Отваря главното меню

Първенец (област Пловдив)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Първенец.

За другото българско село с име Първенец вижте Първенец (област Ямбол).

Първенец е село в Южна България. То се намира в община Родопи, област Пловдив. Има 3389 жители по настоящ адрес (15 март 2017 г.) [1]

Първенец
Parvenets-chitalishte.JPG
Общи данни
Население 3397 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 16,491 km²
Надм. височина 454±1 m
Пощ. код 4110
Тел. код 03111 22 – 50 КМЕТ
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 59032
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Родопи
Павел Михайлов
(БСП)
Кметство
   - кмет
Първенец
Георги Стаменов
(НВ)
Първенец в Общомедия

Село Първенец е известно и с това, че в землището му е и най-голямата борса за продажба и търгуване на плодове и зеленчуци у нас. Веднага след нея се нареждат борсите край пазарджишкото село Огняново и край чирпанското село Плодовитово.

ГеографияРедактиране

Разположено на стратегическо място – покрай река Върлищица, само на десетина километра южно от Пловдив. Граничи със селата Марково, Брестовица, Храбрино и град Пловдив (квартал Коматево), който се намира на около 3 километра.

ИсторияРедактиране

Село Първенец има богата история. От античността, през средновековието и най-вече Възраждането, когато в селото има оживена стопанска и духовна дейност. Различните епохи дават отражение и на името на селището – Върлово, Дермендере, Фердинандово. Във Върлово е построена една от най-старите църкви – „Света Фотиния“ – около 1700 г. В Дермендере през 1848 г. от братята Гюмюшгердан е създадена втората фабрика в България.[2] В началото на 20 век във Фердинандово се заражда интензивно земеделие и се активизира местната търговия. Селото е неразривно свързано и с най-българското дело – Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

На 25 и 26 юли 2005 г. се навършват 120 години от заседанието на БТЦРК (Българския таен централен революционен комитет) в Дермендере, на което се избира нов състав на комитета (председател – Захари Стоянов и членове: Иван Андонов, Иван Стоянович, Димитър Ризов и Коста Паница) и се взема решение да се осъществи Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Демокрацията е посрещната радушно в селото, но след 1989 г. се заличават до голяма степен постиженията в областта на селскостопанското производство, на които селището дължи и последното си име – Първенец. Въпреки това, днес жителите на Първенец се адаптират към новите предизвикателства в България и в света, а читалището и училището неизменно се грижат за духовния и културен живот в този край, богат на история и традиции.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1 799
 
1946 2 302
1956 2 610
1965 3 105
1975 3 486
1985 3 735
1992 3 749
2001 3 772
2011 3 652

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 3 652 100.00
Българи 2 629 71.98
Турци 23 0.62
Цигани 0 0.00
Други 8 0.21
Не се самоопределят 4 0.10
Не отговорили 988 27.05

Културни и природни забележителностиРедактиране

Годината на създаването на читалището е спорна. Данни за наличие на читалищна дейност има от 1908 г., когато се смята, че група от най-будните и прогресивни хора от селото, членове на кооперацията, са създали читалището. През този период то е било средище на културно-масовата работа в селото.

До 1914 г. читалището се е помещавало в дюкяна на баба Божия, майка на Иван Китов, а по-късно, заради скъпия наем, било преместено в дюкяна на Ангел Ковачев.

От 1920 г. бил създаден и драмсъстав. Това се оказва най-подходящата форма за набиране на средства за просъществуването на читалището. Първите представени пиеси са „Иванко-убиецът на Асеня“ и „Скъперникът“, които са се играели в старото училище.

През месец март 1928 г. на Общо събрание на кооперацията било решено тя вече да не счита читалището за свое подразделение. Тогава група интелектуалци се събрали и на 01.04.1928 г. основали ново самостоятелно народно читалище в селото, на което дали името „Съзнание“ и приели Устава на народните читалища. Читалището не е имало своя материална база. От 1929 г. читалището в Първенец има по-добре организирана дейност, а от 1930 г. е назначен постоянен библиотекар. Библиотеката и читалнята се нанасят в дома на Георги Балеев-на партера.

През 1932 г. се създава първото Въздържателно дружество. През 1934 г. е бил закупен читалищният радиоапарат.

През 1947 г. Управителният съвет на читалището има 9 членове. 1948 г. е годината, в която се започва дейността на народния университет, в който се изнасят сказки и доклади: „Читалището като фактор за духовен и материален напредък“ – Н.Стефанов „Семейство, детство и живот“ – Христо Въргов „Вредите от алкохолните напитки“ – Д. Въртоломеев „Наука и религия“ – Д.Въртоломеев. За отбелязване е, че сказките, докладите и забавите са били единствените развлечения на населението.

Самодейните състави при читалището от този период били: драмсъстав, хоров състав, танцова трупа с оркестър. Нивото на подготовка на тези читалищни форми било много високо.

В драмсъстава участвали около 35 самодейци, които са изнасяли многобройни представления в селото и окръга. Репертоарът на драмсъстава включва пиесите „Мандрата“, „Пожар“, „Боряна“, „Неразделни“, „Грях“, „Чутна Яна“ и др.

През 1955 г. ръководството на читалището прави предложение да бъдат отпуснати средства за построяването на нов читалищен дом. Две години по-късно започва строителството на сградата. През същата година е създадена детската музикална школа по акордеон, която е била посещавана от 20 деца.

В началото на 1960-те години е сформирана група за художествено слово. През 1961 г. в танцовия състав участвали 18 човека. На 02.08.1961 г. читалището се премества в новата сграда.

През последните години в читалището е имало детски тамбурашки оркестър, основан през 1970 г., който е лауреат на IV, V и VI републикански фестивали на художествената самодейност. Ръководител на състава в продължение на 25 години е Михаил Балеев.

От 1984 г. в читалището се води детски танцов състав с 24 деца и група за художествено слово с 8 самодееца.

Редовни събитияРедактиране

 
Читалище „Съзнание“ в с. Първенец
  • Празникът на селото, на който се прави и традиционният събор, е на 21 май, празник на „Св. Св. Константин и Елена“.
  • На почит е празника Сирни заговезни. В навечерието на Сирни Заговезни по традиция читалището организира бал с маски. Денят се чества с карнавално шествие и конкурс за най-оригинален карнавален костюм и маска \индивидуално и групово участие\ и фолклорна програма.

До днес читалището развива богата самодейност. Наблюдава се траен интерес от страна на населението към формите на извънкласна работа за децата и младежите, както и за различни възрастови групи, в организирането на самодейни състави, школи, групи и клубове по интереси. Открити танцови школи за народни танци, школа за спортни и модерни танци, литературен клуб, театрален състав за деца и възрастни, детска лятна занималня и др. Ръководството на читалището съвместно с институциите на местно и общинско ниво, с подкрепата на представителите на местния бизнес, заедно със самодейците всеотдайно работи по посока на приобщаване на населението на Първенец към опазване на фолклорните традиции на селото и обогатяването на културния живот на хората.

ДругиРедактиране

В миналото селото е било известно с винарската си изба създадена около началото на 20 век от фамилията Божилови.

ИзточнициРедактиране

  1. Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес, ЕСГРАОН, дата 15.03.2017.
  2. Стоянов, Иван. 1999. История на Българското възраждане. Велико Търново.
  3. „Справка за населението на село Първенец, община Родопи, област Пловдив, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 15 февруари 2019. (на български)
  4. „The population of all towns and villages in Plovdiv Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 15 февруари 2019. (на английски)
  5. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 февруари 2019. (на английски)

Външни препраткиРедактиране