Отваря главното меню

Психика е свойството на високоорганизираната материя (нервната система на висшите животни и човека) да отразява обективната действителност по особен субективен начин, пречупвайки я през миналия опит на индивида[1]. Психиката представлява съвкупност от вътрешни преживявания като отражение на обективната действителност в съзнанието. Тя е функция на нервно организираните системи да отразяват и да преработват отразените въздействия в специфични процеси, образи, свойства и състояния. Това отражение на психиката се осъществява чрез невронните връзки в кората на главния мозък. Там то се формира и протича като субективно отражение на обективни неща, вътрешно преживяни от личността. Затова психичното е и функция на мозъка. Материалният носител на психиката е мозъка. [2]

Психиката е съвкупност от когнитивни, емоционални, волеви процеси и умения, протичащи съзнателно или несъзнателно. Заедно с това психиката се изразява и чрез психичните свойства. Те представляват трайни черти (структури) на индивидуалната личност - характер, темперамент, дарби, талант, гениалност.[3]

Днес психологията описва онтологията на психичното чрез неговите функции, по тях се съди какво е психика. Тези функции са:

  • Познавателна функция: Чрез психиката живите системи познават реалността;
  • Регулативна функция: Управлява поведението и действията;
  • Креативна функция: Създаване на нови неща, промяна на стари;
  • Рефлексивна функция: Валидна само за човека – Психиката познава сама себе си.

Организмите нямат сетивно познание за психичното. За психиката може само да се мисли. У човека психиката достига степен на развитие, която се нарича съзнание.

  1. "Увод в психологията" - Леон Леви
  2. "Глобална психология I том" - Трифон Трифонов
  3. "Увод в психологията" - Леон Леви