Отваря главното меню
Пьотър Левиз-оф-Менар
руски офицер
Роден: 1829 г.
имение Дол, Русия / дн. Латвия /
Починал: 6 януари 1885 г. (56 г.)

Пьотър Александрович Левиз-оф Менар от руски (Пётр Александрович Левиз-оф-Менар /Пётр-Фромгольд-Оскар Левиз-оф-Менар/) е руски офицер, генерал-майор, участник в Руско-турската война (1877-1878).

БиографияРедактиране

Пьотър Левиз-оф-Менар е роден през 1829 г. в имението Дол, близо до Саласпила (дн. Латвия). Наследник е на потомствени дворянини от шотландски произход, преселени през XVII в. в Швеция и от тук в Лифландия (дн. Латвия). Родовото имение е на остров Дол, недалеч от Саласпила и Рига. Най-известния представител на дворянския род е генерал-лейтенант Фьодор Левиз-оф-Менар, герой от Руско-турската война (1806-1812) и Френско-руската война (1812-1813).

По семейна традиция се ориентира към военното поприще. Действителна военна служба с военно звание прапоршик започва в армейската кавалерия (1850). Служи в Терската казашка войска и се бие храбро срeщу турците в Кавказ (1854-1855). Участва в Кавказката война. От 1872 г. е повишен във военно завание подполковник. Като командир на дивизион от Владикавказкия конен полк участва в Хивинския поход. Награден е със Златно оръжие „За храброст“.

Участие в Руско-турската война (1877-1878)Редактиране

През 1876 г. е повишен във военно звание полковник и получава назначение за командир на Владикавказки конен полк. Участва във войната в състава на I- а Кавказка Казашка бригада (командир, полковник Иван Тутолмин). Отличава се в тиловите рейдове и рекогносцировки при Плевен. През август 1877 г., полка е в състава на Сборен отряд, формиран за второто освобождение на Ловеч (командир, генерал-майор Александър Имеретински). В хода на битката за Ловеч бригадата е съсредоточна при село Йоглав. В разгара на борбата за османския редут при местността „Червен бряг“, след усилен марш в направлението към село Продимчец, наняся съкрушителен флангови удар срещу османските резерви. Награден е с Орден „Свети Георги“ IV ст. „ За отличие при превземането на Ловеч на 22 август 1877 г. Начело на своя полк, атакува отстъпващата турска пехота и унищожава повече от два неприятелски батальона“. Участва в обсадата на Плевен. През зимното преминаване на Стара планина е в състава на Западния отряд на генерал-лейтенант Гурко. Проявява се при освобождението на София. До края на войната достига бреговете на Егейско море.

След войнатаРедактиране

Повишен във военно звание генерал-майор с назначение за командир на Терската казашка бригада(1879). Награден с Орден „Свети Станислав“ I ст. (1882).

ИзточнициРедактиране

  • Бръняков Б., Действията около града Ловеч през Освободителната война 1877-1878, Печатница „Светлина“, Лч., 1928


    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата [{{fullurl:ru:Левиз-оф-Менар, Пётр Александрович]|&oldid=201006}} „Левиз-оф-Менар, Пётр Александрович]“] в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте [{{fullurl:ru:Левиз-оф-Менар, Пётр Александрович]|action=history}} историята на редакциите] на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.