Уикипедия

Протести в Косово (1981)

През март и април 1981 студентски протести в Прищина, столицата на тогавашната Социалистическа автономна област Косово, водят до широко разпространени протести на косовски албанци, изискващи повече автономия в рамките на Социалистическа федеративна република Югославия. Президиумът на Югославия обявява извънредно положение в Прищина и Косовска Митровица, което води до размирици. Недоволството е потушено с огромна намеса на полицията, водеща до многобройни жертви, последвана от период на политически репресии.

Предистория редактиране

Прищинският университет е началната точка на косовските студентски протести от 1981 година. Косовската културна изолация в рамките на Югославия и ендемичната бедност водят до това, че провинцията има най-големият процент студенти и неграмотни в Югославия. Университетското образование не е гаранция за успешно бъдеще; вместо да обучава студентите за кариери в технически специалности, университетът специализира най-вече в албанистика, която трудно би осигурила работа някому освен в местните административни и културни институции.[1] Това създава голям брой безработни, но високообразовани и възмутени албанци – отлични цели за националистически настроения. [2]

Освен това сръбското и черногорското население на Косово все повече негодува срещу икономическото и социалното бреме, възникнало поради студентите в населението. През 1981 г. Прищинският университет има 20 000 студенти – една десета от цялото население на града. [2]

Студентски протести редактиране

Демонстрациите започват на 11 март 1981 г., първоначално като спонтанен малък протест за по-добра храна в университетския стол и подобряване на условията на живот в общежитията. Уморени от принудата да чакат на опашка с часове за нискокачествена храна, студентите започват да демонстрират. [2] Две до четири хиляди демонстранти са разпръснати от полицията, която прави стотици арести. [2][3]

Студентските протести продължават две седмици по-късно, на 26 март 1981 г., когато няколко хиляди демонстранти скандират все по-националистически лозунги и полицията използва сила, за да ги разпръсне, при което са ранени 32 души. [4] Протестът включва окупиране на общежитие от албански студенти.

Полицията реагира негативно на чувстваното засилване на национализма сред протестиращите и извършва още арести, които, от своя страна, подхранват още протести. [4] На 30 март студенти от три от най-големите факултета на университета обявяват бойкот, страхувайки се от връщане на Ранковичизма. [4]

Исканията на албанските студенти са едновременно националистически и егалитаристични, включващи желание за различен вид социализъм от югославския, белязан от полу-конфедерализъм и работническо самоуправление. [3]

Ескалация на протестите редактиране

На 1 април демонстрации се провеждат в цяло Косово и 17 полицаи са ранени в сблъсъци с демонстранти при неуспешни опити за разпръсването им.[4] Армията получава нареждане да осигури държавните институции и Махмут Бакали скоро я призовава да изпрати танкове на улиците. [4]

В рамките на дни протестите срещу условията за студентите се превръщат в несъгласие с третирането на етническо албанското население от сръбското мнозинство, последвано от размирици и албански националистически искания. [5][3] Основното искане е Косово да стане република в рамките на Югославия вместо да остане в тогавашния си статут на провинция на Сърбия. [3][6]

Властите обвиняват радикалните националисти за протестите – в майския брой на "Политика" пише, че целта на протестите е Република Косово да напусне Югославия и да се присъедини към Албания. [7] Властите въвеждат забрана срещу чуждестранни репортажи, а местните журналисти, за разлика от времето на протестите в Косово през 1968 г., нямат никаква независимост и публикуват единствено официални изявления. [8] Някои от официалните изявления са неясно формулирани, споменавайки „вътрешни и външни врагове“, което провокира редица конспиративни теории, които подхранват националистически настроения в останалите части на Югославия. [9] Една от конспиративните теории е популяризирана от Азем Власи, който по-късно публично обсъжда предполагаемото участие на албанските служби за сигурност „Сигурими“ в протестите. [10]

Край Подуево полицейските подкрепления, идващи от Централна Сърбия са спрени от албански демонстранти, които са взели местни сърби и черногорци като заложници. [11]

Извънредно положение редактиране

Ръководството на Югославската комунистическа партия гледа на противопоставянето на протестиращите срещу самоуправлението и национализма им като сериозна заплаха и решава „да ги спре с всички възможни средства“.[3]

На 2 април 1981 г. Президиумът на Югославия под председателството на Цвиетин Миятович обявява извънредно положение в Прищина и Косовска Митровица, което трае една седмица. [12][13]

Президентството изпраща специални части да спрат демонстрациите. [12] Федералното правителство изпраща до 30 000 войници в провинцията. Избухват бунтове и югославските власти използват сила срещу протестиращите.

