Отваря главното меню

Раденко Рангелов Видински е български политик от БКП, министър на строежите и строителните материали в периода 1956 – 1959 година, пощенски и строителен работник.

Раденко Видински
Български политик
Роден
Починал

Професия строителполитик
Политика
Партия БКП (1918–1974)
Депутат
XIV ОНС   XXIII ОНС   XXVI ОНС   VI ВНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   

БиографияРедактиране

Образование и младежки годиниРедактиране

Раденко Видински е роден на 26 февруари (14 февруари стар стил) 1899 година в село Трекляно, Кюстендилско (тогава в Княжество България). През 1918 година става член на БРСДП (т.с.), приела година по-късно името БКП (т.с). Участва в Септемврийското въстание от 1923 година в Търговищко, за което е осъден на 10 години затвор, но е амнистиран на следващата година. След освобождаването си влиза и активно участва във Военната организация на БКП (т.с), за което отново е осъден на 3 години затвор.[1]

През 1931 година Видински е избран за народен представител в XXIII Обикновено Народно събрание. След Деветнадесетомайския преврат от 1934 година и установяването на дипломатически отношения със Съветския съюз заминава в Москва, където до 1936 година учи в Международната ленинска партийна школа. В периода 1934 – 1936 година е член на Централния комитет на партията, а след връщането си в България – член на Политбюро и секретар на Централния комитет (ЦК) на БРП (т.с.) до към 1941 година, когато е интерниран последователно в лагерите „Гонда вода“ и „Кръсто поле“. От есента на 1943 година е на свобода, като в нелегалност е пълномощник на партийното ръководство в Кюстендилско.[1]

Професионална кариераРедактиране

Първоначално след Деветосептемврийския преврат 1944 г. Видински е помощник-командир по политическата част на Пета българска армия. Непосредствено след преврата на мястото на полицията се създава Дирекция на народната милиция в София. Неин пръв директор е Енчо Стайков, заменен в края на септември 1944 г. от Раденко Видински. [2] От 27–28 февруари и 1 март 1945 година до смъртта си на 31 юли 1974 година е преизбиран многократно за член на ЦК на БКП.[3] Народен представител е между 1946 – 1974 и два пъти член на Президиума на Народното събрание през 1954–1958 и 1966–1971 година.[1]

През 1956-1959 година Раденко Видински влиза като министър на строителните материали и горската промишленост, а след това на строежите и строителните материали в първото и второто правителство на Антон Югов.[4] От 1969 година до края на живота си е заместник-председател на Националния съвет на Отечествения фронт.

Обявен е за „Герой на социалистическия труд“ през 1964 година.

Раденко Видински умира на 31 юли 1974 година в София.

СемействоРедактиране

Има по-малък брат Кирил Видински, командир на Търговищкия партизански отряд.

БележкиРедактиране

  1. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 91-92.
  2. Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (София: ИИБМ и изд. Сиела, 2015), с. 142.
  3. Ф. 1Б. оп. 6; а.е. 3, Решение № 3 от октомври 1944 г.на ЦК на БРП /к/ за отменяне наказанието на Раденко Рангелов Видински. октомври 1944 г.
  4. Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 273-274.