Първи инженерен полк
Първи инженерен полк е български инженерен полк, формиран през 1920 година и взел участие във Втората световна война (1941 – 1945).
| Първи инженерен полк | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 1920 – 1947 |
| Държава | България |
| Тип | Инженерен полк |
| Гарнизон | София |
История редактиране
Първи инженерен полк е формиран под името Първа инженерна дружина на 9 декември 1920 г. в София, на основание на предписание № 12284 от 1920 г. на инспектора на Инженерните войски (полковник Милко Хаджиев) от състава на 1-ва, 6-а и 7-а пионерна дружини. Съгласно строго поверителна заповед № 226а от 28 декември 1927 г. по Министерството на войната е реорганизиран в полк и получава наименованието Първи инженерен полк, като в състава му влиза пионерна дружина, свързочна дружина и автомобилна рота с работилница. В началото на 1938 г. съгласно заповед №16 по Министерството на войната за командир на полка е назначен Подполковник Пею Старибратов. През 1943 г. е преименуван в Първи армейски инженерен полк и мобилизира чинове за 11-а дивизионна инженерна дружина и 11-а дивизионна свързочна дружина. През септември 1944 г. е мобилизиран и изпратен към Кюстендил.
По време на първата фаза на войната срещу Третия Райх се използва ограничено за поддръжка на пътищата в оперативния тил на 1-ва армия, като пълноценно участва само 2-ра пионерна рота от армейската инженерна дружина, която се използва за изграждане на пътища и мостове. В началото на ноември възстановява каменния мост на р. Петрошица, поправя железния мост на жп линията Куманово – Скопие, след което строи нисководен мост на р. Моравица, южно от Бояново.[1]
През 1945 г. за командир на полка е назначен подполковник Светослав Семов.[2] По време на втората фаза на войната взема участие с две дружини – инженерната и мостовата. Инженерната дружина е формирана от личния състав на 3-ти армейски инженерен полк и материалната част от 4-ти армейски инженерен полк. Мостовата дружина е формирана от Общовойсковата моторизирана мостова дружина – мост „Б“. Мостовата дружина на 9 януари 1945 г. с помощта на съветски мостови войски построява 400 метров понтонен мост на река Дунав при Бездан – Батина, през който до 16 юли 1945 г. се извършва снабдяването на 1-ва българска армия. Полкът участва в поддръжката на пристаните на паромите, переправите и устройва към и след тях. По време на войната полкът дава 59 убити.[1]
В края на 1945 г. за командир на полка е назначен подполковник Тодор Мехочев.[3]
Наименования редактиране
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Първа инженерна дружина (1920 – 28 декември 1927)
- Първи инженерен полк (28 декември 1927 – 1943)
- Първи армейски инженерен полк (1943 – 1947)
Командири редактиране
- Полковник Велислав Янков (от 1930 г.)
- Полковник Петър Бачекиров (1933 – 1934)
- Капитан Христо Стойков (от 1934 г.)
- Подполковник Димитър Айранов (1935 – 1935)
- Полковник Петър Бачекиров (от 1935 г.)
- Подполковник Пею Старибратов (началото 1938 – 1939?)
- Подполковник Светослав Семов (от 1945 г.)
- Подполковник Тодор Мехочев (от 1945 г.)
Бележки редактиране
- ↑ а б Ташев, Ташо. Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник. „Военно издателство“ ЕООД. ISBN 978-954-509-407-1. с. 313.(Цит: История на инженерните войски на България, 1992, с. 166 – 205)
- ↑ Ташев, Ташо. Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник. „Военно издателство“ ЕООД. ISBN 978-954-509-407-1. с. 127.
- ↑ Министерска заповед № 540 от 1945 година
Източници редактиране
- ДВИА ф. 208 (1-ва инженерна дружина – „История на фондообразувателя“ и „Промяна в наименованието на фондообразувателя“)
- Ташев, Ташо. Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник. „Военно издателство“ ЕООД. ISBN 978-954-509-407-1. с. 313.
