Прътна мина

Прътна мина е тип морско минно оръжие, използвано в края на 19 век. Представлява заряд взривно вещество, разположен на края на дълъг прът.

Парен катер с прътна мина в походно положение

За разлика от заградителните минни заграждения (дънни, котвени, плаващи и т.н.), прътната мина е оръжие на активното нападение – тя скрито (обикновено нощта) се доставя до борда на вражеския кораб с помощта на малки съдове (минни катери, миноноски, подводници и полуподводни съдове) и се детонира с помощта на контактен или електрически взривател.

Прътните мини са част от въоръжението и на големите кораби, но не са използвани в бойни условия.

Прътните мини спират да се използват с разпространението на „самодвижещите се мини“ – торпедата.

История

За първи път прътната мина е създадена и изпитана в Руската империя. В средата на септември 1862 г. в хода на изпитания на Балтийския флот канонерката „Опыт“, въоръжена с „минен таран“ (така наричали тогава прътната мина), се приближила към стоящата на котва шхуна „Метеор“ и я взривила. „ Минния таран“ представлявал барутен заряд с тегло пуд и половина (до 24 kg), закрепен към края на 15-метрово дърво (шип), служещ като продължение на форщевена на броненосната лодка.

Изпитанията се провеждат по инициатива и под ръководството на адмирал Григорий Иванович Бутаков. Тогава той докладва в Морското ведомство:

„	Всички тези опити на Комисията под мое председателство се убеди, че идеята за миноносни съдове ни дава възможност да имаме най-силното оръжие, от всички измислени досега, а заряда от 1 пуд ще доведе до страшно разрушение в неприятелския съд при съвършена безопасност за минния съд.	“
(ЦГА ВМФ, ф. 807, оп. 1, д. 58, л. 265)

Първия боен опит за прътните мини се датира в хода на Гражданската война в САЩ в 1861 – 1865 г.

Първата прътна мина е поставена и успешно използвана от подводницата на конфедератите „Ханли“ (на английски: „H.L.Hunley“). На 17 февруари 1864 г. тя потапя парната корвета на северяните „Хаусатоник“ (на английски: „Housatonic“). Подводницата с целия си екипаж също потънала, но след атаката, вече на път за своята база.

Почти симетричен отговор на севера последва след половин година – в нощта на 27 октомври към 28 октомври 1864 г., парен баркас, оборудван с прътна мина, под командването на лейтенант Кушинг атакува броненосеца на Юга „Албемарл“, който стоял на рейда на Плимут в устието на реката Роанок. Екипажа на катера преодолява защитния бон от талпи (като просто ги разсъединяват) и удря с прътната мина подводната част на броненосеца. Кораба потъва в течение на няколко минути. Катера също загива – дали от взрива, дали от водовъртежа на потъващия броненосец. Лейтенант Кушинг и още един матрос се спасяват, останалите моряци от 13 члена на екипажа загиват или са взети в плен.

Също прътните мини активно са използвани от руските моряци в хода на Руско-турската война 1877 – 1878. Така с помощта на прътни мини отряд минни катери на Дунавската флотилия потопява турския монитор „Сейфи“, а от катерите на минния транспорт „Великий князь Константин“ е повреден броненосеца „Асари-Шевкет“.

След започване на използването на торпеда (първата успешна атака (трета в света, броейки неудачните бойни опити) състояла се на 14 януари 1878 г.) прътните мини започват да губят популярност. Последното успешно използване на прътна мина е в битката при Фучжоу (1884), от минните катери на френските корвети.

Конструкция

Опитите на Г. И. Бутаков, проведени 1862 г., показали, че безопасното за атакуващия кораб разстояние от форщевена до мината съставлява 6 – 8 метра. Общата дължина на пръта е от 8 метра (за катери) до 15 (за кораби) до 18 метра за най-тежките и мощни мини.

Количеството необходимо взривно вещество е определено до около 20 kg (1 – 1,5 пуда). На различните етапи в качество на ВВ са използвани барут, динамит или пироксилин.

Самата мина, като правило, представлява металическа капковидна или конусообразна кутия, пълна с взрив и насадена на прът.

Взрива може да се произведе от удар или от електровзривател от екипажа на катера. В качество на ударен взривател в Русия е използван взривателя по система на щабс-капитана на Руската армия Трумберг.

Използваните пръти са както дървени, така и съставни – метални. Закрепянето на пръта на катера или кораба има подвижна конструкция, която позволява поставянето на мината от походно положение в бойно и управляването ѝ (като лост) както по плоскостта, така и по дълбочина. Работна подводна дълбочина на мината е около 2 метра – под нивото, където завършва бронирания пояс на бронираните кораби.

Обикновено за управлението на средна (носима от катер) мина трябвало усилие на 2 – 3 души.

Към средата на 1870-те години в Руския флот има не по-малко от десет типа прътни мини. Най-тежка е 140-фунтовата корабна мина система на полковник Василий Фомич Петрушевски (тегло без пръта – 182 kg, на заряда – 57,5 kg артилерийски барут, дължина 2200 mm, най-голям диаметър 790 mm, най-малък – 343 mm). По-леките са снаряжавани с пироксилин (от 3,2 до 24,6 kg). За сравнение – заряда на първите торпеда на Уайтхед съставлява 27 kg пироксилин.

Интересни факти

• Минометa e изобретен от руските инженери в Порт Артур по време на обсадата на града от японците по време на Руско-японската война. В първоначалния си вариант миномета представлява артилерийско оръдие, стрелящо по балистична траектория в прътни мини. Оттук и думата „миномет“.

Вижте също

• Буксируема мина
• Метателна мина
• Морска мина
• Торпедо
• Миноноска
• Минен катер

Литература

• Торпедой – пли!: История малых торпедных кораблей. Мн., Харвест, 1999, 368 с. ISBN 985-433-419-8.
• Кузьмин А. Записки по истории торпедных катеров. М.-Л., Военмориздат НКВМФ СССР, 1939, 136 с.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Шестовая мина“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​