Проданча

село в община Трън, обл. Перник

Прода̀нча е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.

Проданча
Изглед от Проданча
Изглед от Проданча
България
42.8732° с. ш. 22.7533° и. д.
Проданча
Област Перник
42.8732° с. ш. 22.7533° и. д.
Проданча
Общи данни
Население7 души[1] (15 март 2024 г.)
1,51 души/km²
Землище4,952 km²
Надм. височина825 m
Пощ. код2471
Тел. код07733
МПС кодРК
ЕКАТТЕ58551
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПерник
Община
   кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ; 2019)

География

редактиране

Село Проданча се намира на 60 км от София в Завалската планина, близо до границата със Сърбия. Обградено е с борови, букови, дъбови и акациеви гори. Има най-разнообразен дивеч, както и най-различни видове гъби.

В стари документи селото е отбелязвано като: Проданча в 1447 г.[2]; Проданковиче в 1576 г.[3]; Буроданджа (Проданци) в 1453 г., Пуроданковиче в 1576 г., Пуроданкофча в 1624 г.[4][5]; Проданча в 1878 г.[6]

В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Проданче е отбелязано като село с 10 домакинства, един неженен и една вдовица. Според друг запис в същия регистър Проданиче има 9 домакинства, един неженен жител и две вдовици.[7]

През 1884 година в селото е открито начално училище, като занятията се провеждали в отдадена под наем къща. Едва в края на 20-те години на 20. век започва строеж на пригодена училищна сграда. Първоначално училището не е имало име, впоследствие бива кръстено на Мария-Луиза, а след 9 септември се прекръства на „Христо Ботев“.[8]

През 1923 г. в Проданча е основана земеделска кооперация „Съзнание“. Към 1935 г. тя имала 61 члена.[9]

През 1985 г. селото има 35 жители.[10]

Население

редактиране

Населението според последното преброяване е 5 души, като всички жители живеят в една махала[11], намираща се недалеч от асфалтирания път. Местните жители се занимават предимно с животновъдство и земеделие, почти във всеки двор се отглеждат пчели. С времето жителите са намалявали поради отдалечеността на селото от по-големи населени места. Огромна част от къщите са пусти и се рушат.

Източници

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.371
  3. Извори за Българската история. С. БÀН. Т.ХVI, 1972 (Турски извори), стр.178
  4. Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). ­ Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.446
  5. Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, стр.449
  6. Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
  7. Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 173, 189.
  8. Информация от фонда на училището в Държавен архив - Перник
  9. Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 г., по места, София 1936, с. 33 (не е отбелязана в изданието – Трънска околия).
  10. Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 222.
  11. Справка в НСИ за населението според преброяването от 2021 г.