Пърдейци
Пърдейци (на македонска литературна норма: Прдејци) е село в община Гевгели, Северна Македония.
| Пърдейци Прдејци | |
| — село — | |
 | |
  Пърдейци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Гевгели |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 33 m |
| Население | 514[1] души (2002) |
| Пощенски код | 1483 |
| Пърдейци в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в областта Боймия, на 9 километра северно от град Гевгели.
История редактиране
В XIX век Пърдейци е село в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата „Света Петка“ е от 1861 година и е дело на Андон Китанов.[2][3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Пърдец (Pardetz) е посочено като село с 95 домакинства и 80 жители мюсюлмани и 368 българи.[4]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Пърдейци има 150 жители българи християни и 600 турци.[6]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пърдейци (Perdeïtzi) има 184 българи патриаршисти гъркомани.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Пърдейци се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Пърдейци живеят 521 турци и 162 българи.[9]
Сръбските власти прекръщават селото на Степаново.[10]
Според преброяването от 2002 година селото има 514 жители.[11]
| Националност | Всичко |
| македонци | 514 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности редактиране
- Родени в Пърдейци
Бележки редактиране
- ↑ Официален сайт на Община Гевгели, архив на оригинала от 20 май 2009, https://web.archive.org/web/20090520022307/http://www.gevgelija.gov.mk/html/mkd-naselenie.html, посетен на 5 юли 2009
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
- ↑ Цркви во Негорската парохија // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 170 – 171.
- ↑ а б в Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 52.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194 – 195. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 873.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 246.
- ↑ Картов, Владимир. Гевгелија и Гевгелискиот крај од Балканските војни до ослбодувањето (1912/13-1944). Гевгелија, Општинско собрание, 1969. с. 96.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 юли 2009