Уикипедия

Първи върховен състав на Народния съд

Първият състав на Народния съд е образуван с цел осъждането на бившите регенти на България, дворцови съветници на цар Борис III и министри от двата кабинета на Богдан Филов и кабинетите на Добри Божилов, Иван Багрянов и Константин Муравиев. Подсъдими по този процес са 51 души.[1] На 26 август 1996 г. присъдите на Първи върховен състав са отменени с Решение № 172 на Върховния съд.

Присъда на Първи състав на Народния съд в София на регентите, царските съветници и министрите от кабинетите на Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов и Константин Муравиев. Източник: ДА „Архиви“

Състав

редактиране

Председател

редактиране

Членове

редактиране

Народни обвинители (прокурори)

редактиране

Подсъдими

редактиране

Регенти

редактиране

Царски съветници

редактиране

Министри

редактиране

Процес и присъди

редактиране

Заседанията започват на 20 декември 1944 г. в Тържествената зала на Съдебната палата. Регентите и много от другите подсъдими са в Москва, като намеренията на СССР не са известни. Георги Димитров пише на Трайчо Костов: „Не е решено тука ще бъдат ли изпратени в София въпросните министри, за да бъдат съдени в тяхно присъствие от Народния съд. Аз предложих регентите да се задържат тук, за да бъдат съдени от международен съд, а министрите да бъдат отправени в София“. На адвокатите на подсъдимите не са дадени никакви сведения къде са те, нито кога и как им е връчен обвинителния акт. Обяснението на главния обвинител Георги Петров е абсурдно: отсъстващите били поканени чрез обявление да си получат обвинителния акт от канцеларията на съда и трябвало да се приеме, че след изтичане на 7-дневен срок от обявлението този акт е получен.[2]

Присъдите са прочетени на 1 февруари 1945 г. Малко преди 16 ч. подсъдимите са въведени в съдебната зала, обградени от милиционери. В 16 ч. Стефан Манов започва да чете присъдата, като това е предавано по високоговорители, поставени пред Съдебната палата, пред която по решение на ЦК на БКП градския комитет на партията е свикал митинг.[3]

Мотиви за присъдата няма, председателят на съдебния състав Богдан Шулев казва пред журналисти, че след два дена съдът ще започне изготвянето им.[3]

Първи върховен състав издава 33 смъртни присъди (на тримата регенти, осем царски съветници и двадесет и двама министри). Съгласно Наредбата-закон присъдите се изпълняват неотложно. След разстрела се съставя протокол, препис от който се изпраща в Министерството на правосъдието и съответния съд, който е постановил присъдата.[4]

В сведението на главния народен обвинител Георги Петров до ЦК на БРП(к) от 3 юли 1945 г. за първи върховен процес е отбелязано, че осъдените на смърт са 33 и че са изпълнени 30 смъртни присъди. Двама осъдени на смърт не са присъствали на процеса - Славчо Загоров е бил в Берлин и не се е завърнал в България, а Дочо Христов е арестуван по-късно, на 19 април 1945 г., и разстрелян през октомври. Коя е неизпълнената присъда би могло да се установи със сигурност от протокола за разстрела на осъдените на смърт, но този документ не е открит.[4]

Източници

редактиране
  1. ↑ Първи състав на Народния съд в София, Държавна агенция „Архиви“
  2. ↑ Мешкова, Поля, Шарланов, Диню. Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд. Агенция "Демокрация", 1994. ISBN 954-8802-01-5. с. 73 – 76.
  3. ↑ а б Мешкова, Поля, Шарланов, Диню. Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд. Агенция "Демокрация", 1994. ISBN 954-8802-01-5. с. 120.
  4. ↑ а б Мешкова, Поля, Шарланов, Диню. Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд. Агенция "Демокрация", 1994. ISBN 954-8802-01-5. с. 121 – 122.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Първи_върховен_състав_на_Народния_съд&oldid=12534638“.