Пърдейци (на македонска литературна норма: Прдејци) е село в община Гевгели, Северна Македония.

Пърдейци
Прдејци
— село —
Викиекспедиција Бојмија 105.jpg
Reliefkarte Mazedonien.png
41.2089° с. ш. 22.5025° и. д.
Пърдейци
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Гевгели
Географска област Боймия
Надм. височина 33 m
Население 514[1] души (2002)
Пощенски код 1483
Пърдейци в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Боймия, на 9 километра северно от град Гевгели.

ИсторияРедактиране

 
Селото през 1931 г.

В XIX век Пърдейци е село в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата „Света Петка“ е от 1861 година и е дело на Андон Китанов.[2][3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Пърдец (Pardetz) е посочено като село с 95 домакинства и 80 жители мюсюлмани и 368 българи.[4]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Пърдейци има 150 жители българи християни и 600 турци.[6]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пърдейци (Perdeïtzi) има 184 българи патриаршисти гъркомани.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Пърдейци се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Пърдейци живеят 521 турци и 162 българи.[9]

Сръбските власти прекръщават селото на Степаново.[10]

Според преброяването от 2002 година селото има 514 жители.[11]

Националност Всичко
македонци 514
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

ЛичностиРедактиране

Родени в Пърдейци
  •   Андон Карагонов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  •   Гоце Кусиделков, български революционер, деец на ВМОРО[5]

БележкиРедактиране

  1. „Официален сайт на Община Гевгели“, архив на оригинала от 20 май 2009, https://web.archive.org/web/20090520022307/http://www.gevgelija.gov.mk/html/mkd-naselenie.html, посетен 20 май 2009 
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 206.
  3. Цркви во Негорската парохија. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 170 – 171.
  5. а б в „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 52, ISBN 954-9514-56-0
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194 – 195. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 873.
  9. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 246.
  10. Картов, Владимир. Гевгелија и Гевгелискиот крај од Балканските војни до ослбодувањето (1912/13-1944). Гевгелија, Општинско собрание, 1969. с. 96.
  11. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008