Пьотър Анжу
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Анжу.
Пьотър Фьодорович Анжу (на руски: Пётр Фёдорович Анжу) е руски адмирал, полярен изследовател.
| Пьотър Анжу Пётр Фёдорович Анжу | |
| руски адмирал и изследовател | |
 | |
| Роден |
15 февруари 1796 г.
|
|---|---|
| Починал | 12 октомври 1869 г.
Санкт Петербург, Русия |
| Погребан | Смоленско лутеранско гробище, Санкт Петербург, Русия |
| Националност |  Русия |
| Учил в | Морски кадетски корпус |
| Пьотър Анжу в Общомедия | |
Биография редактиране
Произход и младежки години (1797 – 1820) редактиране
Роден е на 15 февруари 1797 година във Вишний Волочок, Тверска губерния. Френската фамилия е от дядо му, по народност французин, заселил се в Москва през втората половина на XVIII век, а баща му, който приема руско поданство, е медицински работник.
През 1815 Анжу завършва Морския кадетски корпус с чин мичман. На 1 януари 1820 Анжу е произведен в лейтенант и назначен за началник на Уст-Янската полярна експедиция (1820 – 1824).
Експедиционна дейност (1821 – 1826) редактиране
През 1821 – 1823 г., заедно с щурмана Пьотър Иванович Илин, Анжу изследва и съставя карта на северния бряг на Сибир между устията на реките Оленьок и Индигирка и Новосибирските острови (около 38 хил. км2). За повече от две години Анжу изминава през зимните месеци с кучешки впрягове около 10 хил. км, а през летните – на коне или лодки над 4 хил. км.
Открива северния бряг на остров Котелни, а на 23 март 1822, на север от него – остров Фигурин (76º 20` с.ш., 141º 20` и.д., днес не съществува). На базата на астрономически определени пунктове картира северното крайбрежието на Сибир между устията на реките Индигирка и Оленьок и доказва, че северно от Новосибирските острови не съществува земя. За проявения героизъм при изследването на крайбрежието на Сибир Анжу е повишен в звание капитан-лейтенант.
През 1825 – 1826 участва във военната експедиция на полковник Фьодор Фьодорович Берг, по време на която извършва барометрична нивелация между Каспийско и Аралско море с цел проектирането и построяването на канал между двете морета.
Следващи години (1827 – 1869) редактиране
През лятото на 1827 служи на кораба „Гангут“ като помощник капитан и ръководейки корабната артилерия участва в знаменитото Наваринско сражение на 21 декември 1827.
През 1832 е назначен за командир на фрегатата „Екатерина“ и повишен в звание капитан 2-ри ранг. От 1833 до 1842 е командир на фрегатата „Фершампенуаз“, като през 1836 става капитан 1-ви ранг.
През 1844 е повишен в звание контраадмирал, напуска военна служба и се отдава на административна дейност. По време на административната си служба заема различни длъжности, като от 1860 до смъртта си е член на съвета на Министерството на държавните имущества. През 1854 е произведен във вицеадмирал, а през 1866 – в адмирал.
Умира на 12 октомври 1869 година в Санкт Петербург.
Памет редактиране
Неговото име носят:
- езеро Анжу ()
- нос Анжу () на югозападния бряг на остров Котелни от Новосибирските острови;
- острови Анжу – група от 3 острова в централната част на Новосибирските острови;
- полуостров Анжу () в най-северната част на остров Котелни от Новосибирските острови;
Източници редактиране
- Анжу Петр Федорович, в: Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики.
- Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 12 – 14.
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86
- Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.), М., 1985, стр. 71 – 72.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Анжу, Пётр Фёдорович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |