Продуктово позициониране
Продуктовото позициониране е вид реклама, при която дадена марка, стока или услуга е включена в сюжета най-често на филм или на радио или телевизионно предаване. Това обикновено се прави срещу заплащане или друга услуга от страна на рекламодателя.
В някои страни съществуват законови ограничения за използването на продуктово позициониране.
В Европейския съюз редактиране
В Европейския съюз в телевизионни предавания направени след 19 декември 2009 продуктовото позициониране срещу заплащане е позволено само в не-детски филми и сериали, спортни предавания и развлекателни предавания и само на стоки, които не са тютюневи изделия или лекарства продавани само срещу рецепта, като отделните страни-членки могат да налагат допълнителни ограничения.[1] Други изисквания са върху съдържанието на програмите да не бъде оказвано влияние до такава степен, че то да засяга редакторската независимост на медията, както и това, че продуктите не могат да изпъкват прекомерно. Ограниченията на ЕС не се отнасят за случаите, в които стоки или услуги са предоставени за предаването (например като реквизит или награди) без да има заплащане от страна на предоставящия ги.[1]
При телевизионните предавания с продуктово позициониране зрителите трябва да бъдат уведомявани, че такова е използвано чрез надпис на екрана в началото и в края на предаването, както и след края на всеки рекламен блок. Отделните страни-членки могат да позволят това изискване да отпада, когато става въпрос за предаване, което не е произведено или поръчано от излъчващата го телевизия.[1]
Независимо от това дали продуктовото позициониране по телевизията е позволено обаче, то често присъства във вносни, американски филми и сериали, както и например при спортни предавания, в които марките на екипите на състезателите се виждат.[2]
Във Великобритания редактиране
Във Великобритания продуктовото позициониране е разрешено по телевизията и радиото (освен в предавания на Би Би Си) от 28 февруари 2011 г.[3][4] Преди тази дата марките на продукти показвани в британските телевизионни предавания е трябвало да бъдат заличавани.[5] Допълнителни ограничения към общите за ЕС са забраната за продуктово позициониране на алкохолни напитки и на храни с високо съдържание на сол, захар и мазнини.[4]
В България редактиране
В България продуктовото позициониране е законово регламентирано от началото на 2010 г. То е наблюдавано, както и обикновените реклами, от Националния съвет за саморегулация в рекламата.[6] На Българската национална телевизия е позволено да прилага продуктовото позициониране само във филми и сериали.[6]
Продуктово позициониране в български предавания се наблюдава например в сериала „Стъклен дом“ и риалити шоуто „Биг Брадър“.[7]
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ а б в Product placement // Audiovisual and Media Policies. European Commission. Посетен на 7 април 2011. (на английски)
- ↑ Британският медиен експерт Peter Bazalgette цитиран от Би Би Си: Product placement for TV approved // BBC News. BBC, 13 септември 2009. Посетен на 7 април 2011. (на английски)
- ↑ Великобритания вдигна забраната за продуктово позициониране // Мениджър.News. Мит Прес, 28 февруари 2011. Архивиран от оригинала на 2011-11-27. Посетен на 7 април 2011.
- ↑ а б Product placement ban on British TV lifted // BBC News. BBC, 28 февруари 2011. Посетен на 7 април 2011. (на английски)
- ↑ Product placement for TV approved // BBC News. BBC, 13 септември 2009. Посетен на 7 април 2011. (на английски)
- ↑ а б Кълцева, Анна. Позиционирахте ли се продуктово? // 15 април 2010. Посетен на 7 април 2011.[неработеща препратка]
- ↑ Неделчев, Георги. TV Наблюдател: Big Brother и „Стъклен дом“ - рекламна пауза няма // 13 април 2010. Архивиран от оригинала на 2010-04-16. Посетен на 9 април 2011.