Раброво

село в община Бойница, обл. Видин

Раброво е село в Северозападна България. То се намира в община Бойница, област Видин.

Раброво
България
44.0148° с. ш. 22.5696° и. д.
Раброво
Област Видин
44.0148° с. ш. 22.5696° и. д.
Раброво
Общи данни
Население279 души[1] (15 март 2024 г.)
7,97 души/km²
Землище35,037 km²
Надм. височина268 m
Пощ. код3842
Тел. код09330
МПС кодВН
ЕКАТТЕ61039
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВидин
Община
   кмет
Бойница
Анета Генчева
(ГЕРБ; 2007)
Кметство
   кмет
Раброво
Венчо Черчеланов
(РЗС)

География

редактиране

Селото е разположено в близост до Българо-Сръбската граница, на около 23 km североизточно от Бойница, 28 km западно от Видин и 220 km северозападно от София. Релефът е хълмист. Климатът се характеризира със студена зима и горещо лято с малко количество валежи.

Най-старото писмено свидетелство за съществуването на селото е съкратения регистър на Видинския санджак от 1454/1455 г., в който то фигурира под името Храброва и спада към нахия Кривина. Регистърът се съхранява в Истанбулската градска библиотека, а на български е преведен и издаден като част от книгата на д-р Душанка Боянич-Лукач „Видин и Видинският санджак през 15 – 16 век“, издателство „Наука и изкуство“, София, 1975 г.

В началото на 1951 година Раброво става сцена на най-бруталните действия на комунистическия режим в опитите му за засилване на колективизацията, довели до Кулските събития. Раброво е сред най-големите влашки села в района, където, въпреки значителната местна комунистическа организация, до началото на 1951 година изобщо не е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство.[2]

През февруари изпратеният от Кула функционер Славчо Стаевски и кметът Иван Бъзоев затварят в сградата на общината около 40 селяни, а други 70, сред които и много възрастни хора, са изпратени на принудителна работа в импровизирана каменна кариера. Други шестима са арестувани за неизпълнение на нарядите, а голям брой са мобилизирани за строителство на укрепления по границата. В резултат на това повечето жители на селото се разбягват, укривайки се при свои роднини във Видин или направо в полето. След Кулските събития от селото са принудително изселени 10 семейства (35 души).[2]

Събитията в Раброво от 1951 година стават основа на епическа народна песен, която, въпреки опитите на режима да спре разпространението ѝ, става популярна и през следващите десетилетия се изпълнява често в различни варианти из влашките села във Видинско.[2]

Културни и природни забележителности

редактиране

В близост до него се намира Алботинският манастир.

Съборът на селото е на Спасовден.

В църквата „Възнесение Господне“ в селото рисува дебърският зограф Кръсто Янков.[3]

Население

редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост
19342450
19462365
19562159
19652057
19751605
19851205
1992962
2001688
2011446
2021273

Етнически състав

редактиране
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 446 100,00
румънции 258 57,84
Турци
Цигани
Други
Не се самоопределят
Неотговорили 166 37,21

Личности

редактиране
  • Никола Рабовянов – депутат в I велико народно събрание 1879 г.
  • Цветан Тотомиров (р. 1943) – български армейски офицер, бивш началник на Генералния щаб на Българската армия (1994 – 1997).Написал е историята на селото, която се състои от две части: първа част „Заветът на предците - Летопис на село Раброво“ - издадена през 2010 год. и втора част „Заветът на предците - Фамилиите от село Раброво“ издадена през 2020год.
  • проф. Трифон Иванов – създател на българското шампанско „Искра“, един от основателите на Висшия институт по хранително-вкусова промишленост (ВХВП) Пловдив.
  • Роза Боянова (поетеса)“
  • д-р Иво Филипов Георгиев – деец на влашкия етнос. Председател на сдружението на етническите румънци от България, по чиято инициатива се разкриват повече от 15 неделни училища по румънски майчин език в България, издава списанието „Salut Romanesc“ и вестник AVE, открил дистанционно обучение към румънския университет „Спиру Харет“ от Букурещ във Видин, съдействал за набавянето на средства за ремонт на черквата „Възнесение Христово“ в родното му Раброво, финансирал издаването на CD с румънска музика от Видинско, финансирал издаването на няколко книги за румънския (влашкия) етнос, инициатор на два фестивала за румънски фолклор, основател на първата румънска библиотека във Видин и на Балканите и др.[7]
  • С п и с ъ к

на мъже и жени от с. Раброво, окръг Видински, със завършено висше образование до края на 1965 г.

№ по

ред

Име, презиме, фамилия Година

на раждане

Година на завършване Какъв факултет
   1 Трифон Първолов Иванов 1918 1943 агроном
2 Георги Петров Попов 1924 1952 медицина
3 Крум Ангилов Мариянов 1934 1957 история
4 Георги Петров Николов 1935 1958 инженер
5 Христо Ангелов Тончев 1930 1958 зоотехника
6 Станко Станков Илиев 1935 1959 медицина
7 Велин Еремилов Тотоминов 1926 1960 медицина
8 Лиляна Маринова Тикова 1938 1960 зоотехника
9 Любен Иванов Душков 1935 1960 зоотехника
10 Владимир Трифонов Ризойков 1937 1959 икономист
11 Иванка Трайлова Кьосова 1937 1961 агроном
12 Христо Петров Николов 1937 1964 инженер
13 Райна Паскова Тончева 1938 1964 зоотехника

Сведенията са събрани от Петър Станков Николов, с. Раброво, 1966 г.

Източници

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. а б в Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 174 – 175, 205.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 232.
  4. „Справка за населението на село Раброво, община Бойница, област Видин, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-18. Посетен на 8 август 2021. (на български)
  5. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  6. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 8 август 2021. (на английски)
  7. Събор на с. Раброво