Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Равна.

Равна, Рамна или Долна Равна (на гръцки: Ίσωμα, Исома, до 1927 година Ράβνα, Равна[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Равна има население от 333 души (2001).

Равна
Ίσωμα
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Кукуш
Географска област Круша
Надм. височина 639 m
Население 333 души (2001)

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено високо в източните склонове на Круша и на практика географски принадлежи на Серско, а не на Кукушко.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Рамна (Ramna) е посочено като селище в Серска каза със 120 домакинства, като жителите му са 140 мюсюлмани и 200 българи.[2]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Равна, политически не принадлежи на Серската каза; черковно то влиза в Серската епархия. голямо село в Круша планина; вижда се от пътя Солун Сяр. Наоколо много юручки села (махали).[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Равна е село в Нигритска нахия на Серска каза и има 840 жители българи християни и 320 турци.[4]

Населението на селото е разделено в конфесионално отношение. През 1903-1904 година между българската (екзархийската) и гъркоманската (патриаршистката) общност в селото има спор за използването на местната църква и училище.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Равна (Ravna) има 640 българи екзархисти и 384 българи патриаршисти гъркомани и в селото работят българско и гръцко училище.[6]

По време на Балканската война 10 души от Равна се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] През войната в селото влиза четата на Михаил Думбалаков, която обезоръжава турското население и спасява християнското.[8]

Думбалаков пише, че християнското население на Равна се състои от

петдесет български и още толкова гръцки къщи.[9]

В БългарияРедактиране

В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат български части. Кукушкият окръжен управител Владимир Караманов пише:

Селото Равна се намира в най-крайната северозападна част на Лъгадинската околия, разположено в недрата на източните склонове на Круша планина, всред висока, но равна и доста плодородна местност. То бе неголямо село, населено от българи и турци. Последните бяха по-малочислени. Българите до Балканската война се деляха и още на екзархисти и патриаршисти, броят на които беше почти наравно. Имаха една черква, в която се редуваха последователно, а училищата им бяха отделно.[10]

В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат български части. Селото е посещавано от гръцки андарти и агитатори, които карат селяните да не се подчиняват на българската власт.[10]

Общински кмет става равненецът П. Атанасов, но в селото не остава постоянно българска военна част. През първата половина на ноември в селото са разквартирувани 15 гръцки войници, които започват пропаганда сред селяните да не признават българската власт. В селото влиза и андартският капитан Яни Рамненски, родом от Равна. През втората половина на ноември гърцките войници и няколко андарти се опитват да изгонят българските стражари и да заменят кмета с местен гъркоманин, но българската власт е възстановена от войска от Негован. На 1 април става подобен инцидент след като в селото пристигат 30 гръцки войници, начело с подпоручик. През втората половина на април гръцката войска се изтегля от Равна.[11]

В ГърцияРедактиране

По време на Междусъюзническата война в 1913 година селото е опожарено от гръцката армия[12], а след това остава в пределите на Гърция. Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1927 години селото е прекръстено на Исома.[13] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 33 семейства и 115 жители бежанци.[14] В 1952 година в селото се заселват и две каракачански фамилии - Димоянис и Спанос.[15]

Църквата в селото е посветена на Свети Атанасий и съборът му е на 2 май. В селото има паметник на родения там андартски капитан Яни Рамненски.

ЛичностиРедактиране

Родени в Равна
  •   Велик Иванов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 13 кукушка дружина[16]
  •   Велик Матов (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 13 кукушка дружина[17]
  •   Велин Петров (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 13 кукушка дружина, ранен на 22 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[18]
  •   Гоце Дивлев (1907 – 1939), български комунист и деец на ВМРО (обединена)
  •   Костадин Митов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 13 кукушка дружина[19]
  •   Костадин Стоянов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 13 кукушка дружина[20]
  •   Кръстьо Сотиров (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 13 кукушка дружина[21]
  •   Петре Капитан, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[22]
  •   Петър Атанасов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[23]
  •   Стоян Атанасов Стоянов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[24]
  •   Христо Стоянов Харистидев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[25]
  •   Яне Димитров Мишов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[26]
  •   Яни Рамненски (1885 – 1923), гръцки андартски капитан
Починали в Равна

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ράβνα - Ίσωμα
  2. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995. стр. 118-119
  3. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 845.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 180.
  5. История на българите в документи, Съставители Величко Георгиев и Стайко Трифонов, т. I, ч. II, София 1996, с. 176, 180.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 198-199.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 873.
  8. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 203 - 210.
  9. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 209.
  10. а б Карамановъ, В. , бившъ кукушки окрѫженъ управитель. Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия. // Военно-исторически сборникъ (39). февруари 1939. с. 180.
  11. Карамановъ, В. , бившъ кукушки окрѫженъ управитель. Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия. // Военно-исторически сборникъ (39). февруари 1939. с. 195 - 197.
  12. Македонски мартиролог, съставител Цочо Билярски, Анико, София, 2005, стр.162.
  13. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  14. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  15. Равна на сайта на Дем Круша
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 277.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 432.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 556.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 450.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 673.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 621.
  22. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 106.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 69.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 679.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 756.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 468.