Пьотър Александрович Румянцев-Задунайски (на руски: Пётр Александрович Румянцев-Задунайский) е руски граф (от 1744), пълководец и военен теоретик.

Пьотър Румянцев
Пётр Румянцев
Руски граф, генерал
Роден
Починал
с. Ташан, Русия
ПогребанКиевско-Печорска лавра, Киев, Украйна
НаградиОрден на Белия орел
Орден Черен орел (1776)
орден „Света Анна“ (9 февруари 1762)
Златно оръжие „За храброст“ (10 юли 1774)
Военна служба
Званиеподпоручик
Семейство
ДецаНиколай Петрович Румянцев
Пьотър Румянцев в Общомедия

През Седемгодишната война е генерал-фелдмаршал (от 1770) и командвал завземането на град Колберг.

Той е главнокомандващ на руската армия през Руско-турска война (1768 – 1774 г.). За своята победа срещу турците при битката край Ларага и битката край Кахул, които довели до сключването на изгодния за Русия Кючуккайнарджийски мирен договор, той е удостоен с прозвището „Задунайски“ (от руски на български: Заддунавски).

Син е на сподвижника на Петър ВеликиАлександър Румянцев и баща на Николай Румянцев – канцлер на Руската империя, министър при Александър I и меценат.

Ползва се от особеното разположение на император Петър III. Когато на престола се качва императрица Екатерина II, Румянцев, предполагайки, че с неговата кариера е свършено, подава оставка. Тя го задържа на служба и през 1764 г., след уволнението от длъжност на Кирил Разумовски, го назначава за генерал-губернатор на Малоруското губернаторство, като му дава обширни инструкции, според които той трябвало да помогне за обединението на Малорусия (днешна Украйна) с Русия в административно отношение.

Като един от най-големите земевладелци в страната, той прекарва последните години от живота си в многобройните си поместия: Гомел, Велики Топали, Качанивка, Вишенки, Ташан и Троицко-Кайнарджи; огромното му състояние му позволява неуморно да ги благоустроява. Големите имения се намирали в различни градове и региони на страната (днес в Русия, Украйна и Беларус).

Външни препратки

редактиране