Отваря главното меню

Компютър със запаметена програма

(пренасочване от Програмируем компютър)

Компютър със запаметена програма (на английски: stored-program computer) е компютър, при който програмните инструкции са записани в електронна компютърна памет.[1] Често тази дефиниция се разширява с изискването обработката на програмата и данните в паметта да е взаимозаменяема и равномерна.[2][3][4]

Компютър с архитектура на фон Нойман съхранява програмните инструкции и данните в една и съща памет докато компютър с Харвардска архитектура има отделни памети за програмите и данните.[5][6]

Понякога компютър със запаметена програма се употребява като синоним на архитектура на фон Нойман,[7][8], но други считат, че това е исторически неточно.[9] Първите машини с Харвардска архитектура били третирани като реакционни от привържениците на компютрите със запаметена програма.[10]

Идеята за съхранена програма датира от 1936, когато е публикувана теоретичната концепция за универсалната машина на Тюринг.[11] Фон Нойман е бил запознат с този труд и го е препоръчвал на сътрудниците си.[12]

Много от първите исторически компютри, например компютърът на Атанасов-Бери, не са от този тип[13]. Те изпълняват една единствена програма, зададена хардуерно. Тъй като липсват програмни инструкции, не е необходимо записване на програмата в паметта. Други компютри, макар и програмируеми по принцип, съхраняват програмите си на перфолента, която се захранва механично в компютъра, или получават поредицата от инструкции, която управлява действията им, по друг начин, например чрез превключване на щепсели и релета.

През 1936 Конрад Цузе прави две заявки за патенти, в които предугажда запомнянето на машинните инструкции в същото пространство, в което се запаметяват данните.[14][15]

Съществуват редица кандидати за това кой е първият компютър със запаметена програма:

  • компютърът Манчестърска дребномащабна експериментална машина (на английски: Small-Scale Experimental Machine, SSEM) в Манчестърския университет [16] се възприема най-общо като първи (21 юни 1948),[17][18], но други го считат по-скоро за прототип на Manchester Mark 1, влязъл в действие през април 1949.
  • компютърът EDSAC в Кеймбридж (1949)[19]
  • компютърът IBM SSEC (1948)[20] (твърдението е спорно поради йерархичната система на паметта и наличието на някои механични елементи за управление).[21]
  • компютърът EDVAC (1949), разработен от създателите на ENIAC, е първият с двоична система, при който програмите се съхраняват в паметта, вместо да се задават чрез промяна на физическото свързване на електронните компоненти.
  • МЭСМ (на руски: Малая электронная счётная машина) е първият компютър в СССР и континентална Европа (1951).[22]

ИзточнициРедактиране

  1. Allison, Joanne. Stored-program Computers. 1997. Посетен на 24 август 2011.
  2. Computer Architecture: A Minimalist Perspective. Springer, 2003. ISBN 978-1-4020-7416-5. с. 24.
  3. Edwin D. Reilly. Milestones in computer science and information technology. Greenwood Publishing Group, 2003. ISBN 978-1-57356-521-9. с. 245.
  4. Murdocca, Miles J.. Principles of Computer Architecture. Prentice-Hall, 2000. ISBN 0-201-43664-7. с. 5.
  5. Daniel Page. A Practical Introduction to Computer Architecture. Springer, 2009. ISBN 978-1-84882-255-9. с. 148.
  6. Mark Balch. Complete digital design: a comprehensive guide to digital electronics and computer system architecture. McGraw-Hill Professional, 2003. ISBN 978-0-07-140927-8. с. 149. Посетен на 18 май 2011.
  7. Daniel Page. A Practical Introduction to Computer Architecture. Springer, 2009. ISBN 978-1-84882-255-9. с. 153.
  8. Ivor Grattan-Guinness. Companion encyclopedia of the history and philosophy of the mathematical sciences. JHU Press, 2003. ISBN 978-0-8018-7396-6. с. 705.
  9. Copeland, Jack. A Brief History of Computing: ENIAC and EDVAC. 2000. Посетен на 27 януари 2010.
  10. Computer architecture: a quantitative approach. Morgan Kaufmann, 2003. ISBN 978-1-55860-724-8. с. 68.
  11. B. Jack Copeland. Colossus: the secrets of Bletchley Park's codebreaking computers. Oxford University Press, 2006. ISBN 978-0-19-284055-4. с. 104.
  12. Christof Teuscher. Alan Turing: life and legacy of a great thinker. Springer, 2004. ISBN 978-3-540-20020-8. с. 321 – 322.
  13. Encyclopedia of Computer Science. second. New York, Petrocelli/Charter, 1976. ISBN 0-88405-321-0. с. 488 – 489.
  14. Electronic Digital Computers. Nature. Т. 162. 25 септември 1948. DOI:10.1038/162487a0. с. 487. Посетен на 10 април 2009.
  15. Susanne Faber, „Konrad Zuses Bemuehungen um die Patentanmeldung der Z3“, 2000
  16. doi:10.1038/162487a0
    This citation will be automatically completed in the next few minutes. You can jump the queue or expand by hand
  17. The first computers: history and architectures. MIT Press, 2002. ISBN 978-0-262-68137-7. с. 379.
  18. Daniel Page. A Practical Introduction to Computer Architecture. Springer, 2009. ISBN 978-1-84882-255-9. с. 158.
  19. Mike Hally. Electronic brains: stories from the dawn of the computer age. National Academies Press, 2005. ISBN 978-0-309-09630-0. с. 96.
  20. Emerson W. Pugh. Building IBM: shaping an industry and its technology. MIT Press, 1995. ISBN 978-0-262-16147-3. с. 136.
  21. doi:10.1007/978-3-642-15199-6_17
    This citation will be automatically completed in the next few minutes. You can jump the queue or expand by hand
  22. Graham, Loren R.. Science in Russia and the Soviet Union: A Short History. Cambridge University Press, 1993. с. 256.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Stored-program computer“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.