Процес Синявски – Даниел
Процесът Синявски – Даниел (на руски: Проце́сс Синя́вского и Даниэ́ля) е знаменателен показен съдебен процес в Съветския съюз срещу писателите Андрей Синявски и Юлий Даниел през февруари 1966 г.
Синявски и Даниел са осъдени в московски съд за престъплението „антисъветска агитация и пропаганда“ поради това, че са публикували в чужбина под псевдонимите Абрам Терц и Николай Аржак сатирични писания за съветския живот. Процесът Синявски – Даниел е първият съветски показен процес, при който писателите са осъдени открито единствено поради литературната си дейност, предизвиквайки протести от страна на много съветски интелектуалци и други общественици извън Съветския съюз. Процесът Синявски – Даниел е причина за провеждане на Митинга на гласността, първата спонтанна публична политическа демонстрация в Съветския съюз след Втората световна война. Синявски и Даниел не се признават за виновни, необичайно за политическо обвинение в Съветския съюз, но са осъдени съответно на седем и пет години в трудови лагери.
Делото Синявски – Даниел е широко възприето като отбелязващо края на либералния период на размразяване при Хрушчов и подема на политическите репресии в Съветския съюз при твърдолинейното управление на Леонид Брежнев. То се счита за основен стартов импулс за съветското дисидентско движение. [1]
Обвинението редактиране
Синявски е арестуван на 8 септември 1965 г. От обвинителния акт по углавно дело № 291 от 27 януари 1966 г. става ясно, че КГБ е успяла да разкрие, че старши научният сътрудник от Института по световна литература „Максим Горки“ към АН на СССР издава на Запад свои произведения под псевдонима Абрам Терц, а под псевдонима Николай Аржак се крие неговият „съучастник по престъпна дейност“ Юлий Даниел. Срещу двамата е възбудено дело през септември 1965 г., завършено на 15 януари 1966 г.: те са привлечени като обвиняеми заради „враждебната си позиция към отделни въпроси от политиката на КПСС и съветското правителство“ и заради публикуването на Запад („тамиздат“) на „антисъветски, клеветнически произведения, опорочаващи съветския държавен и обществен строй“[2].
Източници редактиране
- ↑ "Днес историците без затруднение посочват рождената дата на съветското дисидентско движение. То започва през февруари 1966 с процеса срещу Андрей Синявски и Юлий Даниел, двама руски писатели, които осмиват комунистическия режим в сатирични произведения, промъкнати в чужбина и публикувани под псевдоними [...] На времето те изобщо не са си давали сметка, че започват едно движение, което ще подпомогне падането на комунистическата власт." Coleman, Fred. The Decline and Fall of Soviet Empire: Forty Years That Shook The World, From Stalin to Yeltsin. New York, St. Martin's Griffin, 1997. ISBN 978-0-312-16816-2.
- ↑ Даскалова, Красимира. Андрей Синявски и Юлий Даниел – двама съветски еретици // Годишник на СУ „Св. Климент Охридски“, Том 7, 2015.
Допълнителна литература
- Великанова Е. М, Еремина Л. С. Цена метафоры, или Преступление и наказание Синявского и Даниэля. М.: Книга, 1989. ISBN| 5-212-00310-5 5-212-00310-5
- Синявский и Даниэль на скамье подсудимых. Нью-Йорк, Международное литературное содружество, 1966.
- Гинзбург, Александр. [1] Франкфурт на Майне, Посев, 1967.
- Boué, Michel. Du procès Siniavski-Daniel, contre la relégation de Skhavrov ou celle du cinéaste Paradjanov, qu'il // L'Humanité. 17 December 1992.
- Mieli, Paolo. Intellettuali reticenti sul dissenso in Urss: la sinistra italiana e il processo Sinjavskij-Daniel // Corriere della Sera. 12 June 2012. Архивиран от оригинала на 28 February 2016.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sinyavsky–Daniel trial в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |