Пъпна връв при новородено дете
Пъпна клампа

Пъпна връв (на латински: funiculus umbilicalis) се нарича анатомичната връв, свързваща ембриона с плацентата.

Това образувание е характерно само за емрбионалното развитие на плацентните бозайници. Много често като пъпна връв или пъп се нарича белега останал при човека и животните след прерязването ѝ при раждане.

УстройствоРедактиране

Пъпната връв представлява два канала свързани успоредно от пихтиеста съединителна тъкан. Най отвън те са обвити като ръкав от амниона. Единият от каналите се нарича ductus omphaloentericus. Функцията му е да провежда кръв от зародиша до плацентата, чрез два клона на arteria umbilicalis и посредством пъпните вени да я връща пречистена и обогатена с кислород и хранителни вещества до черния дроб на зародиша. Вторият канал се нарича урахус и представлява дръжката на алантоиса.

РоляРедактиране

Стените на пъпните артерии и вени са доста дебели, поради наличието на дебел слой от гладкомускулни клетки. Този факт е от съществено значение при раждането когато се прекъсва връвта. Гладкомускулните клетки бързо се контрахират и спират изтичането на кръв извън съда. Пъпната връв се скъсва при някои животни от тежестта на изпадащия плод при раждане. Други видове животни сами я прегризват, а при хората се прекъсва с помощта на хирургически инструменти.

Прегризването на пъпната връв при животните има съществено значение в отключването на майчиния инстинкт след раждане. Тя е богата на хормона окситоцин, който спомага за отделянето на мляко, което в първите часове е с високо съдържание на антитела и е с различен състав. Такова мляко се нарича коластра.

Видови различияРедактиране

  • При човека пъпната връв се образува през третата седмица на бременността. Дължината ѝ при раждане е 50 – 52 см.
  • При говедото пъпната връв е сравнително къса – 30 – 35 см.
  • При коня поради намаленото количество на пихтиестата съединителна тъкан връвта се скъсва на 1 – 2 см. от кожата на плода.
  • При кучето и котката дължината на пъпната връв е едва една трета от тази на плода.
  • При свинята дължината ѝ е колкото на самия плод – около 25 см.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Х. Кръстев, С. Витанов, „Ембриология“, том I, с.214 – 215, Земиздат 1994 г.