Пропорционална избирателна система

Пропорционална избирателна система e избирателна система, при която всички гласове допринасят за резултата.

Пропорционалните избирателни системи винаги трябва да позволяват множество различни печелещи изборите партийни кандидати и кандидатури, за да постигнат пропорционалност на избирателната система.

Пропорционалната избирателна система възниква във втората половина на 19 век, като една от причините за това е да бъдат намалени недостатъците на мажоритарната система и по-специално да се засили представителността на Избирателната система. За разлика от мажоритарните системи, те първо са обосновани теоретично и едва по-късно са въведени в практиката. Съпътствано е от политическите полемики и борби.

ИсторияРедактиране

Възникват във втората половина на 19 век, като една от причините за това е да бъдат туширани недостатъците на мажоритарната система и по-специално да се засили представителността на избирателна система. За разлика от мажоритарните системи, те първо са обосновани теоретично и едва по-късно са въведени в практиката. Съпътствано е от политическите полемики и борби. За първи път идеята за провеждане на пропорционално представителство е във Великобритания, но Великобритания използва мажоритарните системи. Въвеждането на пропорционалната избирателна система съвпада с избирателните реформи, при които се въвежда принципът на всеобщата избирателна система (разширяване на избирателния корпус) следователно формиране на политически партии от масов тип (втората половина на 19 век) и формиране на принципи от горе надолу (избиратели към Народно събрание). Така партиите се превръщат в посредник между избиратели и кандидати, и самият процес на управление се опосредява. Кандидатите се избират преди всичко от политическите партии. От момента на своето кандидатиране те се обвързват с определен политически интерес. В тази обстановка се преосмисля за първи път се прилага в Белгия (после в континентална Европа). Могат да се използват само за избиране на колективни органи в многомандатни избирателни райони. Сърцевина на пропорционалната избирателна система е съотношението между гласове и мандати, което се извежда като принцип на справедливо разпределение, при което всяка партия печели толкова, колкото избирателите и преценят. Съответствие между дял гласове и дял мандати. Така формирано Народно събрание е огледало на политическите интереси на нацията.

СъщностРедактиране

Пропорционалните избирателни системи се разграничават от използваните математически правила, които са по-сложни от мажоритарните правила, т. к. предполагат действие деление. Правилата за разпределение на мандатите в съответствие с гласовете остават неразбрани от кандидатите, а и от избирателите.

Пропорционалните избирателни системи се делят на типа (от математическа методика):

  1. Пропорционални избирателни системи с изборни квоти – възникват първо те. При тях целта е да се изчисли цената на един мандат, определена в брой действителни гласове (x брой гласове е равен на 1 мандат).
  2. Пропорционална избирателна система с делители – целта на разработваните формули по този вид системи е да се реши проблемът с остатъците, които се получават от пропорционалните избирателни системи с квоти.

Първата такава система е разработена от белгиеца Виктор Донт – математическо разпределение при данъчната система, но навлиза в избирателна система. Най-разпространено е попълване на 1 таблица и изчисления на частно с поредица от делители. Подреждат се резултатите в низходящ ред. Подбраните делители са естествени числа.

Видове листиРедактиране

  • районни и национални, за Европейски парламент
  • твърди – ограничават свободата за персонален избор
  • динамични – предпочитания към определени кандидати
  • свободни – не обвързват избирателя с определена партия; „панашаж“

Методи за разпределение на депутатските мандатиРедактиране

  • чрез изборна квота (за разпределяне на мандатите в многомандатните райони)
  • чрез национална изборна квота (за разпределяне на мандатите на национално равнище)
  • чрез предварително установен делител (универсално изборно число)
  • чрез най-големите остатъци
  • чрез най-голямото средно аритметично; други

Европейски парламентРедактиране

Основна статия: Европейски парламент

Изборите за ЕП също са базирани на пропорционалната избирателна система [1]. Първоначално е предложено депутатите за ЕП да са избирани от национланите парламенти, но това е променено като е въведена директна избирателна система. Това става чрез оеднаквена принципи на изборните процедури, които са еднакви за всички страни на ЕС.

ИзточнициРедактиране

  1. „1976 Electoral Act accordingly, introducing the principle of proportional representation“ The European Parliament: electoral procedures

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране