Пролетариа́т (на немски: Proletariat от на латински: proletarius — които нямат, граждани от най-ниската класа) (ед.ч. – пролетарий) са онези, които са идентифицирани с най-ниската класа, обикновено това е работническата класа. Това е социална класа на производителите на добавъчен продукт, които нямат собственост над средствата за производство и за които основният източник на средства за живот е продажбата на собствената работна сила. Определението за пролетариат в марксизма конкретно е дадено от Фридрих Енгелс в Принципи на комунизма (1847).

Общ работник във Венецуела. Общите работници почти винаги са част от пролетариата.

Исторически в Рим и римското право редактиране

Според римската конституция, пролетариите са тези, които нямат или имат малко собственост. Определението за пролетариат е дадено от Цицерон в За държавата, като proles означава "дете", т.е. от пролетариите се очаква само да имат деца, да бъдат продължение на държавата.

Вижте също редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Proletariat“ и страницата „Пролетариат“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.