Процес срещу евангелистките пастори
Процесът срещу евангелистките пастори е съдебен процес, проведен от 25 февруари до 8 март 1949 година в София, срещу 15 членове на Върховния съвет на протестантската организация Обединени евангелски църкви.[1]
| Процес срещу евангелистките пастори | |
| Участници | 15 пастори |
|---|---|
| Място | София, България |
| Дата | 25 февруари – 8 март 1949 г. |
| Резултат | 15 присъди, включително 4 доживотни |
Това е един от поредицата пропагандни политически процеси от периода на налагане на тоталитарния режим на Българската комунистическа партия, започнал ден след приемането в парламента на Закона за изповеданията. 15-те пастори от методистката, баптистката, петдесятническата и конгрешанската църкви са обвинени в шпионаж в полза на Съединените щати, незаконни валутни сделки, „лек и охолен живот“ и разпространяване на клевети и слухове.[1]
Подложени на мъчения, обвиняeмите са принудени да се разкайват публично за предполагаемите си престъпления. Делото е гледано от Софийския областен съд и завършва с присъди за всички обвиняеми – 4 души (Васил Зяпков, Янко Иванов, Никола Михайлов и Георги Чернев) са осъдени на доживотен затвор, 9 – на различни срокове затвор, а двама получават условни присъди.[1]
Бележки редактиране
- ↑ а б в Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 277 – 278.