Проклятие
Проклятието е словесна форма, съдържаща ругатни, обидни думи или пожелание за зло по нечий адрес.[1][2] Среща се в древната литература, особено в Библията, където представлява крайно осъждане на нечии грешни постъпки.[3]
Проклятието е суеверие, основано на вярата че може да съществува вредоносно магическо въздействие от недоброжелатели следствие на урочасване с лоши очи или посредством магически ритуал. Суеверията и митовете че може да съществува такова въздействие както и противодействието му със същите магически техники са разпространени в различна степен сред всички народи.
Явленията, приписвани на проклятия, могат да се обяснят с напълно естествен ход на събитията и не са противоречиви. Често се опитват да обяснят на пръв поглед причините за щетите, без да имат разумно обяснение или ясно видими причини.
Най-често срещаните митове в съвременното общество са:
- митът за увреждане с помощта на предмет (науз, магически възел) – специално направен за нанасяне на щети на магически обект (най-често науз се описва като пръстен от птичи пера, пришит във възглавница или дюшек на легло, или сноп от коса, увит по специален начин, свързан с животински кости);
- митът за разваляне чрез така наречената мъртва вода – водата, използвана за измиване на починалите;
- олио от гроб – особено зловредно проклятие с използване на масло от кандило
- ръсене на захар, сол и други
- митът за възможността за използване на магьосничество за насочване на увреждане на частите на тялото на предмет (коса, нокти, кръв), лични вещи (дрехи и др.), изображения (например снимки), следи („изваждане на следа“);
- в практиката на религията на вуду, щетите се предизвикват с помощта на кукла, изобразяваща предмет на увреждане (най-често забождане на игли в куклата); употребата на ритуални кукли за подобни цели е съществувала и сред другите народи.
Отстраняване на проклятие редактиране
Смята се, че щетите могат да бъдат премахнати, ако човек може да разгадае тайната на ритуала, както и с помощта на молитви, вяра в Бога, като се обърне към свещеник. [4]
Също така, тези, които вярват в проклятия, често се обръщат към лечители, екстрасенси, към същите вещици и други подобни.
През нощта на Еньовден / Иван Купала, за да се избегне пресъхването на млякото на кравите, се слага коса за косене в плевнята или се пали свещ от Велики четвъртък. Ползват се и много други амулети; например, на рогата на кравата се прикрепва птиче гнездо.
В християнството, вярата в урочасване и проклятия е грях от суеверие на всички магьосници, медиуми и т.н. – грехът да се обръщат към магьосничество, към дявола.
Източници редактиране
- ↑ проклятие – значение на думата проклятие в Тълковен речник
- ↑ Определение слова «Проклятье» в словарях
- ↑ Проклятия // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1898. – Т. XXV.
- ↑ Безрукова В.С. Корупция // Основи на духовната култура (енциклопедичен речник на учителя), 2000.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Порча (магия)“ и страницата „Проклятие“ в Уикипедия на руски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |