Пьотър Румянцев

Пьотър Румянцев (на руски: Пётр Александрович Румянцев-Задунайский) е руски граф (от 1744) и генерал-фелдмаршал (от 1770).

Пьотър Румянцев
Пётр Румянцев
Руски граф, генерал
Роден
Починал
8 декември 1796 година (стар стил) (71 г.)
с. Ташан, Русия
ПогребанКиевско-Печорска лавра, Киев, Украйна
НаградиОрден на Белия орел
Орден Черен орел (1776)
орден „Света Анна“ (9 февруари 1762)
Златно оръжие „За храброст“ (10 юли 1774)
Пьотър Румянцев в Общомедия

Син е на сподвижника на Петър Велики Александър Румянцев и баща на Николай Румянцев – политик, министър при Александър I и колекционер. Известност придобива по време на Седемгодишната война. Предвожда кавалерията в битката при Грос-Егерсдорф; взема участие в кампанията през 1758 г.; участва в Кунерсдорфската битка (1759), принуждава Колберг да се предаде и с успехите си предизвиква завистта на фелдмаршал Александър Бутурлин.

Ползва се от особеното разположение на император Петър III. Когато на престола се качва императрица Екатерина II, Румянцев, предполагайки, че с неговата кариера е свършено, подава оставка. Тя го задържа на служба и през 1764 г., след уволнението от длъжност на Кирил Разумовски, го назначава за генерал-губернатор на Малорусия, като му дава обширни инструкции, според които той трябвало да помогне за обединението на Малорусия с Русия в административно отношение.

Външни препраткиРедактиране