Раброво

българско село
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото в Северна Македония вижте Раброво (Община Валандово).

Ра̀брово е село в Северозападна България. То се намира в община Бойница, област Видин.

Раброво
Общи данни
Население 296 души[1] (15 юни 2020 г.)
7,37 души/km²
Землище 35,037 km²
Надм. височина 268 m
Пощ. код 3842
Тел. код 09330
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 61039
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   кмет
Бойница
Анета Генчева
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Раброво
Венчо Черчеланов
(РЗС)

ИсторияРедактиране

Най-старото писмено свидетелство за съществуването на селото е съкратения регистър на Видинския санджак от 1454/1455 г., в който то фигурира под името Храброва и спада към нахия Кривина. Регистърът се съхранява в Истанбулската градска библиотека, а на български е преведен и издаден като част от книгата на д-р Душанка Боянич-Лукач „Видин и Видинският санджак през 15 – 16 век“, издателство „Наука и изкуство“, София, 1975 г.

В началото на 1951 година Раброво става сцена на най-бруталните действия на комунистическия режим в опитите му за засилване на колективизацията, довели до Кулските събития. Раброво е сред най-големите влашки села в района, където, въпреки значителната местна комунистическа организация, до началото на 1951 година изобщо не е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство.[2]

През февруари изпратеният от Кула функционер Славчо Стаевски и кметът Иван Бъзоев затварят в сградата на общината около 40 селяни, а други 70, сред които и много възрастни хора, са изпратени на принудителна работа в импровизирана каменна кариера. Други шестима са арестувани за неизпълнение на нарядите, а голям брой са мобилизирани за строителство на укрепления по границата. В резултат на това повечето жители на селото се разбягват, укривайки се при свои роднини във Видин или направо в полето. След Кулските събития от селото са принудително изселени 10 семейства (35 души).[2]

Събитията в Раброво от 1951 година стават основа на епическа народна песен, която, въпреки опитите на режима да спре разпространението ѝ, става популярна и през следващите десетилетия се изпълнява често в различни варианти из влашките села във Видинско.[2]

Културни и природни забележителностиРедактиране

В близост до него се намира Алботинският манастир.

Съборът на селото е на Спасовден.

В църквата „Възнесение Господне“ в селото рисува дебърският зограф Кръсто Янков.[3]

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[4]

Година на
преброяване
Численост
19342450
19462365
19562159
19652057
19751605
19851205
1992962
2001688
2011446

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 446 100,00
Българи 258 57,84
Турци
Цигани
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 166 37,21

ЛичностиРедактиране

  • Никола Рабовянов – депутат в 1 Велико народно събрание 1879 г.
  • Цветан Тотомиров (р. 1943) – български армейски офицер, бивш началник на Генералния щаб на Българската армия (1994 – 1997).Написал е историята на селото, която се състои от две части: първа част „Заветът на предците - Летопис на село Раброво“ - издадена през 2010 год. и втора част „Заветът на предците - Фамилийте от село Раброво“ издадена през 2020год.
  • проф. Трифон Иванов – създател на българското шампанско „Искра“, един от основателите на Висшия институт по хранително-вкусова промишленост (ВХВП) Пловдив.
  • Роза Боянова (поетеса)“
  • д-р Иво Филипов Георгиев – деец на влашкия етнос. Председател на сдружението на етническите румънци от България, по чиято инициатива се разкриват повече от 15 неделни училища по румънски майчин език в България, издава списанието „Salut Romanesc“ и вестник AVE, открил дистанционно обучение към румънския университет „Спиру Харет“ от Букурещ във Видин, съдействал за набавянето на средства за ремонт на черквата „Възнесение Христово“ в родното му Раброво, финансирал издаването на CD с румънска музика от Видинско, финансирал издаването на няколко книги за румънския (влашкия) етнос, инициатор на два фестивала за румънски фолклор, основател на първата румънска библиотека във Видин и на Балканите и др. [6]

ИзточнициРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. а б в Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 174 – 175, 205.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 232.
  4. „Справка за населението на село Раброво, община Бойница, област Видин, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 8 август 2021. (на български)
  5. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 8 август 2021. (на английски)
  6. Събор на с. Раброво