Публий Клодий Тразеа Пет
Публий Клодий Тразеа Пет (Publius Clodius Thrasea Paetus; * в Патавиум; † 66 г. в Рим) е политик, сенатор и философ-стоик на Римската империя през 1 век по времето на император Нерон.
| Публий Клодий Тразеа Пет | |
| древноримски философ | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 66 г.
|
| Религия | Религия в Древен Рим |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Антична философия |
| Семейство | |
| Съпруга | Ария Младша |
| Деца | Фания |
| Публий Клодий Тразеа Пет в Общомедия | |
Той е тъст на стоика Гай Хелвидий Приск и приятел на поета Персий.
През ноември и декември 56 г. той е суфектконсул заедно с Луций Дувий Авит. След това Тразеа е преследван чрез ралични обвинения от Нерон и си разрязва вените, след като разбира за смъртната си присъда.
Тразеа е женен за Ария Младша, дъщеря на Ария Старша и Цецина Пет. Те са родители на Фания, която е съпруга на Гай Хелвидий Приск.
Тразеа е герой във филма Quo Vadis от 1951 г. по новелата от 1895 г. на нобеловия лореат 1905 г. Хенрик Сенкевич.
Източници
редактиране- Тацит, Annalen, Xlii. 49, Xiv. 12, 48, xv. 20-22, xvi.21-35, Hist. ii. 91, iv. 5;
- Дион Касий, lxi. 15, lxii. 26;
Литература
редактиране- Wilhelm Adolf Schmidt, Geschichte der Denk und Glaubensfreiheit (Berlin, 1847);
- Charles Merivale, History of the Romans under the Empire, Kapitel 53;
- F. Hersche, Zwei Characterbilder, за Диоген Синопски и Пет (Luzern, 1865);
- Monographien von A. S. Hoitsema (Groningen, 1852) und G. Joachim (Lahr, 1858);
- Pauly-Wissowas Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (1900), iv. Pt. I.