Професор Иширково

българско село

Професор Иширково е село в Североизточна България. То се намира в община Силистра, област Силистра.

Професор Иширково
Село в България
Панорамен изглед на селото през 2008 г.
Панорамен изглед на селото през 2008 г.
България
43.9954° с. ш. 27.1627° и. д.
Професор Иширково
Област Силистра
43.9954° с. ш. 27.1627° и. д.
Професор Иширково
Общи данни
Население1010 души[1] (15 март 2024 г.)
0,0277 души/km²
Землище36 503 km²
Надм. височина86 m
Пощ. код7572
Тел. код08674
МПС кодСС
ЕКАТТЕ58699
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСилистра
Община
   кмет
Силистра
Александър Сабанов
(независим политик; 2023)
Кметство
   кмет
Професор Иширково
Венцислав Маринов
(ГЕРБ)
Адрес на общината
бул. „Цар Симеон Велики“ 33
Професор Иширково в Общомедия

География редактиране

Село Професор Иширково се намира на 18 km от общинския център Силистра. Разположено е между полегатите склонове на два хълма. Това е характерен релеф за североизточната Дунавска равнина. Климатът на селото е типично умерен.

История редактиране

През Османския период селото носи името Кочина. Това име се запазва след Освобождението и по време на румънската власт над Южна Добруджа (1919 - 1940). През този период са регистрирани многобройни нападения, опити за самоуправство и побой от страна на арумънски колонисти над жители на селото и окръга.[2] Запазени са сведения от 29 декември 1927 г., че на вниманието на църковните власти е изложен случая на свещеника от Кочина, който отказал да служи на румънски език, въпреки молбите на 40 колонисти, посетили църквата заедно с около 10 българи, като вместо това довършил службата на български език.[3]

Със заповед на МЗ № 2191/обн. 27 юни 1942 г. селото получава днешното си име в чест на географа професор Анастас Иширков.[4] Според местната устна традиция този своеобразен теоретик на преименуването на населени места след Освобождението на България посещава селото, а през 1922 г. публикува изключително интересната статия „Имената на нашите селища“.

Население редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[5][6]

Година на
преброяване
Численост
19342275
19462433
19562421
19652141
19751921
19851858
19921702
20011376
20111146
2021969

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]

Численост Дял (в %)
Общо 1146 100.00
Българи 559 48.77
Турци 518 45.20
Цигани 27 2.35
Други 5 0.43
Не се самоопределят 0 0.00
Не отговорили 37 3.22

Икономика редактиране

В селото се развива предимно земеделска дейност, провеждана от две земеделски кооперации – ЗК „Плодородие-93“ и ЕТ „Нива-93“. Най-популярни от трайните насаждения са няколкото овощни градини в околността на селото. Други важни култури, които се отглеждат в района на селото са пшеницата, царевицата, слънчогледът, ечемикът и др.

Вижте също редактиране

Източници редактиране