Първа юдейско-римска война

Първата юдейско-римска война е първото от поредица въстания на евреите срещу властта на Римската империя в провинция Юдея.

Първа юдейско-римска война
Юдейско-римски войни
Информация
Период66 – 73 година
МястоЮдея
РезултатКатегорична победа за Римската империя
Страни в конфликта
сикарии
зилоти

Римска империя
Легион V Macedonia
Легион X Fretensis
Легион XII Fulminata
Легион XV Apollinaris
Командири и лидери
Симон Бар Гиора
Йоан Бен Леви
Елиезер Бен Симон
Йоан Гискалски
Менахем Галилейски
Цестий Гал
Веспасиан
Тит
Луцилий Бас
Луций Силва
Сили
54 хиляди60 – 80 хиляди
Жертви и загуби
35 – 50 хиляди10 хиляди

Бунтът започва през 66 година, предизвикан от междуетническото напрежение между римляни и евреи, като въстаниците бързо установяват контрол над голяма част от Юдея със столицата Йерусалим. Първоначалните опити на римляните да потушат въстанието се провалят и се стига до продължителна военна кампания, водена от военачалника Веспасиан и неговия син Тит, която завършва с успешната обсада на Йерусалим през 70 година. Окончателното потушаване на бунта отнема още няколко години.[1]

Разрушаването на Втория храм при превземането на Йерусалим от римляните и изселването на повечето евреи от града е повратна точка в историята на евреите и юдаизма. Премахването на храма с извършваните в него жертвоприношения лишава от роля свещеничеството и неговото място е заето от фарисеите, които не се включват в бунта и са толерирани от римляните след него. Техните възгледи стават основа на развилия се след въстанието равински юдаизъм, доминиращото течение в юдаизма в наши дни.[2]

  1. Уайлен 2007, с. 123 – 126.
  2. Уайлен 2007, с. 126 – 129.
Цитирани източници
  • Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус. София, Витлеем, 2007. ISBN 978-954-91134-4-0.