Просениково
| Просениково Просениково | |
| — село — | |
 | |
  Просениково | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Струмица |
| Географска област | Струмишко поле |
| Надм. височина | 659 m |
| Население | 1223 души (2021) |
| Пощенски код | 2411 |
| МПС код | SR |
Просениково (на македонска литературна норма: Просениково) е село в община Струмица на Северна Македония.
География редактиране
Селото е разположено в Струмишкото поле, североизточно от град Струмица.
История редактиране
През XIX век селото е със смесено население. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Просиниок (Prossiniok) е посочено като село с 50 домакинства, като жителите му са 145 българи и 31 мюсюлмани.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 340 жители, от които 220 християни и 120 турци.[2]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев през 1905 година в селото има 208 българи екзархисти и 66 цигани.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 1550 жители.[5]
Според данните от преброяването през 2021 г. Просениково има 1223 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1104 |
| албанци | 1 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 2 |
| бошняци | 0 |
| други | 116 |
В селото има основно училище „Герас Цунев“ и църква „Рождение на Пресвета Богородица“.[7]
Личности редактиране
- Родени в Просениково
Георги Наумов (1877 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Никола Жеков;[8] македоно-одрински опълченец, чета на Стамен Темелков, 3-та рота на 6-а охридска дружина[9]- Димитър Витанов (о. 1891 или 1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 3-та солунска дружина[10]
- Митьо (Мито) Малинов (о. 1873 – ?), македоно-одрински опълченец, 2-ра рота на Лозенградската партизанска дружина, 2-ра рота на 6-а охридска дружина[11]
Бележки редактиране
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190-191.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 872.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007
- ↑ МакСтат база на податоци, Државен завод за статистика на Република Северна Македонија.
- ↑ Општина Струмица. Населени места. Просениково Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine..
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 484.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 128.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 415.