Пътешествието на живота

Пътешествието на живота е цикъл картини от американския художник Томас Коул, нарисувани през 1842 г. Цикълът представлява алегория на четирите етапа на човешкия живот: детство, юношество, възмъжалост и старост. Картините следват пътешественик, който плава с лодка по река през американската пустош от 19 век. Във всяка картина, придружаван от ангел пазител, пътешественикът минава с лодката по Реката на живота. Пейзажът отговаря на сезоните от годината и играе важна роля в историята. Във всяка картина посоката на движение на лодката е обратна на тази в предходната картина. В "Детство" бебето се носи плавно от тъмна пещера в изобилен зелен пейзаж. В "Юношество" момчето поема контрола върху лодката и се насочва към сияен замък в небесата. В "Мъжество" възрастният човек се осланя на молитви и на религиозните си вярвания, за да го предпазят от трудностите, които се задават. Накрая мъжът става старец, който е напътван от ангела си през водите на вечността към рая.

Коул планира "Пътешествието на живота" като чисто дидактичен и морализаторски цикъл, в който да използва пейзажа като алегория на религиозните вярвания. Цикълът е създаден по поръчка и завършването му дава начало на неразбирателства между Коул и собственика на картините относно публичното им излагане. През 1842 г, докато Коул е в Рим той прави втори комплект картини, които излага при завръщането си в Америка. По настоящем първият комплект картини се намира в художествения институт Мънсън-Уилямс-Проктър в Утика, Онайда, Ню Йорк (щат), а вторият - в Националната художествена галерия във Вашингтон (Окръг Колумбия).

Пътешествието на животаEdit

ДетствоEdit

 
"Детство" (1842), Томас Коул, маслени бои върху платно, 133 на 198 см, Национална художествена академия.

В първата картина, "Детство", са представени всички важни елементи в историята: пътешественикът, ангелът, реката и изразителният пейзаж. Отрочето е на сигурно място в лодката, насочвана от ангела хранител. Пейзажът е пищен; всичко е спокойно огряно от слънчевата светлина, като по този начин е отразена невинността и радостта на детството. Лодката плавно напуска мрачна пещера, което Коул описва като "емблематично за земния ни произход и за загадъчността на Миналото". Реката е спокойна и символизира сигурността и спокойствието на живот в детството. На носа на лодката има фигура, държаща пясъчен часовник, който символизира времето.

ЮношествоEdit

 
"Юношество" (1842), Томас Коул, маслени бои върху платно, 134 на 194 см, Национална художествена академия.

Втората картина, "Юношество", показва същия пищен пейзаж, но тук панорамата е по-широка, както и опита на пътешественика. Тук младежът хваща руля, докато ангелът го гледа и му маха от брега, с което му позволява да поеме контрол. Ентусиазма и енергията на момчето са очевидни от приведената напред позиция на тялото и опънатите му от вятъра дрехи. В далечината витае призрачен замък – трептящ бял фар, символизиращ амбициите и мечтите на човека.

За младежа спокойната река сякаш води направо към замъка, но в далечния десен край на платното може да се забележи, че реката става става буйна и пълна със скали. За пейзажа и амбициите на момчето Коул казва: "Сценарият на картината – спокоен поток и величествени дървета, планини като кули, безгранични пространства и ясна атмосфера – изважда на преден план романтичната красота на младежките представи, когато умът издига Посредственото и Простото във Великолепно, преди опита да ни научи кое е Истинско".

Картината е използвана за обложка на албума на Candlemass "Ancient Dreams" (1988).

МъжествоEdit

 
"Мъжество" (1842), Томас Коул, маслени бои върху платно, 132,8 на 198,1 см, Национална художествена галерия.
 
Детайл от "Мъжество"; злите духове изобразени в облаците.

В следващата картина, "Мъжество", младежът е станал възрастен и сега се изправя пред предизвикателствата в живота. Лодката е повредена и руля го няма. Реката е станала много бърза и е изпълнена със заплашителни скали, опасни водовъртежи и подводни течения. Топлата слънчева светлина е препречена от облаци, затъмняващи пейзажа и носещи поройни дъждове. Дърветата са обрулени от вятъра. Свежата трева е заменена от твърда и непрощаваща скала.

В лодката вече не виждаме увереност у мъжа или дори контрол. Ангелът е високо в небесата и все още бди над мъжа, но мъжът не вижда това. Мъжът трябва да разчита на вярата си, че ангелът е горе и му помага. Коул заявява: "Проблемите са характерни за този период от живота. В детството няма грижи, в юношеството няма отчаяние. Едва когато опитът ни е научил за реалността на света, тогава повдигаме от очите си златното було на ранния живот; тогава чувстваме дълбока и трайна тъга. В картината мрачният, залязващ тон, противоречието на елементите, обрулените от бури дървета са алегория. Океанът, едва забележим, намеква за края на живота, който сега пътешественикът наближава".

В "Мъжество" има силно подчертан диагонал: скалите стърчат забраняващо, а реката се спуска надолу, заплашвайки да отнесе всичко в пенливите си бързеи в дън земя. Голямата наклоненост на пространството между двете скали увеличава напрежението и зрителя си опитва да определи дали малката лодка може да премине през тези буйни води. В добавка, от мрачните облаци зли духове наблюдават сцената.

Единствено в далечния фон зрителят може да види част от хоризонта. Тази линия, в която се срещат далечният океан и озареното от залеза небе е единствената хоризонтална линия в картината. На преден план в обалците са изведени хаосът и неяснотата, но се забелязва и беглата възможност за спокойствие. Коул позиционира тази фокусна точка точно под и вдясно от центъра. Комбинацията от самотния хоризонт и топлия цвят, в иначе мрачната и неприветлива сцена, привлича окото на зрителя отново и отново.

Силуета на чепато дърво е в противовес на диагонала на скалите и реката, което насочва окото отново към сцената. Тук извитото и изгнило дърво е използвано, както често Коул го използва в творбите си, като символ на дивата (неопитомена) пустош и за всичките и опасности. Облакът оформен като фуния е над дървото и води окото към заплашителните облаци в небето, в горната и лявата част на картината, където спадащата арка води отново надолу към реката.

СтаростEdit

 
"Старост" (1842), Томас Коул, маслени бои върху платно, 133,4 на 196,2 см, Национална художествена галерия.

Последната картина, "Старост", е изображение на смъртта. Мъжът е остарял, но е преминал изпитанията на живота. Водите са се успокоили; реката се влива във водите на вечността. Фигурата с часовника липсва от носа на очуканата лодка; повехналия пътешественик е достигнал края на земното си време. В далечината ангели слизат от небесата, докато ангелът хранител е близо до пътешественика и привиква с жест останалите. Мъжът отново е радостен, заради знанието, че вярата му го е запазила през живота му. Пейзажът на практика отсъства. Единствено няколко груби скали са символизират края на земния свят, след който се простират тъмни води. Коул описва сцената: "Оковите на телесното съществуване падат и вече разумът зърва безсмъртния живот".

Тази картина е използвана за обложка на албума на Candlemass "Nightfall" (1987).

ЗначениеEdit

"Пътешествието на живота" е прието добре от критиката и от публиката. В този период от историята си САЩ преживява религиозно възраждане, познато като Второ пробуждане. Четирите картини са превърнати в гравюри от Джеймс Смайли (1807 – 1885) след смъртта на Коул. Тези гравюри получават широка популярност по време на Третото пробуждане, което дава на цикъла престижа и популярността, на които се радва и днес.

Вижте същоEdit

Външни препраткиEdit

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „The Voyage of Life“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.