commons, Кълъмбъс, Индиана
1995 Тадао Андо   Япония   Nagaragawa Convention Center (1995) Версайски дворец
1996 Рафаел Монео   Испания   Конгресен център „Курсаал“ в Сан Себастиан (1999) Център „Гети“
1997 Свере Фен   Норвегия   Норвежки музей на ледниците във Ферланд (1991) Музей Гугенхайм - Билбао
1998 Ренцо Пиано   Италия   Kansai International Airport (1994) Белият дом, Вашингтон
1999 Сър Норман Фостър   Великобритания   Милениъм Бридж, Лондон (2000) Altes Museum
2000 Рем Куулхаас   Холандия   Посолство на Нидерландия в Берлин (2003) Йерусалимски археологически парк
2001 Херцог & де Мерон   Швейцария   Tate Modern (2000) Монтичело
2002 Глен Мъркът   Австралия   Berowra Waters Inn (1983) Капитолий, Рим
2003 Йорн Утсон   Дания   Опера на Сидни (1973) Кралска академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“
2004 Заха Хадид   Ирак
  Великобритания
  Bridge Pavilion (2008) Ермитаж, Санкт Петербург
2005 Том Мейн   САЩ   San Francisco Federal Building (2007) Pritzker Pavilion, Millennium Park
2006 Паулу Мендес да Роша   Бразилия   Saint Peter Chapel, Campos do Jordão, São Paulo (1987) Дворец Долмабахче, Истанбул
2007 Сър Ричард Роджърс   Великобритания   Седалище на „Лойд“ в Лондон (1986) Банкетна къща, Уайтхол
2008[5] Жан Нувел   Франция   Торе Агбар (2005) Библиотека на Конгреса, Вашингтон
2009[6] Петер Зумтор   Швейцария   Спа комплекс Therme Vals, Валс, Швейцария (1996) Дворец на Законодателното събрание на Буенос Айрес
2010[7] Кадзуо Седжима и Рюе Нишидзава   Япония   Музей за съвременно изкуство в Каназава (2003) Остров Елис, Ню Йорк
2011[8] Едуарду Соуто де Моура   Португалия   Общински стадион в Брага Аудиториум „Андрю У. Мелон“, Вашингтон
2012 Уонг Шу   Китай   Музей на Нинбо, Нинбо Пекин
2013[9] Тойо Ито   Япония   Sendai Mediatheque, (2001) Президентска библиотека и музей „Джон. Ф. Кенеди“, Бостън
2014 Шигеру Бан   Япония Център „Жорж Помпиду“ в Мец (2010) Държавен музей (Амстердам), Амстердам
2015[10] Фрай Ото   Германия   Олимпийски стадион (Мюнхен) (1972) New World Center, Маями
2016 Алехандро Аравена   Чили   Сиамските кули, Папски католически университет на Чили Седалище на ООН, Ню Йорк
2017 Рафаел Аранда, Карме Пигем &
Рамон Вилалта (RCR Arquitectes)
  Испания   Библиотека „Свети Антоний“, Барселона (2008) Дворец „Акасака“, Токио
2018 Балкришна Доши   Индия   Индийски институт по мениджмънт в Бенгалуру (1977 – 1992) Музей „Ага Хан“, Торонто
2019[11] Арата Исодзаки   Япония   Небостъргач „Мито“ в Мито (1990) Версайски дворец
2020[12] Ивон Фарел и Шели Макнамара   Ирландия   Корпус „Графтън“ на Университет Бокони (2007) онлайн
2021[13] Ан Лакатон и Жан-Филип Васал   Франция Небостъргач „Bois le Prêtre“, социални жилища (2005)

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Purpose, History, Ceremony. // Pritzker Prize official site. The Hyatt Foundation. Посетен на 26 март 2019.
  2. Goldberger, Paul. Architecture View; What Pritzker Winners Tell Us About the Prize. // The New York Times. 28 май 1988. Посетен на 26 юни 2009.
  3. Nomination Process. // Pritzker Prize official site. The Hyatt Foundation. Посетен на 26 март 2019.
  4. Laureates. // Pritzker Prize official site. The Hyatt Foundation. Посетен на 26 март 2019.
  5. Жан Нувел е новият носител на наградата "Прицкер". // Gradat.bg. Градът Медиа Груп, 13 април 2008. Посетен на 18 март 2021.
  6. Петер Цумтор е тазгодишният носител на наградата "Прицкер". // Gradat.bg. Градът Медиа Груп, 13 април 2009. Посетен на 18 март 2021.
  7. Японски архитекти взеха наградата "Прицкер" за 2010 г. // Gradat.bg. Градът Медиа Груп, 30 март 2010. Посетен на 18 март 2021.
  8. Португалски архитект получи тазгодишната награда "Прицкер". // Gradat.bg. Градът Медиа Груп, 29 март 2011. Посетен на 18 март 2021.
  9. Тойо Ито е лауретът на наградата Прицкер за 2013 г. // Gradat.bg. Градът Медиа Груп, 18 март 2013. Посетен на 18 март 2021.
  10. Ото Фрай с наградата "Прицкер" за 2015 г. // Gradat.bg. Градът Медиа Груп, 11 март 2015. Посетен на 18 март 2021.
  11. Николай Тодоров. Арата Изосаки е носителят на "Прицкер" за 2019 г. // Gradat.bg. Градът Медиа Груп, 5 март 2019. Посетен на 18 март 2021.
  12. Николай Тодоров. Pritzker Architecture Prize 2020: Ивон Фарел и Шели Макнамара от Дъблин. // Gradat.bg. Градът Медиа Груп, 6 март 2020. Посетен на 18 март 2021.
  13. Pritzker Architecture Prize 2021: Ан Лакатон и Жан-Филип Васал. // Gradat.bg. Градът Медиа Груп, 18 март 2021. Посетен на 18 март 2021.

Външни препраткиРедактиране