Пулево (дем Синтика)

селище в Гърция
Тази статия е за селото във Валовищко. За изселеното драмско село вижте Пулово. За селото в Ксантийско вижте Пулево (дем Мустафчово).

Пу̀лево, още Пу̀лово или Пу̀льово (на гръцки: Θερμοπηγή, Термопиги, до 1926 година: Πούλιοβον, Πούλιοβο, Пульовон, Пульово[1]), е село в Гърция, дем Синтика на област Централна Македония. Селото има 197 жители (2001).

Пулево
Θερμοπηγή
— село —
Гърция
41.2681° с. ш. 23.365° и. д.
Пулево
Централна Македония
41.2681° с. ш. 23.365° и. д.
Пулево
Сярско
41.2681° с. ш. 23.365° и. д.
Пулево
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСинтика
Географска областСярско поле
Надм. височина134 m
Население197 души (2001)

География

редактиране

Селото е разположено в Сярското поле, на 7 километра северно от демовия център град Валовища (Сидирокастро) в подножието на Сенгелската планина. В землището на Пулево има минерални извори. Северно от селото е манастирът „Света Варвара“.[2][3]

Етимология

редактиране

Според Йордан Н. Иванов името е от личното име Пульо. Новото гръцко име е по минералния извор в селото.[4]

В Османската империя

редактиране

Пулево се споменава за първи път в османски подробен регистър от 1464-65 година. Регистрирани са 10 мюсюлмански и 12 немюсюлмански домакинства, както и 3 неженени немюсюлмани и 3 вдовици.[5]

През XIX век Пулево е чисто българско чифликчийско селище, числящо се към Демирхисарска кааза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Пулево чифлик (Poulevo-tchiflik) е посочено като село с 45 домакинства и 140 жители българи.[6]

През 1891 година Георги Стрезов пише:

Пулово, разположено на ¼ ч. на З. от Радово; чифлик на много притежатели; ¾ ч. до десния бряг на Струма. Поле твърде плодородно. Занимават се още и със скотовъдство. До самото Пулово на ½ час до Струма са Валовишките минерални бани, около които 7-8 стаички за болните и една градинка. В Пулово няма ни черква, ни училище. Селянете са само българе, до 15 къщи.[7]

Според статистическите изследвания на Васил Кънчов към 1900 година селото брои 280 жители, всичките българи-християни.[8]

Цялото население на Пулево е под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Пулево се състои от 182 българи екзархисти.[9]

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Българското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско с 69 бежански семейства с 218 души.[10]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Ιερά Μονή Αγίας Βαρβάρας // Γόνιμο Σερρών. Посетен на 21 март 2020 г.
  3. Ιερά Μητρόπολη Σιδηροκάστρου // Εκκλησία της Ελλάδος. Архивиран от оригинала на 2022-05-13. Посетен на 21 март 2020 г.
  4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 179.
  5. Бошков, Ванчо. Турски документи за историјата на македонскиот народ, серия 2, том 4. Скопје, Архива на Македонија, 1978. OCLC 165435293. с. 118.
  6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136-137.
  7. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 852.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012