Проклятието на фараоните

Проклятието на фараоните е суеверие, според което бърза смърт ще сполети всеки, който се докосне до погребална могила или мумия от фараонското царство на Древен Египет.

Съвременна легенда

Проклятието на фараоните се изгражда най-вече след печално известния случай със смъртта на откривателите на гробницата на Тутанкамон на 6 ноември 1922 г. ^[1].

Магическата природа на „проклятието“ се отрича от „чистата наука“, обаче фактите след срещата с погребалната маска на фараона са:

лорд Джордж Хърбърт Карнарвън умира само 4 месеца след финансираното от него откритие^[2];
само няколко дни след него умира и археолога Артур Мейс;
след него умира и рентгенологът Арчи Рейд;
месеци след Рейд умира американецът Джордж Гоулд, който също влязъл във фараонската гробница;
в 1928 г. неочаквано умира и секретарят на Хауърд Картър – Ричард Бартел;
в 1930 г. умира доведения брат на Хауърд Картър;
след братът умира и вдовицата му;
Хауърд Картър умира последен, само шест месеца преди началото на Втората световна война.

Критика

Обикновено „проклятието“ се приписва заради недоброжелателното и комерсиално отношение към археологическите паметници, които таят и крият паметта на човечеството.

Следва обаче да се разграничава недоброжелателното и вандалско отношение към артефактите от любителското и профанно такова. Например Керам пише за сполучливия израз на Йохан Винкелман от април 1748 г. по отношение на меценатството на кралската двойка на Неаполитанското кралство, спонсорирала разкопките на Помпей:

„

Разбират от старини толкова, колкото свиня от кладенчева вода.

“