На 3 април се провеждат последните демонстрации във Вучитрън, Урошевац, Витина и Косовска Митриница, които скоро са спрени след допълнително разположение на полицейски части. [11]

Бунтовете включват 20 000 души в шест града. [14]

В края на април, „Ню Йорк Таймс“ отразява, че девет души са починали и над 50 са ранени. [14] През юли „Ню Йорк Таймс“ пише, че над 250 са ранени. [15]

Последствия редактиране

 
Мемориал за двама от загиналите

В Косовската комунистическа партия се провежда чистка, при която от нея са изключени няколко от ключовите ѝ фигури, включително президентът ѝ. Вели Дева замества Бакали, тъй като се вярва, че той е бил по-твърд към Тирана. [16]

След демонстрациите е проведена чистка във факултета и сред студентите на Прищинския университет, засягаща тези, считани за „сепаратисти“. 226 студенти и университетски работници биват осъдени на до 15 години затвор. Чистката включва и премахването на много албанци от официциални постове, включително президента на университета и двама ректори, които биват заменени с хардлайнери на комунистическата партия. Въведена е забрана за ползване на внесени от Албания учебници в университета; оттогава е позволено в университета да бъдат ползвани единствено учебници, преведени от сърбо-хърватски. Демонстрациите водят и до тенденцията сръбски политици да изискват централизация, единство на сръбските земи, намаляване на културния плурализъм за албанци и увеличение на защитата и насърчаването на сръбската култура. [17] Университетът е денонсиран от сръбските комунистически лидери като „крепост на национализма“. [18]

Съюзът на комунистите в Косово обявява, че бунтовете са продукт на албанския национализъм и Сърбия реагира посредством желание за намаляване силата на албанците в провинцията и пропагандна кампания, която твърди, че сърбите са измествани от провинцията най-вече от нарастващото албанско население, вместо поради лошото състояние на икономиката. [19]

През 1981 г. е обявено, че около 4000 сърби планират да се преместят от Косово в Централна Сърбия след бунтовете от март, които водят до смъртта на няколко сърби и оскверняването на сръбски православна архитектура и гробища.[20] 33 националистически формации са разбити от югославската полиция, която конфискува оръжия и пропагандни материали. 280 души са осъдени и 800 са глобени. [21]

Демонстрациите в Косово са началото на тежка криза в Югославия, която по-късно води до разпадането ѝ.[11] Отговорът на правителството на демонстрациите променя политическата насока в страната в посока, която значително нарушава възможността ѝ да се поддържа в бъдещето.[22]

В литературата и изкуството редактиране

Събитията вдъхновяват роман от албанския писател Исмаил Кадере, „Сватбената процесия, превърнала се в лед“ (на албански: Krushqit jane te ngrire), където авторът описва албанска лекарка (Теута Шкрели, Teuta Shkreli), помагаща на ранените студенти. Образът на Теута е вдъхновен от действията на албанската лекарка Сехадете Мекули – гинеколожка и съпруга на албанския писател Есад Мекули. [23]

Бележки редактиране

  1. ↑ Mertus 1999, с. 28.
  2. ↑ а б в г Mertus 1999, с. 29.
  3. ↑ а б в г д Jović 2009, с. 184.
  4. ↑ а б в г д Jović 2009, с. 185.
  5. ↑ Mertus 1999, с. 30.
  6. ↑ Pavlović, Momčilo. 1981 demonstrations in Kosovo // transconflict.com, 26 април 2013. Посетен на 13 август 2013.
  7. ↑ Bulatović 1981, с. 10.
  8. ↑ Mertus 1999, с. 31.
  9. ↑ Mertus 1999, с. 32.
  10. ↑ Mertus 1999, с. 39.
  11. ↑ а б в Jović 2009, с. 186.
  12. ↑ а б Antić, Zdenko. Kosovo: One year after the riots // Radio Free Europe/Radio Liberty Research Institute, 17 март 1982. Архивиран от оригинала на 2011-07-28. Посетен на 14 август 2013.
  13. ↑ Pejić, Nenad. Raif Dizdarević: Velika prevara // Radio Free Europe, 27 февруари 2008. Посетен на 14 август 2013. (на сърбохърватски)
  14. ↑ а б One Storm has Passed but Others are Gathering in Yugoslavia // New York Times, 19 април 1981. Посетен на 14 август 2013.
  15. ↑ 6 More Yugoslavs Sentenced For Ethnic Rioting in Kosovo // New York Times, 30 юли 1981. Посетен на 14 август 2013.
  16. ↑ Mertus 1999, с. 42.
  17. ↑ Mertus 1999.
  18. ↑ Kostovicova 2005, с. 44.
  19. ↑ Ramet, Sabrina P. Central and Southeast European Politics Since 1989. Cambridge University Press, 18 февруари 2010. ISBN 978-0-521-71616-1. с. 361. Посетен на 9 март 2012.
  20. ↑ Minorities Leaving Yugoslav Province Dominated by Albanians // The Associated Press, 17 октомври 1981.
  21. ↑ Paul Lendvai. Police fail to crush resistance in Kosovo // London, Financial Times, 5 февруари 1982.
  22. ↑ Mertus 1999, с. 44.
  23. ↑ Elsie 2010, с. 82.

Източници редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 1981 protests in Kosovo в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Протести_в_Косово_(1981)&oldid=11983668“.